С този опит да аргументира собствените си позиции и оправданията на действията на Русия в Украйна Костадинов смеси два напълно несвързани проблема.

Турция, макар действително да нарушава суверенитета на друга държава, води сложна игра в Ирак не без съгласието на части от територията ѝ, но възползвайки се от политическите и законови сложности на отношенията между кюрдите и централното правителство.

Тази седмица Анкара започна офанзива срещу терористична организация, призната за такава от Съединените щати и Европейския съюз. Тя за пореден път пресече пропусклива граница между двете страни, отвъд която Кюрдската работническа партия (ПКК), във въоръжен конфликт с Турция, се укрива и подготвя атаки.

Това е кървав сблъсък белязан от убийства и на цивилни, посегателства срещу чужда териториална цялост и опити за приравняване на всички кюрдски политици в Турция с терористи. И все пак е сблъсък, коренно различен от руската война в Украйна.

Офанзивата срещу бойците от ПКК започна в понеделник. Бойни самолети, артилерия и сухопътни войски нападнаха цели на ПКК - лагери, складове за муниции и други. С поддръжка от хеликоптери и дронове командоси навлизат в района по суша или по въздух.

На прицел са три иракски района край границата (Метина, Зап и Авасин-Басян), в които има укрития, бункери, пещери, тунели според турския министър на отбраната Хулуси Акар.

Операцията не надхвърля район около границата, където са съсредоточени кюрдските бойци. Данните дали са нападани цивилни райони са противоречиви: кметът на град Амеди, Уаршийн Майи, обяснява за "Гласът на Америка", че операцията не е насочена срещу цивилни райони, но журналистът Икбал Омар твърди, че има нанесени щети по имущество на мирното население.

Както обикновено, не се съобщава точен брой жертви (ПКК обяви, че е свалила хеликоптер с турски военни, но това не се потвърждава; най-малко един турски военен е загинал в сражения). Конкретни райони като Матин и Зап в Нинава са на прицел, защото биха помогнали Анкара да раздели планината Кандил - използвана от ПКК - от райони като Синджар, към които кюрдската организация настъпва.

Новата операция е част от поредица турски военни кампании в Ирак и Сирия. За целите им парламентът в Анкара удължава от няколко години мандатите за разполагане на войски и в двете държави. И докато при турските операции в Сирия - осъдени от голяма част от международната общност, макар и, действително, толерирани от съюзниците в НАТО - на прицел бяха градове заради нуждата от създаването на турска зона на влияние и буфер срещу сирийските кюрди (поне свързаните с YPG, възприемана в Анкара като сирийско разклонение на ПКК), в Ирак са атакуват обекти далеч от градската инфраструктура.

Това е най-продължителният интензивен конфликт на Турция. През 1984 г. ПКК обяви въоръжена съпротива срещу турската държава. Над 40 хил. души са убити в конфликта, който в миналото бе съсредоточен основно в турския югоизток - Диарбекир и други населени с кюрди райони.

В хода на конфликта ПКК често се укрива в труднодостъпни, планински райони на северен Ирак близо до границата, най-често до Иракски Кюрдистан. Турция неведнъж в последните години нанася удари в тези райони по цели на бойците, които се укриват в планините при операциите на Анкара на югоизток.

ПКК е основана на марксизма организация, която първоначално се бори за независимост на кюрдите от Турция, а през 90-те години на миналия век преминава към искания за автономия. И те са неприемливи за Анкара, където редица правителства през годините ги разглеждат като крачка именно към отделяне. Години наред политици, представляващи интересите на водещата кюрдска партия (сменяла името си години наред, ту забранявана и разпускана, ту преучредявана като друга организация) са преследвани за предполагаеми връзки с ПКК.

Отношенията между Турция и ПКК всъщност бяха динамични през последното десетилетие. През 2013 г. Ердоган обяви сваляне на оръжията; през 2015 г. крекхият процес на нормализация рухна, след като се оказа, че обявените удари срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак са по-скоро с мишена ПКК, отколкото джихадистите. През 2017 г. организацията измести към Ирак основния си логистичен капацитет.

