Срутването на част от стената на склада за зърно - или по-точно на останките от него - в неделя след продължил със седмици пожар, напомни за безнадеждното положение на Бейрут и на целия Ливан две години след като 2700 тона селитра се взривиха на пристанището му и причиниха една от най-големите неядрени експлозии в историята.

Над 200 загинали, 6000 ранени, стотици хиляди останали без покрив: зад тези числа се крие и болката от бездействието на властите. Някои от разследваните заради взрива на селитрата - която дори не е трябвало да бъде на склад в пристанището - тази година бяха избрани за депутати. Все пак комбинацията от взрива и кризата остави ливанската шиитска група "Хизбула" (обвинявана от някои ливанци за взрива) без подкрепа във вота.

Амониевият нитрат, доставен в Ливан през 2013 г., години наред е бил на склад на пристанището, а високопоставени политици и представители на сектор "Сигурност" не са направили нищо. Съдията, в чиито ръце е разследването, Тарек Битар, повдигна обвинения на четирима души, но жалба срещу работата му пред Касационния съд на Ливан я блокира от края на миналата година. Работата на Битар доведе миналата година до протести с убити в Бейрут.

Това означава, че ключови въпроси - например чия собственост е селитрата и как се е озовала на пристанището - все още са нерешени. Протестите на ливанците бързо отшумяха заради задълбочаващата се икономическа криза.

Войната в Украйна само влоши кризата: Ливан загуби запасите от зърно на пристанищата си, а блокирането на украинските доставки повиши рязко цените на хляба. Осемдесет процента от пшеницата на Ливан е от Русия и Украйна. Пристигането на кораба "Разони" от Черно море - първия отплавал след руско-украинската сделка с Турция и ООН преди две седмици - няма да реши проблема.