"Абсолютна свобода" или "токсичен "Туитър": сделката на Мъск е скок в неизвестното

"Абсолютна свобода" или "токсичен "Туитър": сделката на Мъск е скок в неизвестното

"Абсолютна свобода" или "токсичен "Туитър": сделката на Мъск е скок в неизвестното
Reuters
В България водещата социална мрежа още е "Фейсбук", но по света милиони хора получават новините си от "Туитър". Платформата не е просто инструмент за дебат; съвременната новина понякога изглежда немислима без нея, ценен източник на информация от политици, институции, журналисти. Може би затова за много използващи я новината, че милиардерът Илон Мъск скоро ще е новият ѝ собственик, дойде като гръм от ясно небе.
За част от тях промяната вещае апокалипсис; за други бе повод за радост, може би защото всъщност са бивши потребители, изгонени заради нещо, което Мъск нарича "цензура" и се надяват да се върнат.
Очакват се няколко скорошни промени, когато Мъск стане собственик на "Туитър". Една от тях ще е възможност за редактиране на публикациите. Какво друго обаче е известно за сделката и последиците от нея?
Завършена ли е сделката
Финализирането се очаква по-късно тази година. Обявената снощи сделка далеч не гарантира прехвърлянето на компанията към Мъск. Първо, нужно е акционерите да се произнесат. Второ, регулаторите в САЩ и други държави, където действа "Туитър", ще трябва да я одобрят (напълно реалистично е процедурата да включна и Европейската комисия, която ще изхожда в оценката си и от антитръстови съображения). Поне в случая с акционерите шансът е на страната на милиардера, тъй като бордът на компанията вече им препоръча да кажат "да". "Туитър" отбеляза, че изкупуването на всички акции от страна на Мъск е "най-добрият път напред" за акционерите.
Самият съосновател на "Туитър" Джак Дорси нарече Мъск особеното решение, на което той има доверие, за да се справи с проблема на плотформата: тя трябва да продължи да служи на публичния дебат и макар да е по-добре да функционира като публично благо, ще продължи да работи като компания.
Как плаща Мъск
Всъщност бордът първоначално бе против и се взел мерки, с които да гарантира, че Мъск не може да изкупи акциите. Миналата седмица обаче всичко се промени, когато Мъск разкри, че вече е събрал 46.5 млрд. долара за трансакцията: включително 21 млрд. лично богатство. Това, изглежда, привлече интереса на акционерите и показа, че милиардерът говори сериозно.
"Ройтерс" разказа за малък, слабо известен офис, който управлява активите му. Движеща сила зад него е Джаред Бърчал, бивш банкер от "Морган Стенли", съветвал Мъск за действията му на "Уолстрийт" няколко години наред. "Морган Стенли" е и банката, предложила пакета за финансирането на офертата на Мъск за "Туитър" и съветвала милиардера за сделката.
Какви са основните опасения
Не е известно каква посока може да поеме "Туитър", щом сделката бъде финализирана. За момента тревогата е свързана с визията на Мъск за "абсолютната" свобода на словото и много силно ограниченото (може би дори несъществуващо) модериране. Това са набор от правила за запазване на личното достойноство на потребителите, ограничаване на нецензурното съдържание, на разпространяването на конспирацията.
Някои правозащитни организации се обезпокоиха, че речта на омразата може да се увеличи.
"Обезпокоени сме от възможността "Туитър" да предпиеме каквито и да било стъпки, за да подкопае прилагането на политиките и механизмите, замислени, за да защитават потребителите", се казва в публикация на същата платформа на "Амнести интернешънъл". "Две думи: токсичен "Туитър"... Последното, което ни трябва, е "Туитър", който съзнателно си затваря очите" за накърняване на права на потребители чрез коментари особено за уязвими групи.
Само в "свободното слово" ли е проблемът за Мъск
Мъск насочи вниманието към начина, по който според него трябва да се защитава "свободното слово" чрез "Туитър" (а той има разбирания, различни от тези на борда, и това бе видимо по време на пандемията). Когато говори за недостатъчно използван потенциал обаче, той има предвид и неработещия бизнес модел: печалбите и ръстът на приходите, които успява да регистрира "Туитър", са далеч от тези на "Гугъл" и "Фейсбук".
Какво ще прави Мъск с "Туитър"
"Каквото си поиска", казва Анджело Дзино, технологичен анализатор в CFRA. "И вероятно ще иска да направи значими промени в модела на компанията."
Мъск вече заяви, че вярва в "потенциала" на "Туитър" да бъде площадка за дебат. Като компания, слязла от борсата, тя ще се управлява по различен начин и няма да зависи от решенията на акционери.
Ще има ли отлив на потребители
Към четвъртото тримесечие на миналата година "Туитър" има 217 млн. активни дневни потребители.
В публичното пространство на запад вече се появиха и личности, обявили, че напускат платформата с аргумента, че така, както милиардерът си представя свободното слово, ще даде тласък на конспиративни теории, лъжи и мултиплициране на тесногръди, изпълнени с предразсъдъци позиции. Други са готови да изчакат, за да видят как тя ще се промени. Мъск настоява, че иска дори най-яростните му критици да останат в "Туитър", защото "това е свободното слово".
Ще се върне ли Тръмп
Мъск е изразявал подкрепа за някои от позициите на бившия американски президент Доналд Тръмп, особено около коронавирусната пандемия. Преди повече от година профилът на Тръмп бе спрян завинаги около щурма на Капитолия на 6 януари.
След коментари на Мъск бързо се появиха и очаквания Тръмп да се завърне в социалната мрежа. Вчера бившият държавен глава обаче отрече и обясни, че ще остане на собствената си платформа, Truth Social. Мъск бил "добър човек" и можел да "направи подобрения" в "Туитър". Въпреки това Мин-чи Куо, технологичен анализатор във фирмата за инвестиционен мениджмънт TF International Securities, каза за Би Би Си, че Тръмп може да реши да се завърне, ако действително се кандидатира на президентските избори през 2024 г. "Не е лесно да изградиш платформа с по-голямо влияние от "Туитър" преди следващите президентски избори."