Мълчанието на Сърбия е големият проблем на "най-голямата китайска инвестиция"
Те мислят, че напускат селата си за прехрана, а се озовават в напълно непозната страна, където прибират паспортите им, получават една заплата за шест месеца, тъпчат се в мръсни стаички без питейна вода. Когато светът забелязва това, ги местят в по-добри помещения, някои получават паспортите си и успяват да се приберат. Други бягат към заветната цел на милиони азиатци, търсещи по-добър живот: Европейския съюз.
Не, това не е разказ за индийски и пакистански работници в Катар, а за виетнамски - в Европа. В Сърбия те трябва да построят първия китайски завод за гуми на континента. Те са само добилото най-голяма международна известност парче в пъзела на китайските проекти в Сърбия.
Заради техните проблеми светът забеляза завода на Shandong Linglong - и после го забрави, когато условията им бяха подобрени. Забравят го обаче и местните, чийто живот строежът, граден за сметка на хиляди работници, на книга трябва да подобри. Докато обществото не проявява интерес към проекта, завършването му е тест: колко още такива фабрики може да изгради Китай в други държави и на каква цена за обществата им?
Отношението към труда на човешки същества в сърцето на Балканите е само частичка от уравнението, чието описание "Дневник" започва в първата част на разказа най-голямата китайска инвестиция в Сърбия.
Потайността на инвеститора, приветственото отношение на властите и относително безразличното - в публичната среда са опасните съставки в "плодородната почва" (както я нарича един от правозащитниците, с които "Дневник" разговаря") за пренасяне на авторитарни практики в крехка балканска демокрация, която критици на властта отдавна наричат фасадна, а неправителствени организации - хибриден режим.
Какво се знае днес за виетнамските работници, за отношението към проекта в самия Зренянин и защо равносметката за ползите и вредите от него не е в полза на жителите, дори нито една от апокалиптичните прогнози на критици и правозащитници да не се сбъдне?
Когато виетнамците потърсят място в йерархията
Пред строителната площадка на завода, малко преди 11 сутринта. Това е часът, в който работниците, по информация на "Дневник", излизат за почивка и се насочват към сграда на няколкостотин метра от изхода. Почти всички са азиатци, движат се на групи. Предимно със зелени каски са. За повечето европейци е трудно да се каже кои са от Виетнам. Не владеят английски. И правозащитниците от организация, чийто представител разговаря с "Дневник" в Белград, трудно контактуват с тях. И на тях им се налага да причакват за контакт, когато проблемите на виетнамците стават публично достояние.
"Ще познаете виетнамците по зелените каски", обяснява по-късно Иван Живков от движението "Граджански преокрет" ("Граждански поврат"). Китайците са със сини или жълти.
През ноември миналата година работници разказваха на чужди медии, че нямат храна и ток, оставени са без медицински грижи, стаите са препълнени, има само две бани за стотици работници (а топлата вода свършва бързо). След протести и стачка на работниците и международния отзвук, който последва, за изграждащите фабриката са изградени по-добри места за настаняване.
"A11 - инициатива за икономически и социални права" работи по казуса и опитва да оказва помощ. За "Дневник" Ема Степанович от организацията разказва, че преди отпътуване за Сърбия работниците подписват формуляри с преувеличени заплахи: ако например не се съосъобразят със законите в Сърбия, държавните представители ще отрежат ръцете и главите им. "Не се случва нищо такова, но ето един пример колко са изплашени, когато идват."
Няма официални данни колко точно са виетнамците, а Linglong не отговори на запитването на "Дневник". Според А11 броят им варира между 400 и 500. В отговорите си до "Дневник" в средата на април градската управа обяснява, че от 2000 души на строителната площадка 400 са сърби. С други думи, 1600 не са.
Мнозина идват и си отиват, след като договорът им изтече. Пристигналите понякога не знаят откъде къде ще кацнат, когато, изкушени от предложенията на китайската фирма посредник, напускат районите си (обикновено земеделски) във Виетнам. За някои това не просто първото излизане в чужбина, а а първото напускане на родното място, обяснява Степанович.
"Някои си тръгнаха, някои избягаха, няколко отидоха в ЕС", продължава. Спомня си за работници, приближили се с телефон и включен преводач на "Гугъл", през който до активистите пристига послание: "Моля, помогнете ми да се върна във Виетнам!"
Въздържа се от оценка дали виетнамците са жертва на трафик - най-малкото защото идват на работа в чужда държава по своя воля. Действително, някои са в капан и не могат да си тръгнат. Други обаче искат просто да си вземат заплатите или да продължат да работят при по-добри условия.
По сигналите на активисти трудовата инспекция прави множество проверки - и преди, и след като биват преместени.
