Българо-македонският спор, видян от Скопие: Топката е в София, посоката - неизвестна
Кога политиката в България ще буди такъв интерес в друга държава, както сега - в Северна Македония? Пред президентската вила "Биляна" в Охрид журналистите чакат македонския президент Стево Пендаровски, но не мислят за него. Чакат и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, но и за него не мислят.
Премиерът Кирил Петков е този, който захранва въображението им, докато пият кафе пред входа, с всички рискове за край на кабинета в София. Обсъждат хипотези като за политически трилър: ако председателят на българския парламент Никола Минчев бъде отстранен (както и стана в четвъртък - 16 юни), ще остане ли дни по-късно кабинетът на Петков на власт; кой ще го подкрепи; как от това зависи подкрепата за македонска сделка; кога и дали ще бъде разглеждано неясното "френско предложение", за което се говори и което на практика е на ЕС; ако не, пропадат ли преговорите.
Залогът за тях е по-висок от всеки сериал. Обиколка на "Дневник" в Северна Македония преди Преспанския форум за диалог целеше да бъдат попитани македонците във и извън политическите среди какво мислят за евентуалното решение. Вместо отговори много от събеседниците често бързаха първо да питат какво става в България. Повечето няма да бъдат цитирани поименно: моментът е деликатен. Погледната от Скопие, топката сякаш е в София и това засилва чувството на неизвестност.
В България политиците често говорят за македонските си колеги, сякаш те са обект на бъдещото споразумение, а не участник в него. И че България едностранно решава да "пусне" държавата им, а дали те биха одобрили сделката, няма значение (вероятно се предполага, че биха го направили). В действителност от другата страна на границата има куп притеснения.
Малките знаци и гаранциите
В Северна Македония четат и малките знаци, които идват от България в последните седмици и дни. Още от януари на Петков се възлагаха надежди; сега някои са объркани и разочаровани от него, от собствения си премиер Димитър Ковачевски (дошъл месец след Петков), или и от двамата.
Още преди Петков да заяви вчера, че всяко решение за спора, различно от българската Рамкова позиция, ще се разгледа от парламента, негови коментари, в които дори само се споменаваше този документ на кабинета на ГЕРБ/ВМРО от 2019 г. раздели обществото. Тази позиция се възприема и от жителите, и от властите в Скопие като посегателство срещу идентичността, а връщането ѝ в дневния ред - като крачка назад. За други той блъфира в опит да задържи подкрепата на по-голяма част от депутатите на коалиционните партньори (от изказването му насетне един от тях, "Има такъв народ", вече не е във властта).
В тази ситуация въпросът как ще се гарантира, че България няма да поиска нищо повече, се превърна в червена линия за някои партии. Вече не се говори за "реципрочност" като условие за вписване на българите в конституцията (т.е. за вписване на македонците в българската).
Има и скептици, според които гаранциите нищо не биха решили: ако България иска още нещо от Северна Македония, може да го направи и с "технически" аргументи, че Скопие не изпълнява части от преговорната рамка, и да блокира на следващ етап, казват те. По информация на "Дневник" обаче между политическите сили има относително сходство за нуждата от подобна стъпка.
"Македония не е готова да изпълни нито едно условие без гаранции", смята Илия Димовски, който бе депутат в няколко парламента и началник на комуникациите на ВМРО-ДПМНЕ. "България смята, че със споразумението трябва да се отвори процесът на разговори, Македония - да се затвори. Имаме концептуални различия. Затова без гаранции от България мисля, че не е необходимо и да се разговаря."
От управляващата Социалдемократическа партия (СДСМ) отказаха разговор на нейни представители с медиата ни. "Дневник" същевременно научи, че (особено предвид разнопосочното отношение в самата партия към България) концепцията за "гаранции" се ползва с подкрепа.
"Историята ни показва, че на Балканите непрекъснато искаме нещо", каза за "Дневник" Арта Биляли-Зендели, депутат от Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) - водещият коалиционен партньор на СДСМ.
Като имаме предвид смяната на името на Македония, мисля, че съгражданите ми с право искат да знаят докога заради политики на съседни държави ще трябва да жертват нещо, за да постигнат дадена цел. Нормално е да се иска решаването на спора да сложи край на жертвите.
Гаранциите, че с условията ще се спре тук, е възможно просто да представляват включване в преговорната рамка на Северна Македония с ЕС, най-малкото в частта за вписване в конституцията.
