"Фрийдъм хаус": Смяната на властта в България разкри модели на патронаж

"Фрийдъм хаус": Смяната на властта в България разкри модели на патронаж

България заедно с Чехия, Словакия и Хърватия е сред държавите, сменили властта си на национално или местно ниво в последните две години
България заедно с Чехия, Словакия и Хърватия е сред държавите, сменили властта си на национално или местно ниво в последните две години
Смяната на властта в България и Словакия в последно време очерта смущаващи модели на политически патронаж, конфликт на интереси и непрозрачни договорки, а бившите управляващи и от ГЕРБ, и от "Смер" (Словакия) очевидно са съживили вредни практики от периода непосредствено след началото на посткомунистическия преход.
Нещо повече - проблемите, открити от национални или местни лидери в България, Чехия, Словакия и други държави, подчертават отчайващата асиметрия между изграждането и разграждането на демократичните институции, които - показват примерите от Унгария, Полша и Словения - сравнително лесно може да бъдат засегнати от "злонамерени играчи".
Това се казва в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация "Фрийдъм хаус". Изследват се 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики - т.нар. източен блок от времето на студената война - за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати). Докладът обхваща периода до края на 2021 г.
Терминът "патронаж" се използва в политиката и управлението като синоним на злоупотреба с публична власт с цел раздаване на постове в администрацията и/или обществени поръчки и договори в замяна на лоялност, подкрепа, помощ, включително чрез корупционни схеми.
"Сивата зона на хибридното управление"
Едновременно с това инвазията на Украйна представлява както тежка заплаха, така и възможност, която трябва да е спешен приоритет за демокрациите в региона, заявява "Фрийдъм хаус". "Ако международната общност иска да овладее разпространението на авторитаризъм и да защити и укрепи основните свободи, лидерите със сходна нагласа трябва да се възползват от този ключов момент, за да предприемат креативни, многостранни и устойчиви политически решения в лицето на необичайни предизвикателства."
Тази война, която вече разсели милиони хора и заплаши живота на милиони други, представлява екзистенциално предизвикателство не само за суверенитета на Украйна, а и за либералния международен ред, по време, когато звездата на демокрацията отслабна в 29-те държави.
"От години авторитарните лидери са в настъпление, докато либералните демократични практики все повече биват изоставяни. В отношенията между страните конфликтът, принудата и атаките върху легитимността на ключови принципи и институции се разпространяват за сметка на диалог на добра воля и търсенето на общи интереси", продължава "Фрийдъм хаус". "Във вътрешнополитически план демагозите и диктаторите грубо погазват върховенството на закона разделението на властите. Изборите рядко са честни, макар и номинално свободни."
В очертаващата се епоха либералната демокрация вече не преобладава като приетата цел на национално политическо развитие. Във все по-голяма степен държавите от Централна и Източна Европа и Евразия са се запътили към две различни посоки: пропастта на цялостната автокрация и сивата зона на хибридното управление, докато предполагаемо демократични структури прикриват недемократични практики.
Всъщност хибридният режим преобладава като категория в региона. От 2004 г. четири държави се приплъзнаха надолу към нея: Северна Македония, Унгария, Черна гора и Сърбия. Обратно, три държави са се превърнали от авторитарни в хибридни за същия период: Молдова, Косово и Армения. В първия случай често става дума за бивши демократи, решили да задържат монопола върху властта, дори да са склонни да допуснат честни избори. Така например в Унгария Виктор Орбан допусна конкурентен вот на 3 април, но в негова полза бе впрегната цялата държавна машина и това направи гласуването "нито свободно, нито честно". Подобна е картината в Сърбия.
Какво се казва за България
В миналогодишния доклад оценката за съдебната система на страната бе понижена, в голяма степен (но не само) заради работата (или бездействието) на прокуратурата. С това бе понижена и общата оценка, формирана за демокрацията в страната от седем категории (национални институции, избори, гражданско общество, медии, местни институции, съдебна система, борба с корупцията).
В най-новия доклад обаче България и Хърватия нямат промяна в нито една категория и са единствените източноевропейски страни в Европейския съюз, чийто рейтинг остава непроменен - 4.50 и 4.25, колкото миналата година. Тогава намаляването на България спрямо 2020 г. бе с 0.04 пункта. Сегашният резултат е третият най-нисък в региона след Румъния (свалила оценката си от 4.39 на 4.36) и Хърватия.
България стабилно остава в категорията "полуконсолидирана демокрация".
