Вучич ще свика Съвета за сигурност на ООН заради амбиции на на Косово в Съвета на Европа
Сърбия смята да свика заседание на Съвета за сигурност на ООН заради намерението на Косово да подаде заявка за членство в Съвета на Европа, обяви президентът Александър Вучич. Той обясни, че външният министър на страната Доника Гервала-Шварц потвърдила пред него, че Прищина работи по въпроса.
Аргументът на сръбския лидер е, че това нарушение според него противоречи на международното публично право, но и на документи като резолюция 1244 на Съвета за сигурност (с която се регламентира статутът на Косово през 1999 г.) и споразуменията от Вашингтон, подписани между Сърбия и Косово по време на президента Доналд Тръмп.
Вучич вече заплаши миналата седмица с "мощен и сериозен" отговор Косово, ако реши да изпълни заявеното намерение и да подаде молба за членство в Съвета на Европа. Думите му следваха разговора му с косовския премиер Албин Курти в Берлин с посредничеството на пратеника на ЕС Западните Балкани Мирослав Лайчак като част от диалога за нормализация.
След тази среща - отлагана вечер заради напрежение между Белград и Прищина - Курти обяви, че правителството му ще кандидатства за Съвета на Европа и програмата на НАТО "Партньорство за мир". Германски депутат заяви миналата седмица, че е получил потвърждение от министри, че Германия би поддържала такава кандидатура.
Вучич обясни, че Сърбия няма да се ограничи само с думи, ако Косово направи това. "В деня, в който разберем, че официално са кандидатствали за членство в организацията, отговорът ни ще е много по-мощен, отколкото си мислят. Повярвайте ми, ще си покажем зъбите", заяви.
Всъщност косовският президент Вьоса Османи обяви още миналия месец, че е поискала да бъдат направени всички нужни приготовления за подобна заявка. Повод е решението на Русия да напусне Съвета на Европа седмици след началото на войната.
| Осигуряването на подкрепа за приемане в Съвета на Европа може да е сложен процес. Първо комитетът на министрите трябва да гласува резолюция (Косово твърди, че е осигурило гласовете), с която да поиска мнението на Парламентарната асамблея (ПАСЕ). В случая на Босна и Херцеговина допитването до ПАСЕ отне три години, откакто молбата бе изпратена. Според някои експерти Прищина отлагала дълго заради колебания внасянето на тази кандидатура, за да не се даде чрез този орган гласност на множество твърдения за злоупотреби с човешки права. |