Вчерашният епизод, кадри от който се появиха и в "Туитър", е поредният от серия вербални сблъсъци, които повишават напрежението между две членки на НАТО, докато почти цялото внимание на алианса и Запада все още е насочено към Украйна.

Макар това да не е първият подобен случай и страстите между Анкара и Атина да се разпалват периодично, моментът на войната и наближаващите в двете страни избори догодина създават безпокойство у някои наблюдатели.

Действително, Мицотакис отпътува за Турция след началото на войната в Украйна. Година след като Анкара и Атина оставиха зад гърба си период на особена враждебност, в който дори нямаше диалог по спорните теми, той се срещна с Ердоган и заговори за по-интензивни контакти, за да се изгладят противоречията.

Само няколко седмици бяха нужни, за да чуе от Ердоган, че "човек на име Кириакос Мицотакис вече не съществува". Мицотакис отговори, че няма да слиза на нивото на лични нападки; размяната на обиди между двама лидери обаче се оказа най-малкият проблем, след като Турция насочи вниманието към "милитаризирани" острови и намекна, че може да се стигне до война. В профила си в "Туитър" Ердоган го направи и на гръцки (а лидерът на опозицията Алексис Ципрас отговори на турски).

Говори още за правата на Турция в Егейско море, за острови, които Анкара и Атина си оспорват, за "потискането на турското малцинство" в Гърция.

Миналия месец Мицотакис предупреди членовете на Конгреса на САЩ да внимават с продажбата на F-16. "Последното, от което се нуждае НАТО в момент, когато фокусът ни е върху това да победим руската агресия, е още един източник на нестабилност на югоизточния фланг", каза той. "Няма да приемем открити актове на агресия, които нарушават суверенитета и териториалните ни права", включително с полети над гръцките острови, обясни.

Гръцкият премиер бе в Белия дом и Конгреса, за да се застъпи за покупката на F-35 от Атина. Ако Атина ги получи, а на Анкара бъдат отказани F-16 (тя бе изключена от програмата F-35), въздушните ѝ сили може да получат технологично превъзходство до края на десетилетието, пише "Форбс".

При това в Турция предизвиква гняв и превъоръжаването на Гърция с подкрепата на САЩ и Франция. Изтъкнатите аргументи са нуждата от модернизация на армията и предпазните механизми и, според гръцки изследовател, турската експанзионистична политика. Последното се потвърждава от избора на момент за обявяване на първите стъпки: лятото на 2020 г., когато Анкара и Атина бяха в дълбока криза. Самата Турция остава с наложени американски санкции и е изключена от програмата за F-35, след като реши да доведе докрай покупката на руски ракетни комплекси С-400 въпреки предупрежденията на САЩ и НАТО.

Ердоган също така обяви миналата седмица, че Турция спира преговорите с Гърция заради скандал с Мицотакис и "нарушения на въздушното пространство".

В четвъртък турският президент каза, че Гърция не бива да разполага оръжия на "демилитаризирани острови" в Егейско море съгласно поне два международни договора (Лозанския от 1923-та и Парижкия от 1947 г.). По време на военно учение край Измир Ердоган обясни, че Турция няма да се откаже от правата си в Егейско море, а външният министър Мевлют Чавушоглу - че можи би трябва да се помисли дали да не се постави под въпрос гръцкият суверенитет върху въпросните острови. Атина нарече "неоснователни" турските твърдения за въоръжаването им.

Миналата събота пък Турция извика гръцкия посланик в Анкара, за да протестира срещу предоставянето на възможности за терористични групи да извършват противодържавна дейност. Това стана, след като Гърция разреши протест близо до турското посолство в Атина на членове на Кюрдската работническа партия (ПКК), смятана от Турция и ЕС за терористична организация.

Гръцко-турските преговори за решаване на редица спорни теми (най-вече в Средиземноморието) бяха подновени миналата година след петгодишно прекъсване, макар и то да бе помрачено от взаимни атаки между първите дипломати седмици по-късно. Ердоган обаче обяви този месец, че ги спира с "нарушения на въздушното пространство" (включително с прелитане над егейски острови). "Продължавате да ни устройвате шоу със самолетите си. Какво правите? Не научавате ли уроци от историята?"

Пред репортери говорителят на гръцкото правителство Янис Економу обясни за рисковете от въоръжен сблъсък, че Атина реагира сдържано на "усилващ се вой от провокативни турски изказвания". Външното министерство обясни, че възприема всички турски коментари по темата като заплаха.

Атина казва, че Анкара изопачава значението на договорите и че има законово право на самоотбрана предвид "враждебните действия". Деликатно е съвпадението на този епизод с най-големите от години турски учения EFES-2022, в които участват 10 хил. турски военни - сухопътни, военновъздушни и военноморски.

Още в края на април турски изтребители навлязоха в небето над Гърция с над 125 неразрешени полета за 24 часа, а отговорът, освен извикване на посланика на Анкара, бе изключването на Турция от Tiger Meet, военновъздушно учение на НАТО, на 9 май.

И Турция, и Гърция са изправени пред избори най-късно другото лято. Докато в южната съседка на България управляващата консервативна "Нова демокрация" губи подкрепа, но не се срива, Ердоган е изправен пред истински риск да загуби президентския вот от кандидати на опозицията. И в двете държави, в които войната тежко удря икономиката и покупателната способност на населението (но в Турция проблемът предшества руската инвазия), периодично се говори за предсрочни избори, с които управляващите да търсят начин за овладяване на този спад.

Тази обстановка кара някои наблюдатели да се опасяват от конфликт, повод за който могат да станат именно егейските острови. През 90-те Гърция ратифицира конвенцията на ООН за морско право, даваща ѝ право да обяви юрисдикцията си в крайбрежни води на 12 морски мили от сушата. За Турция това породи безпокойство от риска да остане с ограничен достъп до Егейско море заради многобройните гръцки острови. Темата остана спорна, а последният опит да се постигне съгласие - подновяването на диалога миналата година - се провали с ескалацията на думи.

За Arab News Сонер Чагаптай от Вашингтонския институт нарича събитията "най-сериозната ескалация на напрежението между Анкара и Атина" в последно време, предвид заплахата с катастрофата с разгрома на Гърция в Мала Азия през 1922 г. Други коментари в същата публикация отчитат външни фактори: присъствието на САЩ в Източното Средиземноморие се свива, турската евроинтеграция е спряла, вниманието на Запада е към войната в Украйна.

Проблемът се задълбочи от войната в Украйна, тъй като въпреки заявката за сътрудничество между Ердоган и Мицотакис Турция не смекчи реториката за правата си в Егейско море, се казва в коментар, публикуван на сайта War on the Rocks. Авторът дори коментира, че "война в Егейско море е не само възможна, но в определен момент вероятна"; особено ако конфликтът между Киев и Москва продължи дълго. Подобни предупреждения обаче са чувани и преди.