Започва забележителна седмица от срещи на лидерите на свободния свят
Започва забележителна седмица в историята с три ключови срещи на десетки световни лидери, които да опитат да оформят контурите на новата геополитическа реалност в Европа, да очертаят къде минава новата стратегическата граница на свободния свят и да приемат рамка за сигурността на континента в следващите 10 години.
Това ще бъдат разговори как да се избегне енергийна криза и дълбока рецесия веднага след като светът почти се беше съвзел от причинения от пандемията най-голям икономически шок от десетилетия. Спорове как да се отговори на куп предизвикателства, създадени от руската агресия срещу Украйна. И съгласие за разполагане на десетки хиляди нови военни - от Балтика до Черно море, за да не посмее Владимир Путин да започне още една авантюра.
Няма гаранция, че лидерите ще постигнат единството и решителността, за които говорят от месеци насам. Но има надежда и осъзнаване за това, че историческият момент не бива да се пропилява.
На две от тези срещи ще участва и България, часове след като съюз на партиите на старото статукво свали правителството.
Днес в Брюксел на двудневна среща се събират лидерите на 27-те страни от ЕС, за да решат дали Украйна и Молдова да получат статут на кандидати за членство. Ако това се случи, то ще е безпрецедентно не само светкавичната скорост - само 3-4 месеца, след като Киев и Кишинев подадоха молби за членство. А и защото ще се случи със страна в състояние на яростна война, нападната от ядрена суперсила и губеща в кървава и разрушителна битка всеки ден стотици убити и части от територията си.
Преди това сутринта ще има среща на върха ЕС-Западни Балкани, която заради българското вето няма да донесе новината за започване на преговори за членство на Северна Македония и Албания. Но вече е използвана за остри нападки към България от албанския премиер, който до последно се колебаеше дали да участва.
"Ще участваме на срещата с Европейския съвет. Няма да има кой знае какво да се чуе за нас, но ще поискаме да бъдем чути за идеята за Нова европейска политическа общност, която ние подкрепяме, за Отворени Балкани, пренасящи духа на Европа и за това как бяхме отвлечени от България, която ни съсипва", написа Еди Рама.
"Току що чух, че нещо се раздвижи в България. Твърде рано, за да бъда оптимист, и твърде късно, за да променя частта от утрешната си реч, в която критикувам България като държава, която похити две страни от НАТО, докато на границите на Европа се вихри истинска война!", продължи той.
Не е ясно какво "раздвижване" е съзрял Рама в София. Но е ясно, че по т.нар. френско предложение за разблокиране на българското вето още не е казана последната дума и френското председателство ще използва и последната минута преди то да изтече в полунощ на 30 юни.
Войната, хранителната криза, икономическата ситуация и Хърватия като най-новия член на еврозоната също са в дневния ред. Следващата редовна среща на Европйския съвет е чак след четири месеца - на 20-21 октомври.
Втората важна среща започва почти веднага след евопейската. На 26-27 юни в замъка Елмау в Бавария се събират лидерите на Г-7. Към ръковдителите на домакина Германия, САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Канада и Япония ще се присъедини и индийският премиер Нарендра Моди. Освен обичайното включване на лидерите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, този път са поканени и представители на Аржентина, Индонезия, Сенегал и Южна Африка.
Темите не са изненадващи: икономическият и геополитически трус от руското нападение срещу Украйна, климатичните промени, здравните кризи, устойчиво инвестиране... Но канцлерът Олаф Шолц каза в сряда пред Бундестага, че ще повдигне въпроса за "План Маршал за Украйна", за да започнат да поемат ангажименти най-богатите държави по света за дългогодишното - вероятно десетилетия наред - възстановяване на Украйна, вкл. за десетки милиарди евро и долари.
Веднага след това лидерите на страните от Г-7 се пренасят в Мадрид, където на 28-30 юни е годишната среща на върха на НАТО. И тя е необичайна.
Фумио Кишида ще стане първият японски премиер, участвал в такъв форум. Тук ще е и австралийският премиер. Юн Сок Йол ще е първият президент на Южна Корея, присъствал на срещана върха на атлантическия съюз. Включването на премиерите на Австралия и Нова Зеландия само засилва сигнала, че алиансът не е забравил за Китай.
Швеция и Финландия ще имат делегации, като още не е ясно дали Турция ще се съгласи да подкрепи молбата им за членство още в Мадрид - нещо, за което отново има специална "заслуга" Владимир Путин.
Премиерите на Австралия, Нова Зеландия и Грузия са сред поканените. Специална внимание има към участието на украинския президент Володимир Зеленски. Защото помощта за страната му да прогони агресора от страната си ще е една от ключовите теми (НАТО по принцип не оказва оръжейна помощ, а координира усилия в отговор на нуждите на Киев, а те се осигуряват на двустранна основа с други държави).
| Но голямата новина ще е новата Стратегическа концепция на алианса и каква формулировка ще се даде в нея за Русия. Според изказвания напоследък на генералния секретар Йенс Столтенберг този основополатащ документ ще обяви Русия за противник. Но стратегията ще съдържа и други важни определения и визия за посоката на развитие на НАТО в следващите 10 години. Изнесеното напред военно присъствие в съседство с Русия е едно от очакваните решения, засягащи и разполагането на съюзнически части и техника в България. |
Ще продължат разговорите за увеличаване на бюджетите за отбрана. Но европейците вече сами започнаха да ускоряват това увеличаване. Въпросът е защо те се оказаха, за разлика от САЩ, без достатъчно въоръжение при избухването на войната в Украйна и как бързо да го наваксат.
Много е вероятно да бъде повдигнат и въпрос не е ли време да се промени и начинът за защита на съюзник. Това се очаква да направят балтийските републики и най-малкото Естония, чийто премиер каза тази седмица, че съгласно отбранителните планове на алианса страната ѝ ще бъде прегазена от руската армия с риск градовете и голяма част от населението да бъдат почти заличени. Едва след това армиите на НАТО трябвало да възстановят контрола над страната. Публичното говорене за такива подробности е изключително необичайно и само показва как за някои съюзници, граничещи с Русия това наистина е въпрос на живот и смърт.
"За да достигнеш пристанище, трябва да опънеш платната - да плаваш, а не да спускаш котва. Да плаваш, не да се оставиш на течението", казал президентът Франклин Д. Рузвелт през 1938 г. Лидерите на България решиха вчера по-скоро да спуснат котва. Няма начин това да не предизвика поредна вълна от външен натиск от съюзници, защото в ситуация в Европа, която някои дори даричат "предвоенна", никой не иска слаби звена и да чака изоставащите.