Обсъжда се (съгласно избрания от правителството в София подход още през януари) "по-гъвкава" фраза като нуждата Скопие да гарантира конституционно правата на общности, свързани с държави от ЕС. Половин година по-късно такава формулировка остава на дневен ред.
Усещане за вече направен компромис
Разговорът за рамката е знак, че нагласите в политическия елит все пак са различни, сравнени с тези преди две или дори само една година.
Пробивът е в това, че Северна Македония не приемаше възможността за промяна на преговорната рамка. Преди две години това бе немислимо, а сега не е така.
Ако все пак има и европейско съгласие, няколко събеседници на "Дневник", запознати отблизо с хода на разговорите от последните седмици, не изключват постигане на компромис през юни; част от тях са предпазливи, други обаче - по-скоро скептични заради ставащото в София и липсата на време.
За разлика от първата година на спора, съпротивата срещу промяната на преговорната рамка може да дойде не от Скопие, а от конкретни членки ЕС срещу промяна на преговорната рамка. Властта е готова на тази стъпка, но заради несигурността какво ще кажат другите външният министър Буяр Османи предупреди, че за Северна Македония може да се обсъжда само конкретно проектоспоразумение, приемано с консенсус в ЕС, и едва тогава да представи забележките си, ако има такива.
Това бе и отговорът на въпрос на "Дневник" какви точно гаранции би искала страната му от България, в какъв вид си ги представя и достатъчно ли ще е вписването им в преговорната рамка.
Хипотезите и "дребният шрифт"
В Скопие "Дневник" чу същото като от събеседници в София в последните месеци: няма различия по четирите оставащи условия от пакета "4+1" така, както преговаряха в проектоспоразумението. Това би означавало, че повечето условия, записани на показаната от "Има такъв народ" т.нар. "паметна бележка", ще бъдат приети преди сваляне на ветото, а не обратното..
Остава само трънливият въпрос: как да се формулира договореността за вписването на българите в конституцията. Целият политически елит приема нуждата от него; важен е обаче "дребният шрифт".
| Вероятно и тази точка би трябвало да се договори на базата на вече споменатото от Петков предложение: ветото да отпадне, но първата междуправителствена конференция (с която започват преговорите) да не бъде преди завършването на конституционната процедура. Не е уточнено какви думи ще се използват (формулата още я няма), за да се гарантира едновременно отпадане на ветото и започване на преговори едва когато българското условие - такова, каквото го иска и президентът Румен Радев - бъде напълно удовлетворено. На теория конституционната процедура може да отнеме три месеца в Скопие. За това обаче е нужен консенсус между властта и опозицията. |
Македонският президент Стево Пендаровски, чиято позиция влияеше на обществените нагласи в хода на преговорите, в четвъртък (16 юни) даде да се разбере, че конкретната формулировка не е от такова значение като наличието на гаранции; въпросът е след половин година или друг период София да не блокира отново.
В разговора с "Дневник" в Гостивар Арта Биляли-Зендели бе предпазлива в коментара си, попитана какво мисли за предложението на Петков. "Трябва да видим как ще се развият нещата в България и колко ще може Кирил Петков да остане на тази позиция", каза тя. "Малко е хипотетично какво ще стане. Напускането на "Има такъв народ" може да създаде проблем."
Разнопосочните сигнали
Македонските политици обаче се опасяват, че и сега, за целите на свалянето на ветото (а не просто след няколко месеца) договореното може да се окаже недостатъчно. Такива опасения бяха изразени пред "Дневник" от управляващите среди още преди Генчовска да заговори, че екипът на премиера Кирил Петков изпуснал един от най-трудните въпроси - този за употребата на "македонски език" в официални документи - в хода на преговорите.
| Пропускането на езиковия проблем, което се забеляза за пръв път при формулирането на "5+1" от екипа на Светлан Стоев, направи възможен пробивът по другите условия, тъй като езиковият въпрос се възприема в Скопие като посегателство срещу идентичността на македонците. Преговорите - както се обявяваха официално - се водеха по "5+1" и публично нямаше диалог за езика между София и Скопие, а от ИТН не идваха сигнали на съпротива срещу това. |
В опасенията на Скопие няма изненада: дори България да не поиска "още нещо", в публичното пространство битува усещането, че Северна Македония вече е дала твърде много, а всичко досега е било "още нещо".
