Американските избори са като олимпиада. Гласуването за президент се провежда на всеки четири години в крак с летните олимпийски игри: 2020, 2016, 2012, 2008, 2004 и т.н.

Междинните избори също се провеждат на всеки четири години, но заедно със зимните олимпийски игри: 2022, 2018, 2014, 2010, 2006, 2002 и т.н.

Ето защо "междинни избори" е подходящо име. Те се провеждат по средата на президентския мандат, а експертите често ги разглеждат като референдум за действащия президент, пише "Гардиън".

Действително, тазгодишните междинни избори ще бъдат първата възможност за избирателите да се произнесат за управлението на президента Джо Байдън. Неговото име обаче няма да бъде включено и други фактори могат да повлияят, като конкретните кандидати, местна динамика или националните проблеми.

Конституцията предвижда, че всеки член на Камарата на представителите и около една трета от Сената се кандидатират за длъжност по средата между президентските избори. Избирателната активност на междинните избори обикновено е по-ниска от тази при надпреварата за Белия дом, но залозите винаги са високи.

Ще се гласува за:

Сенатът и Камарата на представителите са горната и долната камара на Конгреса, който е законодателният клон на федералното управление и отговаря за изготвянето на закони. Членовете на камарата служат две години, а сенаторите, чиито мандати са разсрочени, шест.

Всеки щат е представен от двама сенатори, което прави общо 100. Сенатът в момента е поравно разделен между 50 демократи и 50 републиканци.

Всеки щат получава представителство в камарата пропорционално на броя на населението си, но има право на поне един представител. В Камарата на представителите в момента има 221 демократи, 212 републиканци и две свободни места (поради смъртта на Джаки Валорски и оставката на Чарли Крист).

В исторически план партията на действащия президент почти винаги губи места в камарата на междинните избори. Забележително изключение беше Джордж Буш, който след терористичните атаки от 11 септември видя как републиканците печелят осем места в камарата през 2002 г.

Републиканците остават уверени, че обичайният модел ще се запази, и съсредоточават предизборното си послание върху сигурността на границите, престъпността и инфлацията. Но този път има някои необичайни променливи: призракът на Доналд Тръмп, крайните републикански кандидати и решението на Върховния съд за отмяна на конституционната защита на правото на аборт. Това може да стимулира избирателната активност на демократите.

Демократите се чувстват по-уверени за Сената. Те защитават само 14 места в Сената, докато републиканците защитават 21.

Гласоподавателите в скорошна анкета на NBC News бяха разделени по въпроса коя партия биха предпочели да видят начело на Конгреса, като по 46% подкрепиха демократите и републиканците. Каквото и да се случи, Джо Байдън ще продължи да бъде президент, но резултатите могат да окажат дълбоко влияние върху остатъка от неговия мандат.

Ако републиканците спечелят Камарата на представителите или Сената, или и двете, те ще бъдат в добра позиция да блокират голяма част от законодателния дневен ред на Байдън. Те биха могли да започнат разследвания в Конгреса на сина на Байдън Хънтър и на други цели.

С мнозинство в Сената републиканците биха могли също така да блокират назначения в кабинета и съдебната власт.

Този път междинните избори имат и допълнителен сюжетен обрат. Изборите за губернатори, главен прокурор и щатски законодателни органи са може би по-важни от всякога. Победителите могат да имат огромно влияние върху правото на аборт например.

Дезинформацията онлайн и неверните твърдения за изборни измами от страна на бившия президент Доналд Тръмп и неговите съюзници рязко подкопаха общественото доверие в почтеността на изборите в САЩ, отбелязва "Ройтерс". Начинът, по който гласуват американците, и оборудването, което използват, варира в широки граници, а някои методи са по-уязвими към опити да се разклати това доверие.

С наближаването на междинните избори експерти коментират, че преминаването в повечето щати към хибридни системи за гласуване - хартиени бюлетини, преброени от електронни машини - може да вдъхне на избирателите по-голямо доверие.

Съединените щати инвестираха огромни средства в безхартиени електронни машини за гласуване след оспорваните президентски избори между демократа Ал Гор и републиканеца Джордж У. Буш през 2000 г., които разклатиха доверието в хартиените бюлетини.

До 2006 г. делът на регистрираните гласоподаватели, използващи безхартиени машини, се увеличи, въпреки че ръчно маркираните хартиени бюлетини, които по-късно се сканират от електронни табулатори, останаха най-популярни. През следващото десетилетие около една трета от всички гласове бяха подадени чрез директно записващи електронни машини.

През 2016 г. около 22% от регистрираните гласоподаватели са живели в области, които използват електронни машини за гласуване без хартиени следи, според данни от Verified Voting, американска организация с нестопанска цел, която насърчава използването на сигурни технологии в изборната администрация.

До 2020 г. по-малко от 9% от регистрираните гласоподаватели в цялата страна са живеели в области, които използват електронни машини за гласуване без хартиени следи за всички гласоподаватели - най-малкият брой, откакто данните са налични за първи път през 2006 г.

За междинните избори през ноември този дял се очаква да намалее до около 5% според данни от Verified Voting.

Окръзите в шест щата все още използват машини за гласуване без хартия. Повечето се намират в твърдо републикански или демократически конгресни райони, което намалява вероятността от оспорвани избори. Има обаче шест конгресни окръга, които се считат поне донякъде конкурентни и използват електронни машини за гласуване без хартиени записи.

Съединените щати, подобно на много страни, използват предимно хартиени бюлетини за гласуване. Близо 70% от регистрираните гласоподаватели живеят в райони, които използват предимно ръчно маркирани хартиени бюлетини според данни от Verified Voting.

Около 23% от регистрираните избиратели живеят на места, които използват предимно машини. Те позволяват на гласоподавателите да правят своя избор по електронен път и също така да създават хартиен запис, който може да бъде сканиран от друго устройство.

Степента, в която гласоподавателите използват цифрови технологии, за да гласуват, се промени с времето. Безхартиеното електронно гласуване, рекламирано заради способността му да отчита гласовете бързо и точно, значително намаля по популярност в Съединените щати и европейските страни през последните двайсетина години.

Държавите се обърнаха към хартията като най-сигурния начин за проверка на своите избори и откриване на потенциално фалшифициране на вота. Разбира се, машините все още са неразделна част от изборния процес, дори когато се гласува с хартиени бюлетини.

Изборът на хартията не означава, че машините изчезват от местата за гласуване. Почти всички все още използват машини за табулиране на хартиените бюлетини.

Все пак твърденията за изборни измами посяха масово недоверие, като проучване на ABC/Ipsos през януари установи, че само около 20% от американците имат голямо доверие в изборната система.