Микроби може да са предизвикали на Марс познат на Земята (и заличил ги) проблем
На Марс може и да се е срещал микробен живот, преди да бъде унищожен от промени, които сам е предизвикал. Това сочи ново френско изследване, според което средата на планетата може и да била способна да поддържа подземен свят, гъмжащ от микроорганизми.
Впоследствие тези организми може толкова дълбоко да са изменили атмосферата, че да са предизвикали марсианска "ледена епоха", която да е сложила край на съществуването му.
Под повърхността на планетата според изградената хипотеза може да са процъфтявали колонии от микроби, които поглъщат водорода, но произвеждат метан. Няколко десетки сантиметра материал над тях са били необходими за предпазване от радиацията. Авторите смятат, че тези микроорганизми може да са били разпространени във всеки непокрит от лед район на Марс.
Изследването, публикувано в Nature Astronomy, се базира на климатични и теренни модели, с които се оценява обитаемостта на марсианската кора преди 4 млрд. години - времето, по което се предполага, че на планетата имало вода (а условията били много по-благоприятни).
НАСА улови звука на разбиващи се в Марс метеорити
На базата на висококачествения модел наличието на биосфера от метаногени е "с висока степен на вероятност", а производството на метан може дори да е допринесло за глобалното охлаждане на Марс, се отбелязва в анонса на публикацията.
| Резюмето съдържа и извода: "Установяваме, че обитаемостта на зоните под повърхността е била много вероятна и ограничена основно от степента на разпространение на ледена покривка на повърхността. Продуктивността на биомасата "може да е била висока като в океана на ранната Земя", но промяната в състава на атмосферата при такава хипотеза би довела до глобално захлаждане." |
Следи от този живот според пространствени модели могат да се открият в ниски райони като добри кандидати да съдържат такива следи на или близо до атмосферата. На това описание вероятно отговарят няколко места, включително кратера Джезеро, откъдето марсоходът Perseverance в момента събира проби за анализ на Земята.
Разходка по извънземна делта, смели полети и органични молекули - годината на един марсоход
"Мракът" в Космоса и разликата със Земята
"Асошиейтед прес" отбелязва, че тези находки изграждат мрачна картина за събитията в Космоса. Дори просто устроен като микробите живот "би могъл всъщност да причини гибелта си", казва водещият автор на изследването Борис Сотери, изследовател в Сорбоната. Макар и "малко мрачни", резултатите "ни предизвикват да премислим начина, по който взаимодействат биосферата и планетата", цитира изданието негови отговори, изпратени по имейл.
Проблемът по думите на Сотери е в риска за атмосферата на ранния Марс: предполага се, че климатът, топъл и влажен по това време, би могъл силно да се повлияе от поглъщането на голямо количество водород от богатата на въглероден диоксид атмосфера. А при температури, спадащи понякога до минус 200 градуса по Целзий, всеки организъм на или близо до повърхността вероятно се е "окопавал" още повече, за да оцелее.
Тук е е разликата със Земята, където микробите може да са помогнали, за да се поддържат умерени условия в доминираната от азот атмосфера.
Следваща спирка за Сотери според агенцията е изследване на друга възможност: дали дълбоко в недрата на Марс все още няма микроби. "Възможно ли е Марс и днес да се обитава от микроорганизми, произлезли от тази примитивна биосфера, пита той. Ако да, къде?"
"Все едно си там" - 5 часа звуци от Марс са достъпни онлайн
АП цитира и Кавех Пахлеван от института SETI, според когото бъдещи модели за климата на Марс трябва да имат предвид това изследване.
Преди време Пахлеван води друго, според което Марс в началото на развитието си е покрит с топли океани, просъществували милиони години; атмосферата може би е била плътна, и то основно от водород, улавял топлината (но по-късно изгубил се в Космоса). Това се отнася до периоди отпреди изследваното от екипа на Сотери време, но създава представа за евентуалната връзка между живота и климата на планетата.