Действително, и Европейският съюз, и България някога окуражаваха достигането до Преспанския договор и прилагането му като път към македонската евроатлантическа интеграция; тогава София не беше казвала, нито дори загатвала, че ще блокира. Епизодично се използваше само фразата "Северна Македония трябва да изпълнява Договора за добросъседство".
Това, което България очаква като договор, Македония в момента не може да го даде. При нас има чувство за загуба на националното достойност. Твърде много дадохме. Обещаваха ни, че след Преспанския договор ще има НАТО и ЕС, без други условия.
Източници на "Дневник" обясняваха преди няколко месеца, че част от усилията на правителството в София да ангажира всички политически сили в Скопие (а това включва опозицията) с конституционния процес може да са уверенията, че остават настрана езиковите претенции.
Не това обаче е причината ВМРО-ДПМНЕ да готви голям протест в събота вечерта срещу правителството - от разговорите с България до енергийната криза и инфлацията, ситуацията в здравеопазването и други, вниманието е насочено към цялостната политика на властта.
"Дневник" същевременно научи, че конкретно за спора с България опозицията е разделена в отношението си. В това няма изненада, защото са разделени и управляващите. За онези на запад, които искат да се намесят за решаване на спора, такава почва е много плодородна.
"Френски" или "американски" договор
И покрай това, завършващото френско, председателство на Съвета на Европейския съюз, както и покрай всички други от ветото през ноември 2020 г. насам, в България се говори за "натиск" върху страната да промени позициията си за ветото (всъщност промяната или поне нагаждането е естествен процес - обичайно е, когато се водят преговори с друга страна). В България внушенията напоследък са за "френски" план, с който България просто се готвела да вдигне ветото, като пример за усилията да се промени българската позиция (в това отново няма нищо странно: и в двете страни всеки готов и на най-малка отстъпка бива заклеймен като предател, сякаш компромисът по дефиниция не включва ангажимент и от двете страни).
В действителност натискът в момента е много силен и върху Северна Македония: все пак окончателният вариант трябва да бъде приет и от двете страни, само България няма да е достатъчна.
На повърхността той се изрази в разговорите на френския президент Еманюел Макрон с политическите лидери - по телефона и тези на германския канцлер Олаф Шолц - очи в очи.
По информация на "Дневник" обаче зад тях като зад параван стои друга намеса: американската.
"Ако има договор, той ще е американски, не европейски. Без американците нищо няма да стане", казва за "Дневник" източник, запознат с процесите на властта. При това натискът не е само върху правителството, а и върху части от опозицията.
Несигурност и пропилени възможности
Коментарите на политическия елит в Северна Македония за българската ситуация са предпазливи. Президентът Стево Пендаровски я нарече "вътрешнополитическа работа", а външният министър Буяр Османи, макар да не скри разочарованието си, бе лаконичен, след уточнението, че постигнат напредък заедно с българския колега в оставка преди малко над седмица може и да не се материализира:
Ситуацията в България не изглежда обещаваща, Но ако френският президент направи следващи стъпки независимо от нея, сме готови.
Нагласите в Скопие - този път без еуфория, ентусиазъм и настояване, че сделката ще стане "сега или никога" - са за възможно постигане на сделка; дори да не е точно до края на юни. България обаче обърка сметките. И при оцеляване на правителството и приемане на "френско" или друго предложение много възможности остават загубени.
Част от равносметката е и разбирането, че ветото е извадило на показ трудните българо-македонски въпроси. Тя не е табу и сред представители на опозицията - например за омразата. "Словото на омразата наистина е проблем, но няма да се реши само с работа на двете власти, трябва да се създаде положителен климат. А сега отношенията ни са на най-ниското ниво от 30 години", каза Илия Димовски. Изтъкна и въпроси - като историческите - които още изглеждат нерешими: "Това е конфликт на нашите прадядовци, не на сегашнитне поколения. Която и страда на отстъпи, ще я обвинят, че предава прадядовците си."
Друга, малко видима последица: заради проблемите с македонците, които са под 60% от населението, почти една трета от него остава блокирана и проявява солидарност, но има въпроси, както следва от думите на Арта Биляли-Зендели.
Ние, албанците, сме косвена щета и не можем да се интегрираме в ЕС, защото македонците и българите имат един спор.
След година и половина напрежение и колебания за бъдещата сделка въпросите в Северна Македония може, парадоксално, да я направят дори по-трудна за приемане, отколкото ще бъде в България. Тогава топката отново ще се окаже не в София, а в Скопие.