В търсене на съюзници: "Хамас" пое куршума на Асад
Десетилетия на враждебност може да останат зад гърба на "Хамас" и Сирия със срещата между делегация на ислямисткото движение и президента Башар ал Асад в Дамаск.
Това разместване на пластовете - част от "нормализацията" на отношенията с Асад в Близкия изток от последните години - е важно и за "Хамас", чието политбюро се намираше именно в сиирийската столица. До 2012 г. - година след като лидерите застанаха зад протестите (прераснали в революция и след това - във война) срещу режима. Тогава властите в Сирия запечатаха сградите на "Хамас" и изгониха членовете му.
Решението ядоса иначе важния съюзник Иран и допринесе за това в ключов спонсор да се превърне Катар. Помирението, отбелязва "Ройтерс", би допринесло ислямисткото движение, чийто последен конфликт с Израел бе миналата година, да се върне в "оста на съпротива" срещу еврейската държава, включваща Техеран, Дамаск и "Хизбула". Впрочем и Иран, и "Хизбула" влязоха в ролята на медиатори в преговорите със сирийския режим.
Ръководителят на делегацията бе цитиран с думите, че целта е да се "обърнат всички страници от миналото".
Защо точно сега
Според Халил ал Хайя са допринесли няколко фактора: развитието на връзките на Израел с други арабски държави и нарастващата нужда от "арабски поддръжник" за палестинската кауза.
Израел нормализира отношенията си с четири арабски държави през 2020 г. - Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан - с помощта на администрацията на американския президент (2017-2021 г.) Доналд Тръмп. Стъпките дадоха плодове не само в задълбочаване на сътрудничеството: в конфликта между Израел и "Хамас" Китай се оказа по-пламенен (поне на думи) защитник на палестинците от тези държави.
Друг проблем пред "Хамас" е, че дори в Турция - където президентът Реджеп Тайип Ердоган изтъкваше топлите отношения на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) с организацията - се усеща вятърът на промяната. Помирението с Израел, предприето от Ердоган в последната година, крие рискове за организацията; най-малкото защото Израел неведнъж е изразявал негодуванието си от тесните контакти.
Израел и Турция възстановяват напълно дипломатическите си отношения
За Фауаз Жержис от London School of Economics това е "брак по сметка" в момент, когато "Хамас" няма особена подкрепа в арабския свят.
Новото сближаване е закъсняло признание от страна на "Хамас", че всички пътища към продължаващата помощ от Иран водят към Дамаск. "Хамас" пое куршума. Политическата печалба за Асад е моралната загуба за "Хамас".
Подводни камъни
Повечето от жертвите на репресиите на режима (доминиран от алауити) в Сирия през последното десетилетие са сунити; нещо повече, силите на Асад са обвинявани в убийството на хиляди палестинци и нападения срещу десетки хиляди в бежанския лагер "Ярмук". Това бе и една от причините "Хамас" да подхожда по-предпазливо към помирението с Дамаск, отколкото към това с Техеран.
Дали обаче бе достатъчно предпазливо? Немалко бяха мненията, че приетата от движението линия е рискована.
"Хамас" поддържа твърдолинейна позиция, която отчуждава повечето палестинци и пречи на помирението със съпернически организации, пише The Arab Weekly. За организацията, изглежда, е много важно да изпраща различни послания до потенциалните си съюзници - от Дамаск до Техеран и Доха, а и не иска да ядоса Турция. Този модел обаче може да се окаже неустойчив според наблюдатели, а и само подхранва разделенията в движението, пише медията.
Катар наблюдава "Хамас" изкъсо и е ключов спонсор и източник на помощи (помагащ впрочем да се задържи контролът му върху Газа). Турция има влияние върху движението, което трябва да внимава в коментарите си за сближаването на Анкара с "врага". Иран обаче контролира напълно най-радикалното крило в "Хамас" - а там е и сърцевината на силите, желаещи съпротива срещу Израел. The Arab Weekly отбелязва, че според проправителствения "Ал уатан" Дамаск се помирява с "клона на съпротивата" в "Хамас", а не с хората на "Мюсюлмански братя" - препратка към лидера Халед Мешаал, който от години живее в Доха (Катар бе сред водещите поддръжници на опозицията срещу Асад).
| Впрочем на сайта на катарската телевизия "Ал Джазира" се появи анализ по темата, озаглавен: "Изгуби ли "Хамас" стратегическия си смисъл?" Уточнява се, че статията не се занимава с моралната страна на помирението, а за посоката. Очаквано, отговорът на въпроса в заглавието е "да": прескача се геополитическа логика, противоречи се на палестинската кауза за съпротива по сирийско-израелската граница, поставя се под въпрос мисията на "освободително движение" (дори да е ясно, че тя не би могла да заличи "израелската окупация"). |
Въпросът с посоката е заложен и в поведението на "Хамас" от последните няколко години. През 2017 г. в новата харта, публикувана след сближаването с Египет в търсене на още помощи, ислямиската организация вече не говори за унищожаване на Израел (а само за "освобождаване на Палестина"). Границите за палестинска държава от 1967 г. се приемат (а с това не се отрича съществуването на Израел). Прекъсва се, на книга, приемствеността с "Мюсюлмански братя, с които силно се идентифицираше в продължение на 30 години.
Въпросът пред "Хамас" според някои наблюдатели трябва да е по-скоро как да спечели палестинците и да координира действията си с Палестинската власт.