На няколко километра от тази площадка запазилият австроунгарския си блясък център на града е почти празен, докато ръми, а активистът Иван Живков развежда екипа на "Дневник" и продължава разказа си; само кметът притичва и се скрива от капките в градската управа. Общината изисква въпроси, преди да реши дали той ще разговаря с медията. След изпращането им - когато изборите вече са минали, а резултатът отдавна е ясен - отговаря, че нито той, нито други нейни представители ще имат възможност за среща. В изпратените след това писмени отговори градската управа обрисува възможностите, които създава проектът: за индустрията, за съпътстващите услуги в града, за работните места.
При въпрос за условията на виетнамските работници повтаря позициите, изразявани многократно от сръбски министерства: това е най-инспектираното място в Сърбия, всичко е чисто след 50 проверки, а при тях не са открити "значими открити нарушения. Нещо повече, "уверени сме, че политиката на компанията е една и съща към сръбските и чуждите работници".
Настаняването на работниците от Виетнам и другите, ангажирани в изгражданите на завода, не е в компетенцията на местното правителство, но на инвеститора, който ги е наел. Всички компетентни органи и министерства дойдоха на място, упражниха контрол и разследваха и наредиха мерки, които бяха приложени от инвеститора и всички работници получиха други, по-добри условия за настаняване.
Около строителната площадка има прегради. "Какво става зад тях, никой не знае", нито дори държавните органи, смята Живков. Като във всяка подобна строителна площадка с чужди и (според активистите) експлоатирани работници, и тук има йерархия: сред китайците има ръководни кадри с къщи в Зренянин. А виетнамците са най-ниско и живеят сегрегирани.
Да не се лъжем: китайци има по цяла Европа, но не навсякъде им е позволено да правят каквото искат. Тук им е позволено.
Преди време "Данас" писа, че полицията задържала виетнамец, раздавал неприлични листовки на ученички; неофициалната информация бе, че може да става въпрос за склоняване към проституция.
"Сега се оказа, че някои виетнамци не приемат да са последните в йерархията: искат други да са под тях, да участват във веригата на злоупотреби", обяснява Живков. По време на разговора в Белград Ема Степанович не може да коментира случая.
Активисти, сред които е и Живков, твърдят, че всички китайски фирми в Сърбия използват една и съща работна сила. "Разменят ги. А виетнамците са като роби." Действително, за набирането на работници за китайските проекти отговаря една фирма КОЯ, в центъра на Белград, а и е известно, че част от живеещи в помещенията в Зренянин отговарят за друг проект.
И в отговорите на градската управа до "Дневник" се споменава, че виетнамците и други работници са там временно: когато заводът отвори, ще има работни места и за сърби.
Но така ли е наистина? Отговорът се оказва сложен.
Какви ще са ползите
Комплексът "вече напълно променя образа на индустриалната ни зона" и ще формира "епицентъра на градската икономика", а "Зренянин ще печели поне 630 млн. динара на година" (5.3 млн. евро) от данъци и други такси, "при спазване на всички стандарти за околната среда", продължават отговорите на кметството но "Дневник": "Никога не е имало такава голяма инвестиция в Зренянин, нито в Сърбия изобщо, а това е възможност за развитие, която трябва да използваме максимално." Ще има приходи за 1200 семейдства в Зренянин, за пивоварната, за предприемачите, за пекарната, фризьорския салон и други.
Единствената полза за Зренянин са 1000 нови работни места, но се чудя дали няма да доведат чужденци да работят.
Дори позициите да отидат при сърби, Живков се съмнява и че ще са за зренянинци. Спомня си за отварянето на завода на германската фирма Dräxlmaier, която прави кабели за автомобили в града и намери работа на 5000 местни. "Но за тези десет години градът загуби 10 хил жители. хората се изселват, възрастовта структура се влошава", разказва. "Сега германската фирма трябва да води работници от други места: тук ги няма достатъчно."
Нима всички имат работа? "Не, няма хора с нужните квалификации за индустриална работа. Има професори, има социолози", казва Живков; самият той е социолог.
"Дневник" се обърна към Dräxlmaier, за да провери казаното от Живков, но не получи отговор.
Оглушително мълчание, малко въпроси, никакви отговори
Към проекта няма особен интерес в местните медии. В резултат жителите имат малко възможности да си съставят мнение. Дори критичните гласове рискуват да подхождат "повърхностно", защото "до истинска информация се стига много трудно", казва Живков; в думите си не изключва този риск и за себе си.
Обяснява, че дори да вярва, че няма да има силно замърсяване на почвата, неизпълнението на правилата "не дава възможност да сме сигурни". По официални канали, дори сръбските власти да наложат на даден орган да даде информация и формално да го глобят, поисканите данни не достигат до пожелалия ги. "Ако не искат да кажат нещо, не го казват."
Въпросът е как да обясните проблема с Linglong на хората в толкова таблоидизирана среда - където най-много се четат новини с голяма снимка, гръмко заглавие и никаква информация.
