Петима премиери за шест години. Трима - за една. Или двама, ако Борис Джонсън се върне на власт.

Равносметката за безпрецедентната криза след най-краткия министърпредседателски мандат в историята на Великобритания може лесно да се обобщи в думите на влиятелния Греъм Брейди, председател на важна при избора на премиер консервативна комисия: "ще проведем каквито и избори да са необходими в понеделник".

Опозицията задава още един въпрос: трябва ли въобще следващият премиер да се избира по този начин, или по-добре да се отиде (и) на предсрочни парламентарни избори, ако разтресената консервативна власт няма да има достатъчна легитимност?

Лидерът на Консервативната партия, рано или късно, става премиер на Великобритания, когато торите са на власт. Бившият външен министър Уилям Хейг е единственият, изкарал целия си мандат като лидер на опозицията, и един от двамата, които така и не стават премиери, в британската история.

Тръс дойде на власт с такава смяна на лидера, а не с парламентарни избори. Заради нуждата да се избере нов премиер до седмица предвид икономическата ситуация и нуждата да се вземат важни решения процедурата за вота бе променена - включително за да се гарантира, че може да се осъществи до 28 октомври.

Всеки от кандидатите ще трябва да събере подкрепа от 100 депутати от консерваторите.

Ако е само един, той става лидер и (в сегашния случай, в който торите имат мнозинство) премиер. Ако са повече от двама, ще има "елиминации" (сред депутатите), докато не останат толкова. Когато само двама, отново гласуват депутатите; след тях - и членовете на партията.

Ако кандидатите след парламентарния етап са двама, членовете ще гласуват онлайн - отчасти заради липсата на време. Ръководството на торите настоява, че няма да има проблем в сигурността на вота, нито кибератаки.

Същевременно единият от двамата кандидати би могъл да се откаже; тогава премиерът е известен.

За сравнение, Борис Джонсън подаде оставка на 7 юли тази година; резултатите от изборите за лидер на консерваторите бяха обявени на 5 септември.

Известно е кои няма да са кандидатите: Джереми Хънт, който миналата седмица бе финансов министър и отмени спорните икономически решения на Лиз Тръс, се самоизключи като вариант. Кандидат вероятно няма да е и Майкъл Гоув, който неколкократно е пре

Добре познати са и имената на потециалните претенденти. Бившият финансов министър Риши Сунак, когото Тръс надви в членския вот, има опит с кризите, каквато последва коронавирусната пандемия, а и бе предпочитаният избор на депутатите, но загуби от оттеглилия се преди ден премиер във вота на членската маса.

Има и кандидати вдясно: Кеми Баденок, която е противник на радикални екологични политики и е сред по-младите депутати. Това се отнася и за Суела Брейвърман, фаворит на част от евроскептичните, антиимиграционни среди на торите. Том Тугендат, който бе министър на сигурността при Тръс, посочват в някои медии като възможен (изненадващ фаворит), и министърът на отбраната Бен Уолъс също се харесват на част от членовете; последният обаче се отказа да влиза в надпреварата срещу Сунак и Тръс.

Голямото неизвестно идва вероятно от най-добре доказалия непредсказуемостта си потенциален кандидат: Борис Джонсън. Бившият премиер напусна властта едва в началото на септември след оставката си през лятото.

До полунощ българско време участието му бе само спекулация; подхвърли я репортер на в. "Таймс", докато самият Джонсън си почива на Карибите.

Проучване на YouGov отпреди няколко дни показа, че именно Джонсън би получил най-голяма подкрепа сред анкетирани 530 членове на торите. И поддръжниците му в Уестминстър смятат, че той ще пробва късмета си - като кандидат на единството, който ще върне желаната стабилност на Великобритания.

Дали би събрал 100 подписа от консервативни депутати след масовия бунт в партията, довел до края на мандата му, е съвсем различен въпрос. Други съюзници, като депутата Пол Бристоу, не са съгласни: "Само най-жестокият човек би казал, че той не се нуждае от почивка след това, през което премина", каза Бристоу пред радио Би Би Си 4.

Лейбъристите и либералдемократите поискаха предсрочни избори. Според лидера на първата партия (и лидер на опозицията) сър Киър Стармър партията "вече няма мандат да управлява", а "британците заслужават много повече от тази въртяща се врата на хаоса". Сър Ед Дейви, който оглавява либералдемократите, обяви, че те ще работят с лейбъристите, за да могат британците да се произнесат за бъдещата власт. Избори впрочем поиска и първият министър на Шотландия Никола Стърджън, която отново поде кампанията за референдум за независимост.

Вотът теоретично не би трябвало да е преди 2024 г. (най-рано); последният бе в края на 2019-а, а консерваторите спечелиха внушително мнозинство. Аргументът, изтъкван "за" нови избори, е, че втората вътрешнопартийна смяна задълбочава липсата на демократична легитимност, която иначе имаха Джонсън и екипът му: когато британците гласуваха преди три години, бе ясно, че именно той ще е премиер, ако партията спечели.

Друга анкета на Opinium даде на сегашната опозиция 47% при 26 на сто за торите. Според отделно проучване на Opinium отпреди часове опозиционният лидер Стармър би бил по-добър премиер от който и да било кандидат на торите (най-близо са Джонсън и Сунак).

В. "Телеграф" анализира резултатите от различни проучвия в сходна посока: 52% за лейбъристите; 24% за консерваторите; 10% - за либералдемократите (последната дата е 17 октомври). От тези осреднени стойности се забелязва и друго: двете партии са се изравнили в края на ноември 2021 г. Оттогава ножицата расте, с периодични (но не и резки) спадове за лейбъристите. Миналата есен Джонсън още бе далеч от оставката си, макар зимата да му донесе сътресение: скандала заради купоните в локдаун на "Даунинг стрийт".

YouGov вече осъществи и друго проучване, според което 63% от британците искат парламентарни избори, след като бъде определен следващият лидер на торите (само 23 на сто отговарят, че не трябва; 15 на сто не знаят).

При това сред избирателите на торите 52% смятат, че наследникът на Тръс не бива да свиква избори.

Избори "поиска" и един от водещите таблоиди, "Дейли мирър", с първата си страница тази сутрин, сходно бе заглавието на "Дейли рекърд" ("Общи избори - сега").

Други две издания - "Сън" и "Дейли телеграф" - акцентираха върху Борис Джонсън (съответно "Боджо: Ще се завърна" и "Борис Джонсън казва на торите: мога да спася партията от заличаване на изборите").

Сатирата не липсваше в публичното пространство след разклащането на кабинета на Тръс; таблоидът The Daily Star обяви "състезание" дали маруля може да издържи повече от Тръс, с 24-часов стрийминг с маса с часовник, портрета ѝ и въпросния зеленчук. С "победата" на марулята портретът бе изваден.

За Великобритания обаче следващите няколко дни ще са доста по-сериозно изпитание. От чужди лидери като премиера на Ирландия до бивши премиери като Тереза Мей, политици един след друг изразиха снощи надежда, че изборът най-сетне ще стабилизира страната. Великобритания стана "за посмешище", каза за Си Ен Ен кметът на Лондон (лейбърист) Садик Хан за Си Ен Ен.

Би Би Си отбелязва, че който и да е следващият премиер, го чакат незавидни предизвикателства: политически и икономически хаос във Великобритания и в чужбина, белязана от разделения партия, управлявала 12 години и - освен ако не спечели Борис Джонсън - липса на мандат от електората.