Русия тайно е финансирала Демократичния фронт в Черна гора и сръбския член на босненското президентство Милорад Додик. Това заявява, цитиран от балканската секция на "Гласът на Америка", запазил анонимност източник от американската администрация.

Информацията за каналите за финансиране на конкретни политици и организации в Западните Балкани следва данните за мрежи за влияние чрез агенти по целия свят, получили 300 млн. долара.

Описваният като запознат с въпроса източник казва за "Гласът на Америка", че това става чрез известни руски бизнесмени, от които единият се ползваше с голямо влияние в Черна гора.

В тази малка балканска държава в момента се правят опити за съставяне на ново правителство, след като старото бе свалено заради партията на изградилия си прозападен образ президент Мило Джуканович, а в съседна Босна предстоят общи избори на 2 октомври.

Именно приближени на Олег Дерипаска са предоставили средства на Демократичния фронт през 2016 г. и вероятно преди кампанията през 2018 според Съединените щати. Използвани са съмнителни договори и офшорни компании.

По това време Джуканович като премиер (преди да спечели вота за държавен глава), вече бе преминал през свързвания с Русия опит за преврат в ден на парламентарни избори. Подгорица, която в началото на века бе близка с Москва, направи завой по времето на Джуканович и се обърна към Запада.

В момента Демократичният фронт - който държи на връзките с Русия и Сърбия и изгори знамена на НАТО преди вота за присъединяване към алианса през 2017 г. - преговаря за съставяне на правителство. Той десетилетия бе в опозиция заради доминацията на Демократичната партия на социалистите (ДПС) на Джуканович, но влезе за кратко във властта в правителството на Здравко Кривокапич в края на 2020 г. То бе свалено, но същата съдба последва проевропейският млад премиер Дритан Абазович, избран - и свален - с подкрепата на ДПС след криза заради спорен договор със Сръбската православна църква.

В Босна и Херцеговина пък се говори за известния с телевизия "Царьград" "православен олигарх" Костантин Малофеев, помогнал на Додик в предизборната му кампания. С нея през 2018 г. той стана сърбинът в тричленното босненско президентство.

Додик, някога смятан за надежда за демократизация в западните столици, не спира да изтъква връзките си с Русия и е епизодичен гост в Кремъл, където получава уверения за руска помощ за икономиката на Република Сръбска (една от двете основни съставни части на Босна и Херцеговина). Според източника обаче разузнавателните данни сочат, че Русия не е изпълнила обещанието си да финансира икономиката на Босна; вместо това подпомагала корупцията сред управляващия Съюз на независимите социалдемократи (партията на Додик, СНСД) и създала "неравни възможности за опозицията".

Малофеев и Дерипаска са санкционирани от Запада, първият - и заради дейност, свързана с България.

САЩ говорят и за половин милион долара, предоставени на опозиционната Демократическа партия в Албания преди вота през 2017 г.