Над 520 руски дипломати са изгонени от началото на войната
През първите два месеца на годината България вече обяви за нежелани общо 13 служители на руското посолство в София, но вчерашното решение да добави към тях още 70 души е без прецедент. Толкова голям брой обявявани за нежелани наведнъж не е имало не само в историята на двустранните отношения, но и в невижданата вълна от експулсиране на служители на руското външно министерство.
Само от началото на нападението срещу Украйна по света са изгонени над 520 руски дипломати и дипломатически служители. Като се добавят и изгонените от опита за убийство на Сергей Скрипал във Великобритания през 2018 г. (общо 125 като солидарност от натовски държави) и руските хакерски атаки в САЩ срещу компанията SolarWinds и намесата в изборите през 2021 г., броят им става още по-голям.
Почти всички страни от НАТО дадоха по един или друг повод 48 до 72 часа на руснаци да напуснат. Същото, но по-предпазливо и в по-малки мащаби, направиха и стратегически партньори в Азия. На 8 април Токио обяви за нежелани 8 руснаци - дипломати и търговски представители, заради "военните престъпления" в Украйна, които са не само "абсолютно недопустими", но и са "грубо нарушение на международното право".
Към средата на месец май от НАТО и ЕС най-активни бяха Полша (45), Франция (41) и Германия (40). Преди това (през април 2021 г.) само Чехия си позволи толкова решителен ход с изгонването на 63-ма души. Това бе резултат от заключенията на спецслужбите в Прага, че поредица от експлозии в чешки погреби през 2014 г. е свързана с подривни действия на агенти на военното разузнаване ГРУ.
| До нахлуването в Украйна обикновено се гонеха не повече от 5 души. След 24 февруари започна вълна от принудително връщане на руски дипломати и служители в Москва, каквато никога не е имало. Тя се засили след разкритията за убийствата в Буча и груповите гробове в околностите на Киев. На 4 април Литва отзова посланика си в Москва и изгони руския от Вилнюс. |
Великобритания през това време вече обяви за нежелани много хора, така че този път решенията на Лондон са по-сдържани - просто не останаха много за изгонване, без да се блокират дипломатическите отношения.
| Руски представители бяха изгонени и от организации като НАТО и Европейския съюз. Тази година 19 руснаци трябваше да си тръгнат от мисията в Брюксел към ЕС. Наполовина се свиха и служителите в мисията в НАТО - през 2018 г. размерът ѝ бе ограничен от 30 на 20 души, а сега бе оттеглена акредитацията на 8 души. При това положение Москва обяви, че закрива представителството, защото няма персонал, а и не вижда смисъл то да работи. Десетки, а вероятно стотици, представители на Русия в чужбина си тръгнаха от организации, от които страната бе изключена или членството ѝ бе замразено - от Съвета на Европа и Международната организация за труда, до Съвета на ООН по правата на човека. |
По принцип през годините подобни действия се извършват за предпочитане в поверителен план. Засегнатата страна без шум се уведомява кой трябва да си тръгне и рядко това се обявява публично.
Още по-необичайно е да се посочва кои точно служители са шпиони. Франция например посочи, че шестима дипломати от 41 души в списъка на френските спецслужби са недекларирани служители на руското разузнаване.
- Десетилетия наред най-мащабното експулсиране на дипломати на Москва бе това от САЩ през 2001 г. Тогава 50 души си тръгнаха заради шпионския скандал с дългогодишния руски шпионин и агент от ФБР Робърт Хансен. Дейността му се оценява като вероятно най-разрушителния пробив в американските служби. Той излежава в момента 15 доживотни присъди.
- Преди това рекордът бе от октомври 1986 г., когато по времето на президента Роналд Рейгън бяха експулсирани 55 съветски дипломати, консулски и дипломатически служители.
Изгонването на толкова много оперативни работници на разузнаването се оценява като отбранително действие на Запада.
Поне от 20 години службите твърдят, че броят на руските разузнавачи е повече от този по време на студената война.
След засилването от 2014 г. насам на кампаниите за дезинформация и всяване на съмнения и раздор между съюзниците, както и вътре в самите общества се очаква тази инфраструктура да стане особено активна заради войната срещу Украйна.
Бързото деградиране на капацитета на тези мрежи има значителна превантивна функция, коментира Центърът за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.