Вучич сравни Хърватия с времето на усташите заради риска Сърбия да остане без руски петрол
Сърбия оцени като "ултиматум" на Хърватия решението за спирането на достъпа на руския петрол по нейния тръбопровод от 1 ноември, а президентът Александър Вучич обвини Загреб, че действа по начина, по който е започнала още през 1941 г. - препратка към времето на съюзените с нацистите усташи, създали марионетна държава.
Напрежението между Белград и Загреб по темата расте, а Хърватия отрече да налага ултиматум и обяви, че Сърбия може да ползва тръбите за всякакъв друг петрол - не и руски.
Промяната, за която писаха медии в двете страни, се налага заради новия, осми пакет санкции на Русия и включва таван на цените на този ресурс за трети страни заедно с отмяна на изключението за доставки на руски петрол по градения по югославско време тръбопровод JANAF (Адриатическия петролопровод) от терминала Омишал на остров Кърк до рафинериите в Нови Сад и Панчево.
Сръбската обществена телевизия РТС същевременно уточнява, че Европейският съюз е отложил решението за възможно изключване на Западните Балкани от забраната за внос на руски петрол, а въпросът предстои да бъде обсъден преди влизането в сила на ембаргото.
"Аз, изглежда, съм главният усташ"
Сръбският премиер Ана Бърнабич обаче нарече решението "санкции" на ЕС към Сърбия в енергетиката по "изричното искане и ултиматум" на Хърватия, която "използва енергетиката за политика". По думите ѝ мярката ще причини щети в размер на стотици милиони евро на страната и гражданите ѝ. Бърнабич дори видя връзка между "санкциите" и желанието на Белград да потърси от Загреб отговорност за събитията от Босански Петровац и убийства на етнически сърби по време на войната от 1995 г.
По думите ѝ петролът по Адриатическия петролопровод (известен на сръбски и хърватски като JANAF) в резултат ще е е 20% по-скъп. Белград реагира гневно и защото в предишни пакети бе въведено временно изключение от санкциите за руския петрол, пренасян по тръбопроводи.
Според Вучич Хърватия сама се похвалила в Прага, че заслугата за края на западнобалканското изключение от санкциите на ЕС е нейна. Обръща внимание, че за някои държави - като България и Унгария, членки на ЕС - действат изключения, а Хърватия "си върши работата от 1941 г. нататък". "Въобще не я обвинявам", каза той пред хърватски журналисти след пристигането си на среща на върха за концепцията за Европейска политическа общност.
На всичко това хърватският премиер Андрей Пленкович отговори с думите, че видял "безпрецедентните и бурни" реакции от Сърбия. Той иронизира и нападките на Вучич за Втората световна война, и външната политика на Белград, разчитаща едновременно на евроинтеграция и стабилни отношения със Запада и на връзките с Русия и Китай, заедно с факта, че Белград не е наложил нито една санкция на Москва:
Аз, изглежда, съм главният усташ в Сърбия вече три месеца. Всичко прието на европейско ниво е прието съвместно. Това е позицията на всички членки. Второ, Сърбия не може да стои на два стола. Сърбия не може да е страната, която ще идва тук, ще говори за европейската перспектива, ще очаква големи стъпки и няма да уважи нито една санкция срещу Русия.
Отвъд размяната на реплики енергийният министър Зорана Михайлив увери, че компанията "Нафтна индустриjа Србиjе" (НИС), където основен акционер е "Газпром", от месеци се готви за сценария с внасянето единствено на неруски петрол. "Зависи от цените" откъде ще дойде алтернативата - дали например ще е саудитска или друга. При това Сърбия внася едва 80% от нужния петрол - 20 на сто произвежда от Велебит в Панонската равнина.