До Луната и обратно: от утре всички космически сили затаяват дъх
Утре командир Мууникин Кампос, подчинените му Хелга и Зохар и една овца ще излетят в космоса и ще приковат вниманието на всички държави с космически амбиции, без дори да са от плът и кръв.
Мууникин, Хелга и Зохар са манекени, а Шон е плюшена играчка - талисман на демонстрационен полет, който при успех ще подсигури отвеждането на хора на Луната за пръв път от петдесет години. Покрай това излитане няколко страни и космически агенции изграждат истинска екосистема от полети около проекта "Артемида" (Artemis), в която държавни агенции и частни компании полагат дългоочакваното начало на бъдещата космическа индустрия.
През Студената война американското знаме на Луната отправяше политическо послание в двуполюсен свят.
Днес космическата надпревара е много повече от игра на символи: при успех на този и следващите, вече пилотирани, полети над естествения спътник може да се появи орбитална станция, на него - основите на бъдеща база, а с тях - и постоянно човешко присъствие, което да открие необятни възможности в космоса.
В това усилие САЩ няма да са сами. От успехите - и грешките - им ще се учат за собствените си проекти Русия и Китай.
Най-малко три причини
Луната още крие много неизвестни; изследвана е малка част от повърхността ѝ. Колкото и вълнуващи да са поредицата от предстоящи мисии за изследователите, аргументите това да се промени далеч не са изцяло научни.
На първо място е по-близката практическа полза: търсенето на ресурси. Силиций, редки земни елементи, титан, хелий-3 (изотоп, който би могъл да захранва бъдещите реактори с термоядрен синтез, смятан от някои за енергия на бъдещето), ценни метали.
Те все още не могат да бъдат донесени на Земята, а и разходите за това изглеждат непосилни. Докато обаче бъдат внимателно изследвани, пътуването до Луната може да стане много по-лесно - а това е и водеща задача на краткосрочните и средносрочните мисии. В американска медия се появи дори схващането, че Луната е "най-ценният недвижим имот на Слънчевата система" (независимо от иронията в израза, използван за орбитиращо космическо тяло).
На второ място е възможността за установяване на постоянно присъствие на хораа н Луната - дори цели колонии, ако е възможно - които отварят вратата за третата причина: възможността тя да се използва като база за по-далечни полети. Най-известният пример е Марс, който пионери като милиардера Илон Мъск искат да колонизират. Сред лидери и предприемачи от зараждащата се космическа индустрия е широко разпространено схващането, че човекът има бъдеще като междупланетен вид, който пътува в космоса. По този път Луната е само крачка.
Поддържането на такова присъствие би било възможно, ако се потвърди разбирането, че Луната съхранява тонове лед - вода, годна и за пиене, и за водородно гориво.
До луната и обратно: всички ще чакат 42 дни
При благоприятни условия ракетата Space Launch System ще отлети с "Орион" на 29 август; ако не стане, има още два прозореца в следващите седмици.
За 42 дни, от които по 19 е пътят съответно до Луната и обратно, мисията трябва да приключи първата от пет мисии в програмата "Артемида". За това време, ако всичко върви по план:
- Корабът SLS ще постави модула "Орион" в околоземна орбита, а основната му степен ще бъде изхвърлена - пусната в океана. Следва отделяне на "Орион" и плаване по инерция до Луната.
- Изграденият от Европейската космическа агенция "Орион" ще обиколи един път и половина лунната орбита, като най-близката точка ще е на 60 мили от лунната повърхност; в най-отдалечената спрямо луната точка ще е корабът, отвел човек "най-надълбоко" в космоса - разбира се, при следващия полет, когато ще има човек на борда.
- На Земята ще пристигнат нови изображения на лунната повърхност и най-висококачествените за Земята, видяна от Луната.
- Модулът "Орион" ще потегли обратно към Земята и ще кацне в Тихия океан на 10 октомври - ще го забавят 11 парашута, които трябва да намалят скоростта му от 40 хил. на едва 30 км/ч.
- Ще се изпробва топлинният щит, който трябва да пази макенените (и в бъдеще - хората) от температури от 3000 градуса по Целзий при навлизане в земната атмосфера. Проверява се и способността да устои на рязко вариращите температури на Луната - на повърхността те могат да достигнат 120 градуса през деня и да паднат до минус 170 през нощта.
При успех НАСА ще се придържа към изместената (спрямо обявеното от предишния президент Доналд Тръмп) цел американски астронавти да кацнат на Луната през 2025 г. (първа ще е жена, каквато не е стъпвала на земния спътник). Това ще стане едва след още един полет, при който човек ще обиколи окололунната орбита.
Китай засега смята, че е възможно кацането на негов тайконавт (китайският терминологичен аналог на американските астронавти и руските космонавти) през следващото десетилетие на века, ако технологичните изследвания в областта продължават в сегашния ход. При това китайските космически планове не зависят от смяната на администрацията в агенциите (и ръководството на държавата), както е в САЩ: в НАСА години наред имаше сблъсък между "лунното" лоби и желаещото да се приоритизира Марс.
| Първите три полета на НАСА ще струват всеки по 4.1 млрд. долара, а бюджетът на цялата програма е 93 млрд. При това, за разлика от корабите на "Спейс Екс", самата ракета SLS, макар и най-мощната подобна, излитаща в космоса, е за еднократна употреба; Китай работи по еднократна, а това значително свива разходите за полети - в САЩ те винаги ще са политически чувствителна тема. Същевременно иновации като тези на "Спейс Екс" (чийто разходи за изстрелване на полезен товар са шест пъти под тези на Роскосмос и 24 пъти под тези на НАСА). |
Нищо в проекта не е случайно: манекените например са нужни за изпробване на ефикасността на специална жилетка срещу космическата радиация.
