Изключително висока дипломатическа активност около т.нар. българско вето за Северна Македония. Пакет с предложение на формула за компромис, потенциално удовлетворяваща и двете страни, за да се вдигне българската блокада.

Непрекъснати обвинения в България в подготвяно "предателство" от правителството и "изтъргуване" на националните интереси (макар никой да не е определил какво точно се има предвид под този термин), а и във водене на външна политика, паралелна на тази на първия дипломат в оставка Теодора Генчовска (тя самата каза пред депутатите, че всъщност никакви решения извън българската позиция не са взимани от премиера и правителството), и давани на Брюксел обещания за сваляне на ветото.

Предстояща на на върха между лидерите на Западните Балкани и ЕС на 23 юни - часове преди началото на на Европейския съвет на 23-24 юни.

В целия този контекст темата за това какво точно иска България от Скопие и има ли предложение за евентуален компромис затъна в непознаване и на моменти откровена дезинформация от политически лидери.

България в момента има едно основно (изпълнимо, но с някои възражения от македонска страна) и други (по неофициална информация - приети от Скопие), които в последната година се превърнаха в точки от двустранен протокол за преговори.

Това е т. нар. пакет 4+1, който преди това бе известен като "5+1" и включваше:

Има още една точка, но българската страна все още не я е изисквала от Скопие: за нея се водят преговори в ЕС. Става дума за писването на условията на България в преговорната рамка, което ще ги превърне във фактическа част от македонската евроинтеграция и ще даде европейски гаранции за спазването им.

Всъщност така формулираните точки са искания на България само от година.

При налагане на ветото през 2020 г. се изтъкваха исторически аргументи, свързани с работата на комисията, с "обективизацията на общата история", с названието, което се използва за македонския език. Тогава не се говореше за вписване на българите в конституцията.

Преди това София пазеше мълчание дали наистина е готова да използва инструмент като ветото.

От 2019 г. официална София повтаря, че позицията ѝ по темата е ясна, но всъщност зависи пред кого се представя.

До лятото на миналата година България се опитваше да аргументира ветото (още когато само възнамеряваше да го наложи) с историята (например т. нар. обяснителен меморандум, изпратен на Брюксел и държавите членки). Тогава спорът се разглеждаше като караница от XIX в. за език и история.

По време на служебните правителства, назначени от президента Румен Радев, екипът на първия дипломат Светлан Стоев преформатира част от исканията в Рамковата позиция на правителство от 2019 г. и декларацията на парламента във вида, в който са известни днес. Администрацията на президента настоява, че именно по време на служебните кабинети Европа е разбрала какво точно иска България.

В месеците около аргументирането на ветото с Рамковата позиция българските условия се разглеждаха в Брюксел и другаде в Европа като част от спор за история и език, каквито има и в други части на ЕС, без те да са блокирали процесите на европейска интеграция.

Най-малкото от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се застъпи за идеята общности в Северна Македония, включително българската, да имат ясно гарантирани права при посещението си в София през април. Но това е политическа позиция от името на председателя на орган, който е смятан за "пазител на принципите и ценностите" на ЕС, а не е формално решение. Еврокомисията поддържа неутралитет по двустранни спорове, дори когато те са между страни от ЕС.

Но Брюксел - с помощта на всички страни членки и посредничеството на ротационния председател на Съвета на ЕС (в момента това е Франция до края на юни) може да помогне за разполагането на условията на една страна член в конкретна част от преговорните глави и процеса за присъединяване на кандидат (например, съвсем конкретното искане за вписване на българите в Конституцията на РСМ е изцяло в полето на правата на човека и защита на малцинствата).

Така се стигна до предложената от френското председателство формула за излизане от ситуацията, която на пръв поглед изглежда приемлива за България:

Тази схема - вдигане на ветото, поправки в конституцията на северна Македония и чак след това начало на преговорите за присъединяване, съответства напълно на българската позиция, както потвърди в изслушването пред парламента на 15 юни министър Теодора Генчовска в отговор на въпрос на Христо Иванов.

В допълнение са предложени и промени в ключови аспекти и процедури на преговорния процес със Северна Македония, като на няколко места изрично са записани българско-македонското споразумение и че има проблем с изпълнението му.

София иска условията ѝ или част от тях да бъдат записани в преговорната рамка, но видът на това вписване изисква консенсус от държавите в блока. Всяка от останалите 26 държави членки може да блокира македонската преговорна рамка - точно както го направи България преди година и половина.

Не е официално известно дали всички държави биха подкрепили промяна в преговорната рамка с изрично вписване на българските условия в нея. Известно е, обратно, че някои имат резерви (без това да предопределя решението им, тъй като България води преговори по въпроса). Германският канцлер Олаф Шолц не отговори миналата събота в София директно на така поставен въпрос. Потърсен за коментар, и друг представител на властите в Берлин даде да се разбере, че това не е оптималният вариант за страната му.