Операцията се води в сравнително слабо населени райони на Северен Ирак - Метина, Зап и Авашин-Басян. Като един от поводите за нея се посочват от някои анализатори увеличаващите се ракетни атаки срещу турска база, която вече съществува в северната област Нинава (главен град в този район е Мосул). Други посочвани причини са експанзията на ПКК в северен Ирак към Синджар - град с предимно язидско население, което в средата на миналото десетилетие бе в ръцете на "Ислямска държава".

Цитират се и политическите контакти между Анкара и Ербил (столицата на Иракски Кюрдистан) в последните дни: всъщност конфликтът между управляващата Демократическа партия на Кюрдистан все повече назрява. Кюрдските организации в Ирак, а и другаде, преследват различни цели, миналата година имаше няколко атаки на ПКК по цели на Кюрдистанското регионално правителство. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган миналата седмица прие премиера на Ирак Масрур Барзани и сред темите им на разговор, според турски и регионални медии, е била тъкмо ПКК. Операцията започна два дни след тази среща.

Дори операцията да е добре дошла за Ербил и да изразява общите интереси с Анкара, не така мислят в Багдад.

Наличието на прецеденти не намалява тревогата от действията на турската армия - още повече, че с всяка подобна операция се утвърждава впечатлението, че Турция не зачита иракската граница и, следователно, международното право.

С действията си Ирак държи да покаже, че съзнава това. И в последния епизод от напрежението турският посланик бе извикан, за да бъде изразено пред него негодуванието от операцията и "нарушаването на суверенитета". Иракският президент Бархам Салех осъди офанзивата като посегателство и "заплаха за националния ни суверенитет". Най-влиятелният политик, духовникът Муктада ас Садр, заяви в "Туитър", че "съседката Турция обстреля иракските територии без право и без нужда" и трябваше да съгласува действията си с централното правителство в Багдад. Той увери и че Ирак никога не би допуснал друга държава да бъде заплашена от иракска земя.

Външното министерство в Багдад поиска изтегляне на турските сили. На книга и Арабската лига осъди турската операция като нарушение на иракския суверенитет.

Турското министерство на отбраната обаче заяви, че операцията била координирана с "приятелите и съюзниците" на страната. А Ирак в последните години разработва сътрудничеството си в сигурността със северната съседка.

Разликите с войната в Украйна не омаловажават факта, че Турция нарушава установени норми: например тези на международното право, на зачитането на териториалната цялост на други държави. Преди години, когато Ирак опита да възрази срещу атаките по цели на ПКК, президентът Ердоган обясни на тогавашния премиер Хайдер ал Абади, че не бил на нивото му и трябвало да си "знае мястото".

Турция обаче не напада иракски градове, нито напада цивилни цели, нито причинява хуманитарни катастрофи. Тя преследва организация, обявена от Европейския съюз и Съединените щати за терористична. Прецедентът сочи, че турските сили накрая се изтеглят.

И не на последно място: Анкара вижда в Багдад слабости и се възполва от тях, но никога не си позволява пряка агресия срещу правителството на съседната държава, нито е обявявала властта за нелегитимна.

Дали има право да прави всичко това? Съвсем различен въпрос, който ще изправя опозицията, експерти и мнозина други срещу властите в Анкара и в бъдеще - вероятно и след Ердоган, тъй като тези намеси в чужда територия не започнаха с него.

За оставащите критични журналисти и част от опозицията операцията е проблемна и защото отново предхожда решаващи избори, като опитва да привлече националистически гласове преди вот, който Ердоган е напълно възможно да изгуби. Така Турция играе опасна игра, която според анализатора Сет Францман е свързана и с влиянието над кюрдите в Ирак - нещо, за което се бори с Иран отдавна, но не само в сигурността, а и в енергетиката и други икономически сфери. Анкара се надява и твърденията, че Иракски Кюрдистан разполага съз значими залежи природен газ, да се окажат верни и да захранват нея (и потенциално Европа) с този ресурс в момент на отказ от руския газ на запад - а това само би утвърдило още повече Русия като транзитна газова дестинация. Сътрудничеството с Иракски Кюрдистан е добре дошло.

Разликата с Русия: в тази игра Турция не се опитва да превземе ничия столица, нито да отрече на друга държава правото да съществува. Турция напада групировка по границите с подкрепа на част от регионалните власти в Ирак; отвъд гръмките коментари в Багдад, не е сигурно дали и централните имат.