Местните журналисти не задават според него тези въпроси; само идващите от други части на Сърбия или чужденците, които той посреща за разговор.
Липсата на интерес на изборите не помага да се получи желаната информация: проектът не влиза в кампанията нито на властта, нито на опозицията. "Граджански преокрет" прави серия публични обсъждания: с икономисти, политици, биолози, социолози, юристи. "И накрая идват по 50 души. Толкова ги занимава хората Linglong". А и нито властта се хвали, нито опозицията напада. И все са безразлични."
Слабият интерес се дължи и на факта, че заводът се изгражда и неизвестните са много; трудно е да се осмисли залогът, докато информация липсва, а последствията не са осезаеми, обяснява източник на "Дневник", запознат с начинанието на Linglong и отзвука от него в Сърбия. Това е различно от китайските обекти в други градове като Бор и Смедерево, където дори сред представители на управляващите има негативни нагласи към минаването на индустриални съоръжения в ръцете на китайски компании.
Част от сръбската тенденция или от китайското уравнение
Ема Степанович, чиято организация A11 се занимава основно с трудови права, вижда в събитията около проекта по-скоро правило, отколкото изключение - "част от голяма тенденция".
Не мисля, че властите разграничават китайците от другите. За тях е важна печалбата. Всички политики на страната ни са в полза на чуждите инвеститори. Няма значение националността на парите.
Кошмарни условия има и в други фабрики, включително на европейски страни, обяснява. Припомня за случая от миналата година с лекар от Лесковац, разказал за голям брой пациенти с едни и същи симптоми - проблеми с гръбнака и ставите. Общото между тях: работят в "Аптив". Оттам идва и неформално използваното име на болестта "синдром Аптив".
Затова, смята Степанович, проблемът е не в Китай, а в приемащата страна:
Началото и краят на тази история е липсата на политическа воля. Всички институции знаеха. Европарламентът - също. Истината е ивестна на всички, но няма да има реакция, ако политическтата ситуация не се промени.
Виновни ли са китайците според Живков? Те търсят печалба и я намират там, където сръбската държава не работи.
Китай би искал да направи такава фабрика и в Германия, за да продава там. Но не може да я построи нито в Берлин, нито в Париж. Основният проблем не са китайците - те отиват по цял свят където им е позволено. Тук им е позволено да правят това, което други не могат. Западните инвеститори не получават същите привилегии.
Разликата между Китай и другите играчи надхвърля корпоративния свят, отчасти заради съкратените процедури на одобряването на китайски проекти, отчасти заради срастването на държава и бизнес, отчасти заради стратегическото значение на Сърбия. Тук са възможни китайски проекти при условия, които на запад - при всички притеснения за нередности и дори случаи на трудова експлоатация на граждани на ЕС, за каквито писа и "Дневник", са немислими.
"Китайците намериха у нас плодородна почва"
За Живков проектът отваря въпроса за правовата държава, която не функционира. Това се вижда в Linglong, защото се позволява дадена инвестиция да нарушава правилата и за строителството, и околната среда (на тези проблеми бе посветена първата част на статията), и човешките права. Друг набор от проблеми е политически: инвеститорът от Китай носи набор тоталитарни и авторитарни политически практики, а Сърбия ги толерира, продължава: "Китайците намериха у нас плодородна почва за тях."
| А това е само един от 155 китайски проекта на Балканите, които Балканската мрежа за разследваща журналистика (БИРН) идентифицира миналата година и за които отбеляза: малко от тях не са спорни. |
Според градската управа всеки има право на мнение в демокрация, но "това не означава, че позицията на голям брой граждани, които се противопоставят на инвестицията на Linglong, е точна и съответстваща на фактите." Местните власти настояват на спазването на всички стандарти с подкрепата на централното правителство, продължава. Дават се примери с по-стари индустриални съоръжения със сходен капацитнет, при които "няма данни за отрицателно въздействие върху околната среда.
Действително, всички опасения на неправителствените организации може да се окажат напразни. Големият проблем е друг: оглушителното мълчание, при което вече бяха нарушени много правила.
"Linglong може и да не отрови почвата, може да не влоши замърсяването в града и да не създаде други проблеми", казва събеседник на "Дневник", запознат с китайските проекти в Сърбия и изследвал проблема в Зренянин. "Но може и да го направи. Проблемът е, че не знаем", казва и обяснява: не са спазени нужните процедури, не са направени необходимите изследвания. Дори коментарите на активистите да са пресилени и твърде апокалиптични, допуска той, неизвестното плаши.
Подобни проекти поставят под въпрос тъкмо онова, за което все още гласуват милиони хора на Балканите: стабилност, предвидимост, законност.
Все пак Живков вижда и повод за надежда. За него дори само фактът, че сръбски съдилища са приели жалби на организацията му, свързани със строителните процедури, означават, "че е констатирано, че фактите са на наша страна. Може да се чака подходящ политически момент да се вземе решение."