Кралица Елизабет, най-дълго управлявалият монарх в историята на Великобритания, почина в четвъртък на 96-годишна възраст и нейният син Чарлз наследи трона веднага, а погребението ѝ ще е след две седмици. Днес ще се състои церемония за официалното провъзгласяване на Чарлз за крал, като за пръв път тя ще бъде предавана по телевизията. Ето обяснение на протокола около акта на възкачването на престола:

За събота бе свикан Съвет за възкачването на престола, който ще се проведе в двореца "Сейнт Джеймс", официалната резиденция на суверена, за провъзгласяване на наследника на престола.

Съветът се формира от частни съветници, които са съветвали монарха от норманската епоха насам. Сега те се състоят от около 670 високопоставени политици, включително министър-председателя Лиз Тръс, кралицата-консорт Камила и престоноласледника принц Уилям.

Присъстват също духовните и светските лордове - епископи на Англиканската църква, които седят в Камарата на лордовете, включително архиепископа на Кентърбъри, заедно със светските им колеги от кралството.

Лорд-кметът на Лондон (кметът на лондонското Сити, различен от кмета на столицата - бел.ред.), висши държавни служители и върховни комисари от 14-те други области, на които монархът е държавен глава, също участват в Съвета, чийто лорд-председател в момента е депутаът консерватор Пени Мордънт.

Всички частни съветници ще бъдат поканени, но не всички ще могат да присъстват в толкова кратък срок. През 1952 г., след смъртта на Джордж VI, 191 членове присъстваха на Съвета по възкачването на престола на Елизабет.

Съветът е разделен на две части:

Лорд-председателят обявява смъртта на монарха и секретарят на съвета, Ричард Тилбрук, прочита на глас текста на Прокламацията за възкачването на престола.

Така наречената партия на платформата - група, включваща присъстващи членове на кралското семейство, министър-председателя, архиепископа на Кентърбъри и граф Маршал - херцогът на Норфолк, Едуард Фицалан-Хауърд, висш член на аристократичните среди, който отговаря за организирането на държавните церемонии - подписват прокламацията.

След като бъде подписана, лорд-председателят призовава за минута мълчание и Съветът се занимава с оставащата работа като разпространяване на прокламацията и указанията за залпове с артилерийски оръдия от Хайд парк в Лондон и Лондонския Тауър.

След част I на съвета, прокламацията се чете от Прокламационната галерия - балкон над Friary Court на двореца "Сейнт Джеймс", от Дейвид Уайт, настоящият Garter King of Arms и старши глашатай на Англия, чиято церемониална роля носи годишна заплата от 49 паунда, фиксирани през 1830 г.

Той е придружен от граф Маршал и други официални лица, носещи традиционно хералдическо облекло.

Прокламацията е придружена от оръдейни салюти и глашатаите поемат към Mansion House в лондонското Сити, където след това текстът се чете и на Кралската борса. Прокламацията се чете публично в другите столици на Обединеното кралство - Единбург, Белфаст и Кардиф - и на други места.

Част II на Съвета за възкачването на престола се провежда от новия суверен, но не винаги следва непосредствено част I. На нея присъстват само частни съветници и започва с лична декларация на Чарлз във връзка със смъртта на кралицата.

След това той полага клетва, свързана със сигурността на шотландската църква, както се изисква съгласно акта от 1707 г., с който Шотландия се присъединява към Англия и Уелс, за да образуват Великобритания. Това е правено от всеки суверен след присъединяването им от 1714 г.

Клетвата гласи: "Аз, Чарлз III, с Божията милост на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на моите други кралства и територии, крал, защитник на вярата, искрено обещавам и се заклевам, че ненарушимо ще поддържам и съхранявам Статута на истинската протестантска религия, както е установено от законите, приети в Шотландия в изпълнение на Закона за правата и по-специално от закон, озаглавен "Закон за осигуряване на протестантската религия и управлението на презвитерианската църква" и от актовете, приети в парламента на двете кралства за обединение на двете кралства, заедно с управлението, богослужението, дисциплината, правата и привилегиите на шотландската църква. Бог да ми е на помощ."

След това новият монарх подписва два екземпляра от клетвата.