Първото посещение на Джо Байдън като президент на Съединените щати в регион, чиято важност на теория намаля с изтеглянето на голяма част от американските сили, частично опровергава това, след като Вашингтон и западните му съюзници отново са принудени да се обърнат към Персийския залив в търсене на енергия.

За Байдън това пътуване едва ли е най-желаното, както отбелязва и Би Би Си: той се изправя пред последиците от войната в Украйна, предизвикателството, отправено от Китай, междинни избори и не на последно място ограниченото поле за маневри в Близкия изток, напомнящо и за ограниченото всъщност влияние на САЩ върху събитията на терен.

Близкият изток не е приоритет за администрацията на Джо Байдън, който тази година съсредоточи вниманието си в много по-голяма степен върху войната в Украйна и Китай, а и подкрепи свиването на американското присъствие в региона. За сравнение, предшественикът му Доналд Тръмп избра Саудитска Арабия като част от първото си пътуване в чужбина, след като пое поста през 2017 г., по-малко от половин година след като встъпи в длъжност.

Бързите промени в региона и в световната геополитика обаче оставят президента без избор.

Президентът е изправен пред трудната задача да убеди саудитците да произвеждат повече петрол и да го продават по-евтино, предвид недостига на енергоресурси покрай войната в Украйна, при това без да е в добри отношения с ръководството им. Цената на петрола ще е важна и на междинните избори. Вашингтон обаче трудно може да разчита на доверието на Рияд, след като Байдън публикува доклада за убийството на Джамал Хашокжи, сочещ, че службите в страната му смятат престолонаследника за отговорен.

В лицето на старите съюзници на САЩ, Саудитска Арабия и Израел, Байдън търси и подкрепа в условията на втвърдяващи се геополитически разделителни линии: за тях напомни обвинението на Вашингтон към Техеран, че ирански дронове се продават на Москва (ислямската република отрича). Иран и САЩ все още не могат да постигнат компромис за връщането към ядреното споразумение от 2015 г. и в тези условия Техеран продължава да нарушава условия, заложени в него, откакто САЩ се изтеглиха от сделката по времето на Доналд Тръмп, и продължиха с обогатяването на уран.

Байдън ще трябва да балансира между това да повтори ангажимента на САЩ към решение на израелско-палестинския конфликт чрез създаване на палестинска държава и опита за по-тясна координация с Израел по иранския въпрос (след като еврейската държава бе свързана със серия атаки в ислямската република в последните месеци и напрежението ескалира).

Президентът на САЩ ще прекара в Израел часове, а преди да отлети на юг, ще посети и окупирания Западен бряг за среща с палестинското ръководство. В Саудитска Арабия Байдън ще участва в среща на върха с арабските лидери от Персийския залив, Йордания, Египет и Ирак.

Така друга задача на посещението, при което той ще долети в Джеда директно от Израел, е администрацията да се възползва от знаковото външнополитическо наследство на Тръмп в Близкия изток: Авраамовите споразумения бяха част от сближаването на Израел с няколко арабски държави, сред тях Обединените арабски емирства и Бахрейн, но извадиха на преден план и възможностите страната да работи със Саудитска Арабия. Макар съображенията в Залива да са свързани с повече със заплахата от общия противник Иран, тенденцията е недвусмислена: Израел вече не е изолиран в региона, а съюзник на важни арабски държави. "Пълното интегриране на Израел в Близкия изток" по тази причина е, според "Ал Джазира", водеща цел на посещението.

Всъщност дори Катар - чиято телевизия е "Ал Джазира", един от най-яростните критици на Израел - участва в тайни преговори с израелски военни на брега на Червено море тази година, свързани със заплахите в региона. Саудитски представители също бяха там, заедно с тези от Бахрейн, Египет и Йордания, въпреки че най-голямата държава в Залива няма формални отношения с Израел. Покрай тази среща и задаващото се посещение се заговори повече и за стария план за "арабско НАТО" (този път, с Израел, "близкоизточно"), окачествен от досегашния министър на отбраната на Израел Бени Ганц като "близкоизточен военновъздушен алианс".

Каквото и да стане с този план, за Байдън е нужно да наблюдава внимателно регионалното сътрудничество: САЩ виждат заплахата от Иран, но не са склонни да се ангажират с нея в момента, коментират експерти.

За Израел посещението може да е особено важно.

Двамата ротационни премиери - доскорошният Нафтали Бенет и сегашният Яир Лапид и президентът Ицхак Херцог - посрещнаха на летище "Бен Гурион" Байдън и държавния секретар Антъни Блинкен в момент, когато политическата им съдба зависи от много неизвестни. Израел е пред пети избори от 2019 г. насам, след като Бенет и Лапид избраха да разпуснат парламента при липса на подкрепа за спорен закон. Проучвания сочат, че е възможно връщане на власт на Бенямин Нетаняху (с когото Байдън също ще се срещне в качеството му на лидер на опозицията). Който и да иска да стане премиер на Израел, отношенията, които показва с Байдън, винаги са важни.

В Саудитска Арабия обаче престолонаследникът - и на практика управляващ кралството - принц Мохамед бин Салман иска да покаже стопляне на отношенията с Байдън, изострени още от времето на кампанията преди президентските избори.

Заради убийството на колумниста и бивш правителствен съветник Джамал Хашокжи в консулството в Истанбул и състоянието на човешките права Байдън бе предупредил, че ще спре всякаква продажба на оръжия за Рияд и охлади тона, след като предшественикът му Доналд Тръмп показваше близост със саудитските власти, включително за сметка на Катар в спора между двете монархии. Байдън отиде още по-далеч: нарече Саудитска Арабия "парий". Две години по-късно той е критикуван от някои крила в собствената си партия за обрата, който предприе, избирайки да разговаря с принц Мохамед; преди междинните избори посланията му (поне публично) вероятно ще са много премерени.