Символиката е с гръцки имена, но все пак американска: богинята на дивите животни и лова Артемида е сестрата на Аполон, а "Аполо" (Аполон на английски) е знаковата американска лунна програма, приключила през 70-е години на миналия век. Всичко отправя към речта на президента Джон Кенеди през 1962 г.: тогава на стадион в Хюстън той почти мимоходом споменава, че САЩ ще изпратят човек на Луната до десетилетие. Целта, в епохата на идеологическо противопоставяне, е изпълнена по-рано: екипажът на "Аполо 11" каца през 1969-а.
Оттогава обаче много неща се промениха: Луната вече не е само трофей, а източник на възможности.
Само крачка по пътя
Другите мисии до Луната действително са по-скромни, но са и само крачка по пътя към разгръщането на космически програми.
През 2019 г. китайският апарат "Чанъе" бе първият, който кацна на обратната страна на Луната. Пекин, водещият конкурент на Европа и САЩ, изгражда собствена космическа станция ("Тиенгон") и планира няколко лунни изследователски мисии, както и такива за събиране на астероиди. Русия не се отказва от идеята за Luna-25 въпреки войната в Украйна - мисия, която не се състоя тази година, но вероятно ще е следващата. Роскосмос се надява Luna-25 първи да достигне полюсите, смятани за възможен източник на вода за бъдещо постоянно присъствие.
Китай ще наблюдава особено внимателно изстрелването и етапите на "Артемида" в следващите няколко години: заедно с Русия се надява да изгради "Международна лунна изследователска станция" през следващото десетилетие, и то също на богатия на лед южен полюс, към който гледат и САЩ. Общо 19 други държави са подписалите засега споразуменията "Артемида" (Artemis Accords) за "използването" на Луната и правилата в космоса, но срещу тях ще е водещият конкурент на Запада за надмощие в световната икономика и политика с амбициозна космическа програма. Впрочем САЩ още не са убедили европейски сили като Германия и Испания да станат част от проекта.
| "Това е нова космическа надпревара - този път с Китай", каза за "Билд" миналия месец администраторът на НАСА Бил Нелсън. "Трябва да сме много загрижени, ако Китай кацне на Луната и каже: "Сега е наша, стойте далеч." Китай обвинява САЩ, че изкривяват целите на космическата му програма: мирно сътрудничество, а не милитаризация, и нарича Вашигтон "най-голямата заплаха в космоса". |
Индия също остана извън споразуменията "Артемида", а от години е смятана за обещаваща като космическа сила: през 2009 г. апаратът "Чандраяан 1" откри вода на Луната. Десет години по-късно с модула "Викрам" бе направен неуспешен опит за кацане, който ще се повтори през 2023 г.
Обединените арабски емирства успяха да изпратят първата арабска мисия около друга планета миналата година: "Амал" ("Надежда") орбитира около Марс, а сега с японска помощ луноходът "Рашид" трябва да кацне на Луната като първа изцяло частна мисия дотам, макар в подобни стратегически аватньори на арабската монархия границите между частно и държавно да се размиват.
Японската мисия Slim ще опита да осъществи най-точното в географски план кацане на Луната в историята - без аналог, особено предвид че е първа лунна мисия за Токио. Целта е "прилуняване" с точност до 100 м спрямо зададена точка вместо просто в район с подходящи условия, заедно със спектроскопски изследвания. Отделна амбициозна мисия е тази на космически стартъп ispace - също от Япония - за тест на сложна апаратура и изпращане на изцяло частен луноход.
Корейският апарат Korean Pathfinder Lunar Orbiter (KPLO) е заявка на интереса на Сеул към Луната и средство за нови научни измервания. Апаратът трябва да орбитира 100 км над повърхността поне една година и да изследва с инструменти като ShadowCam на НАСА, да предостави нов вид карти на Луната, да изследва лунния прах и еволюцията на спътника, магнитното му поле и много други: подготовка за мисия със събиране на проби от Луната до края на десетилетието. Тъкмо този кораб би трябвало да понесе и "Рашид" - съвсем малко по-голям от радиуправляема количка - към спътника на Земята - и отделен, разработен от японската космическа агенция, апарат.
Въпросът за лидерството
Така най-малко седем мисии ще се отправят към Луната в близко време с различни задачи. Няма гаранция, че те ще успеят. Комбинацията от силен правителствен ангажимент и участието на частни компании обаче трябва да подпомогне една от ключовите цели на бъдещата космическа индустрия: стигането до това небесно тяло да е по-лесно и евтино, отколкото е било за хората в последния половин век.
В американски медии обаче зачестиха коментарите, че САЩ може и да се възприемат като лидер в космоса, но вече изостават, предвид амбициите на държави като Китай.
"Космическата надпревара не е приключила - тя едва започва, а ние изоставаме", казва американски конгресмен в коментар, публикуван от The Hill. Ако САЩ проправят пътя към Луната и тази и другите мисии се увенчаят с успех, това ще увеличи интереса не само към "най-ценния недвижим имот", а и към въпроса колко далеч може да стигне човек и не дали, а колко бързо Марс е възможен отговор.
Всичко това ще отнеме десетилетия и изисква огромен технологичен и напредък и пренаписване на правната база на международното космическо сътрудничество. С насроченото за утре изстрелване тази надпревара само започва: победителят (или победителите) ще разполага със сериозни политически и икономически преимущества поне десетилетия. Или повече.
Крайният резултат ще даде отговора на още един въпрос: ще запазят ли САЩ надмощието си в космоса, а и на Земята?