Едновременно с това Шолц каза, че има разбиране за необходимостта Скопие да изпълни определени условия.

България проявяваше известна гъвкавост през пролетта, като обсъждаше варианти, при които ветото ще бъде оттеглено още в началото на конституционния процес. По времето, когато течаха обсъжданията в първите месеци на годината, ИТН, президентът Румен Радев и други играчи обаче дадоха знак, че подобна формула е неприемлива за тях.

Да. Северна Македония недвусмислено е готова да промени Конституцията си. Въпросът е как: на какъв етап от конституционния процес ще се оттегли ветото на България.

По информация на "Дневник" още от април за четирите условия от пакета "4+1" няма особени различия между двете страни. Външният министър Буяр Османи потвърди миналата седмица, че преговорите са за съдържание, а не за форма.

Премиерът Кирил Петков дори заяви миналата седмица, че се работи по вариант, който би бил удар по македонското искане конституционната процедура само да започне и така да бъде свалено ветото. В Скопие не потвърждават това.

Изпълнената още през януари точка е свързана с нотата, че името на Северна Македония се отнася само до територията на страната. Има напредък и в работата на историческата комисия, но той не може да се оразмери, тъй като никога не е оповестявано публично какво се разбира под "достатъчен напредък".

Външният министър води преговорите формално - в българския случай досега това бе подалата оставка Теодора Генчовска, от македонска страна е Буяр Османи. Който и да е следващият български външен министър, редовен или служебен, за Османи ще е четвъртият, с когото преговаря в търсене на изход от кризата: преди Генчовска бяха Екатерина Захариева от ГЕРБ (до пролетта на 2021 г.) и служебният Светлан Стоев (до декември същата година).

Последната дума в тези преговори обаче е на премиера, доколкото отговорността за външната политика, водена от България, е негова, а не на външия министър. Това бе в сила и в кабините на Янев с външен министър Стоев, и в кабинетите на Борисов със Захариева като ръководител на дипломацията.

Решението е на изпълнителната власт, но в името на националния консенсус по оказала се толкова деликатна (от 2019 г. насам) тема премиерът повтаря още от януари, че последната дума ще е на парламента, при това ще очаква голямо мнозинство. Това е чисто политически акт за придаване на максимална легитимност на действие, което по закон е в правомощията на Министерския съвет.

Нещо повече, ангажиментът бе поет пред коалиционните партньори. Премиерът не е давал формални знаци, че ще се отметне от него. Коалиционното споразумение обаче не е акт на която и да е от властите в държавата. Доказателства за многократните твърдения на Слави Трифонов, че решението ще се вземе "на тъмно", не са представяни към момента на публикуване на тази статия.

Обвиненията към съветническия екип на Кирил Петков - отново без никакви конкретни доказателства за това - са политическа манипулация. Съветниците могат да търсят варианти, да сондират мнения, да представят алтернативи за излизане от кризата, но нищо от това не е официална позиция, докато не е фиксирано с решение.

Решенията по темата се взимат от правителството и Народното събрание и си имат ясни вносители, обикновено това е външният министър, който/която нямат право на собствена или партийна външна политика на България. В Чл. 105. на Конституцията ясно е записано: "(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите".

През октомври 2019 г. България прие с голямо мнозинство парламентарна декларация, с която постави условията си на Северна Македония. Година по-късно, когато наложи ветото, правителството започна да обосновава позицията си с тази едностранно приета декларация (т.е. неподписвана от Северна Македония, която никога не се е ангажирала с условия в този вид).

Служебният министър Светлан Стоев аргументира невъзможността за пробив за ветото с факта, че действа без контрола на избран парламент и няма кой да приеме споразумение между София и Скопие, а така то не би имало легитимност предвид парламентарната декларация.

В хода на коалиционните преговори между "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", "Демократична България и БСП" по въпросите на външната политика в заключенията накрая се записа приемането на "единната позиция" на България за Северна Македония. С това се имаха предвид и рамковата позиция, и парламентарната декларация, и 5+1.

В българското публично пространство се появиха внушения, че София би могла едностранно да свали ветото и да подпише споразумение с произволни условия, без те да включват всички искания на българската страна. Така се забравя, че документът трябва да е взаимно приемлив. Тъй като за конфликт - и споразумение - трябват двама, е необходимо и съгласието на македонската страна. А тя не би приела всичко.

Ако се съди по думите на премиера Димитър Ковачевски от брифинга с германския канцлер Олаф Шолц (преди последният да се срещне с Петков), напълно приемливо решение в момента няма от гледната точка на Скопие.

В отговор на въпрос на "Дневник" в края на април Османи очерта въпроса кога ще отпадне ветото - на какъв етап от конституционната процедура - като основен проблем. Нарече "неприемлива" идеята това да стане, когато конституционната процедура да бъде завършена.

