С един ход джихадисти и Турция преобразиха битката в Сирия

Докато всички гледат към Украйна, с един ход най-силната джихадистка група в Сирия промени съотношението на терен в продължаващата десет години война. С реакцията си Турция вероятно подпомогна това.
Миналата седмица водещата в северозападна Сирия групировка "Хайят тахрир аш Шам" (ХТШ) навлезе в северозападния град Африн, в провинция Алепо. Джихадистката групировка го е правила и преди, но обикновено бе спирана от Турция, която контролира града чрез верни ѝ сирийски бойци.
Този път Анкара не се намеси дни наред; една от свързаните с нея групировки оказа съвсем слаба съпротива в града. Междувременно ХТШ овладя десетки градчета и села за седмица.
С действията си ХТШ (и косвено, Турция) нарушиха предсказуемостта и стабилността, което породи статуквото и които бяха достигнали степен, позволяваща Съединените щати да позволят за пръв път от години инвестиции в Северна Сирия; страната е обект на американски санкции.
В понеделник западни медии съобщаваха за сблъсъци около Африн. За "Гласът на Америка" източници обясняваха, че между ХТШ и "Третия легион", подкрепяна от Турция групировка, са се разразили сблъсъци (в които, според различни данни, има десетки убити). Анкара, изглежда, се намеси като преграда за по-нататъшни бойни действия.

Турция прегради пътя на ХТШ едва в Кафр Джана, като щит между нея и протурските бойци. Кафр Джана е на около 13 км североизточно от Африн, почти на половината път между Африн и южната турска граница в района на Килис. В. "Ал арабий ал джадид" потвърждава, че ХТШ се е съгласила да се изтегли от района на Кафр Джана и да предаде контролирани земи на протурските бойци - и така няма да ги допусне по-нататък, към Азаз - но според изданието това още не е станало.
Наблюдатели очакваха тя първо да се намеси още в Африн - един от трофеите на Анкара и подкрепяните от нея сирийски бойци (известни като Сирийската национална армия) още в първите операции на Турция в Северна Сирия.
Този път обаче Анкара дълго не се намеси. "Защо?" е въпрос без точен отговор, но с много произтичащи хипотези.
Балансът на терен
Сирия на практика бе в състояние на замразен конфликт няколко години: серия споразумения за примирие - най-вече между Русия и Турция, но с фактическата подкрепа на Съединените щати - и патови ситуации затрудниха силно промяната на статуквото нва терен.
Единайсетгодишната война не бе първата развила се по този начин: "замръзнал" дълго бе и конфликтът в Украйна, където линията на съприкосновение между Киев и сепаратистите в Донбас дълго не се измени - докато Русия не нахлу на 24 февруари.
В сирийския случай ситуацията обаче не бе съпоставима: фактическата война с посредници стигна до фаза, в която четири години след руската намеса на страната на президента Башар ал Асад ислямистите, "превзели" опозиционното въстание срещу режима, бяха неутрализирани. "Ислямска държава" бе разгромена както на север (с помощта на САЩ и подкрепяна от тях кюрдско-арабска коалиция, но и на Турция, която същевременно), така и в останалата част на страната (с помощта на Русия и другия съюзник на Асад, Иран).

Осем години след началото на войната Идлиб бе единствената провинция, контролирана от бунтовници срещу Асад. На север обаче имаше американски (макар и силно намалели след решението за изтегляне на президента Доналд Тръмп) сили, кюрди и протурски групировки.
ХТШ от години доминира в северозападната провинция. Гръбнакът ѝ бяха бойците на "Ан Нусра" - основният клон на "Ал Кайда" в Сирия. През 2018 г. обаче тя се разграничи напълно от глобалната джихадистка организация. За САЩ обаче (а и за Турция) тя остава терористична групировка.

Идлиб - "сметището за бунтовници", където Асад може да причини катастрофа
Тя дълго не разширяваше влиянието си извън Идлиб, в чиято столица се утвърди още преди години като водещата власт. И преди е опитвала да влезе в Африн, който формално е в провинция Алепо, но Турция не я спираше. Досега.
Промяната
Чарлз Листър от изследователския център Middle East Institute отбелязва, че в последните години Турция държеше фактическо вето върху допускането на ХТШ в Африн или другите райони, засегнати от операцията "Щитът на Ефрат" - първата за Турция в северната част на страната, предприета през 2016 г. (формално заради "Ислямска държава", на практика и заради кюрдски бойци).
Африн не овладян в хода на "Щитът на Ефрат"; това стана при друга операция, "Маслинова клонка", през 2018 г. В последните години обаче Анкара не отстъпваше на джихадистите възможността да се задържат северно от Идлиб, дори да настъпят в тези територии. Листър припомня, че през юни, при навлизане на ХТШ в покрайнините на Африн, турското разузнаване успя с разговори да наложи изтеглянето на групировката.
А тя проявява интерес към експанзия и би искала да продължи към Азаз и други северни райони. Изследователят отбелязва, че с времето тя стана по-прагматична; преговаряла е както с части на Сирийската национана армия, така и на други бунтовнически групи, докато търси възможности да разшири влиянието си на север и изток; разговаря с международни актьори, от чужди правителства до ООН, за сигурността и хуманитарната ситуация. Това са част от механизмите за конкуренция с други групировки, които са част от мейнстрийма. Организацията води и "дипломация" с части от СНА, чиито интереси частично се разминават с тези на Анкара. |
Не е известно как би се отразила експанзия на ХТШ на север, дали няма да се отрази на стабилността, на подновяването на сделката за доставка на хуманитарна помощ през границата (което трябва да бъде гласувано през януари догодина), да налее вода в мелницата на Асад, чийто режим ще обоснове подновяването на операциите си срещу Идлиб с контратерористични съображения.
Дори ако Турция напрая принуди ХТШ да напусне Африн, фактът, че стигна толкова далеч, вече е прекрачване на граница и необратимо промени силовата динамика в района... Правилата и предположенията, които водеха оценките са Северозападна Сирия, рухват пред очите ни.
Какво печели Турция
Всъщност представители на кюрдската Партия на демократичния съюз - която бе на власт в Африн до 2018 г. и която Турция смята за политическо крило на сирийското разклонение на ПКК - вече съзряха сценарий, според който Турция е планирала офанзивата на ХТШ, за да я използва като коз в бъдещите преговори за помиряване между Анкара и Дамаск (още една спорна тема, която разделя редиците на СНА).
Според Фехим Таштекин, който пише за "Ал Монитор", турските власти може да използват ХТШ, за да укрепят влиянието си в Сирия, и ще се стремят към сделка, с която подконтролните им територии може да се разширят.
Има и още една хипотеза, за която пише Амберин Заман: Турция се надява да притовопостави ХТИШ на подкрепяните от САЩ сирийски кюрди, гръбнак на антитджихадистката коалиция Сили за защита на народа (YPG), разположени на североизток и смятани от Анкара за част от ПКК.
Земите на SDF са част от плановета на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за създаване на "безопасна зона", в която да разсели стотици хиляди сирийци, живеещи в момента в Турция. А заради нарастващия гняв на турците към сирийците Ердоган може да иска да побърза с плана.
Същевременно някои бунтовници предупредиха, че след настъплението на ХТШ, макар и овладяно, Русия може да бомбардира района; Москва поддържа тезата, че Анкара не е положила достатъчно усилия, за да раздели умерената опозиция от джихадистите. Турция дълго уверяваше Русия, че е работи за отслабване на ХТШ, като работи за привличане на по-умерени от редиците на джихадистите.