Държавите в тази категория са демокрации с формално работещи избори с добри стандарти за избирането на лидери, но имат слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи. Те са всички с оценка 4.01-5.00 и се описват накратко по следния начин:
  • свободни избори, но с възможност да има нередности;
  • активно гражданско общество, но с ограничени организационни възможности и зависимост от чуждо финансиране, както и рискове за политически и икономически натиск;
  • специални интереси "упражняват влияние" върху отразяването в медиите и редакционната независимост и може да доведат до автоцензура въпреки независимост на медиите по принцип;
  • проблеми с централизацията на властта, както и с механизмите за проверка и баланс на властите;
  • ограничена независимост на съдебната система със слаба възможност за защита на основни права, нередности и забавяне в съдебния процес;
  • ширеща се корупция, а резултатите в борбата с нея са слаби.
"Натиск върху България за Северна Македония"
Конкретният, разделен на области доклад за България все още не е публикуван и страната се споменава отделно само няколко пъти. Освен във вече споменатите примери и в таблиците с рейтингите, страната присъства и в списъка с препоръките като част от нуждата да се използва "възможността да се изобрети наново процесът на присъединяване към ЕС по пътя на защита на демокрацията в региона".
"Блокът трябва най-накрая да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, да окаже натиск върху България да оттегли възраженията си за кандидатурата на последната", но и да ускори разглеждането на молбите за членство на Грузия, Молдова и Украйна, като едновременно съкрати бюрокрацията и запази високите стандарти на ангажиментите, които трябва са се поемат в хода на кандидатстването, се казва в доклада.
Освен фокус върху демокрацията в хода на евноинтеграционния процес "Фрийдъм хаус" препоръчва още като мерки за укрепване на демокрацията в целия регион:
  • подкрепа за продемократични участници, групи на гражданското общество и защитници на човешките права;
  • поддръжка на независими медии и достъп до надеждна информация;
  • укрепване на процеса на свободни и честни избори;
  • справяне с демократичните дефицити у дома.
С изключение на Хърватия всички останали от групата на Западните Балкани са с оценки под 4 (хибридни режими). При една от тях, Косово, се отбелязва повишаване на оценката, при две - Босна и Сърбия - понижаване. Албания, Черна гора и Северна Македония са без промяна, балтийските страни - над 5 (Естония - над 6). С резултат 3.68 Унгария е единствената страна в категория "хибриден режим". За сравнение - през 2012 г. оценката ѝ е 5.14.
Словения по пътя към дъното
Най-рязък спад обаче - с понижаване на оценката в четири категории - отбелязва Словения, чието правителство начело с популиста Янез Янша открито заобикаля парламента и оказва сериозен натиск над организациите на гражданското общество, обществените медии, съдебната система и Европейската прокуратура. "Войнственият стил на Янша отчасти цели да разсее гражданите от предполагаема корупция в кръговете на СДС (Словенската демократическа партия - бел. ред.), но издава и нелиберална нетолерантност към всякаква критика.
Все пак има и поводи за оптимизъм на върха на рейтингите - например в Чехия, където гражданска коалиция свали "приелото и либерализма, и корупцията на дело" правителство на Андрей Бабиш. В Хърватия реформатори взеха властта в столицата Загреб и втория град Сплит и започнаха кампания срещу патронажа и "за" отчетността в общините на местно ниво, както вече правят кметовете реформатори в Букурещ и Будапеща.
Другата мигрантска криза
В доклада се казва и че либералните демократични ценности в ЕС са поставени на изпитание от мигрантската криза по границите на Литва, Латвия и Полша, дирижирана от режима на Александър Лукашенко. Там хиляди мигранти, основно от Близкия изток, "се сблъскаха с безразличие, враждебност или дори насилствено избутване".
Отношението към тях рязко контрастира с топлия прием на политическите бежанци от Беларус и на всички бягащи от войната в Украйна. Макар Лукашенко да може да бъде обвинен, че е използвал мигрантите като оръжие, "правителствата на Латвия, Литва и Полша не успяха да се справят с предизвикателството по начин, който да отговаря на изразените от тях ангажименти към основни човешки права".
Особено тежкият случай на Русия
И все пак в региона няма държава, която толкова добре да дава пример за смъртоносните последици от управлението на лидер със здрава ръка, както е с Русия. "Путин системно изпразни институциите, които трябваше да предоставят жизненоважен баланс на произволното и белязано от злоупотреба използване на изпълнителната власт", се казва в доклада. Това помогна да се превърне нещо, което през 2000 г. бе хибриден режим, в консолидиран авторитарен.
Дадени са всички основни примери от 2021 г.: задържането и осъждането на Алексей Навални; обявяването на движението му за екстремистко; погромът срещу протестите, фалшифицирането на парламентарните избори; разпространяването на обхвата на понятието "чужд агент".
Близо 15 хил. са задържаните протестиращи срещу инвазията само за първите три седмици.