Събеседник на "Дневник", близък до властта в Скопие, изтъкна миналия месец още един проблем, споменаван впрочем и от опозицията: дори Скопие да изпълни всички условия, какви са гаранциите, че след подписване на договора България няма да поиска още нещо? Какви са гаранциите, че ветото няма да остане или няма да бъде използвано на следващ етап от преговорите за нови искания?

Впрочем, абсолютно същите внушения, че премиерът може да действа едностранно, се появиха и в Скопие в началото на пролетта. И по това време, по информация на "Дневник", взаимно приемлив за двете страни документ нямаше.

Недоверието е проблем и от двете страни. Ако множество политици - във и извън властта - в София недвусмислено посочват неизпълнението на Договора за добросъседство като причина за недоверие, по-трудно видима от България е причината Северна Македония да не знае какво да очаква.

В Договора за добросъседство от август 2017 г. нямаше условия за изпълнение в даден срок, водещи до вето. Общите му формулировки не обвързваха подкрепата на България за преговори с гаранции, че дадени аспекти от него трябва да се спазват, нито конкретизираха параметрите на спазването им (вероятно езикът на омразата и други актове на омраза са известно изключение, тъй като Скопие и София се задължиха да "обезкуражават" и държавни институции, и частни лица, желаещи да извършат нещо подобно.

Две години по-късно, през октомври 2019 г., дойдоха и българските условия от рамковата позиция и декларацията на парламента. Те изглеждаха като нови, каквито и обяснения да идваха от българскитге власти. Причината е, че София не ги бе поставяла по начин, обвързващ конкретни елементи от договора с конкретни стъпки от европейската перспектива на страната.

Не. Първо Франция не прие през октомври 2019 г. преговорната рамка за членство на Северна Македония и Албания. Възползвайки се от този ход, Нидерландия и Дания не дадоха одобрението си за Албания, а двете страни се движат "в пакет".

Европейската комисия, Европейския парламент и тогавашният председател на Европейския съвет Доналд Туск заявиха през 2019 г., че двете държави са изпълнили всички условия за започването на присъединителни преговори с ЕС. Перспективата за членство на от Западните Балкани беше дадена в Солун през 2003 г. Северна Македония покри формалните критерии още през 2009-а, от 2018 г. това важи и за Албания.

В интервю за "Дневник" миналия октомври посланик Флоранс Робин обясни, че Париж работи за това

По тази позиция, продиктувана и от разочарованието, че България и Румъния направиха отстъпления в демокрацията си след влизането в ЕС без да има достатъчно ефективни механизми за натиск от ЕС да се поправят, още се работи.

На 17 юни 2018 г. с т.нар. Преспанско споразумение се слага край на спора между Атина и Скопие за името на страната и то се променя на Северна Македония. С нег обе създадена и Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия за исторически, археологически и образователни въпроси. Това е двустранен акт, с който Гърция подкрепи и членство на македонците в НАТО и ЕС. Блокирането от гръцка страна продължи почти 27 години, в които позицията на Атина не срещаше разбиране и имаше моменти, в които страната бе в известна степен на дипломатическа изолация.

Управляващата сега в Гърция партия "Нова демокрация" се обяви навремето против споразумението и сега правителството не подписва и не внася в парламента за ратификация меморандуми за сутридничество с твърдението, че Скопие не го прилага в цялостното му измерение на договореностите.

Буксуването на евроинтеграцията на района засили скептичното отношение към членството в ЕС и за политиците стана по-изгодно да не говорят за процеса на присъединяване и нужните за него реформи. В края на миналата година се видя, че и ЕС губи лостовете си за влияние в Западните Балкани. Нападението на Русия срещу Украйна не промени тази ситуация и шестте държави, описвани с този термин, заеха по-скоро позиция на тактическо изчакване, за да видят накъде ще поемат нещата в Европа, а не да ускорят интегрирането си в Европейския съюз.

Освен това шестте страни са на различен етап. Босна и Херцеговина (подаде молба през 2016 г.) и Косово са само потенциални кандидати. Северна Македония и Албания са кандидати, но не преговарят. Черна гора (от 2012 г.) и Сърбия (от 2014 г.) вече водят преговори, но за изминалите години са затворили само две-три от общо 33 преговорни глави и то такива като наука и изследвания, външни отношения, образование и култура.

Блокиране на членството в ЕС (но не на преговорния процес) имаше и между Хърватия и Словения заради граничен спор. Той засяга четири малки участъка и още не е уреден, макар хърватите да влязоха в съюза на 1 юли 2013 г. В продължение на 18 години нямаше съгласие за границата, блокадата за членство бе вдигната с двустранно споразумение за отиване на международен арбитраж, одобрено с референдум в Словения през 2010 г. След скандал от 2015 г. Хърватия казва, че няма да признае решението. То идва през 2017 г. и Словения до днес опитва да получи подкрепа от Европейската комисия и Съда на ЕС да принудят Загреб да го изпълни. Позицията на Комисията е поддържане на неутралитет, а на съда - че няма юрисдикция по въпроса и двете страни трябва да се разберат помежду си.