Върховният съд на САЩ обмисля да спре ли отчитащия расата прием в университети
Когато следващата седмица Върховният съд на САЩ обмисля дали да сложи край на политиките, използвани от много колежи и университети за увеличаване на броя на чернокожите и латиноамериканските студенти, един консервативен активист ще наблюдава този съдбоносен момент, пише "Ройтерс"
Възраженията срещу съобразените с расата политики за прием, използвани от Харвардския университет и Университета на Северна Каролина (UNC), бяха повдигнати от група, наречена "Студенти за справедлив прием", основана и ръководена от Едуард Блум, 70-годишен бивш борсов посредник и неуспешен републикански кандидат за Конгреса.
Върховният съд трябва да изслуша аргументите по двата случая в понеделник, като решенията трябва да бъдат произнесени до края на юни. Съдебният спор дава на консервативното мнозинство в съда (шестима срещу трима) още един шанс да излезе с големи решения, след като преди четири месеца отмени конституционната защита на правото за аборт и разшири правата за носене на оръжие.
| Консервативните съдии се очаква да бъдат отворени към аргументите, които Блум е усъвършенствал срещу политиките на позитивна дискриминация. |
В интервю той каза: "Надявам се и ме е грижа за прекратяването на тези расови класификации и предпочитания в нашата обществена политика." Блум, който е бял, е представил мисията си като насочена към създаване на общество на далтонисти.
"Расата или етническата принадлежност на дадено лице не трябва да се използва, за да му се помогне или да му навреди в начинанията в живота му", подчерта Блум.
Неговите критици обаче описват работата му като война срещу расовото равенство, насочена към подкопаване на политиките, предназначени да помогнат на небелите американци да преодолеят расовите пречки, които продължават да съществуват в живота в САЩ.
"Той направи по-трудно за корпорациите, управителните съвети и правителствата да превърнат расовото многообразие в изрична цел, каза Кристин Пенър, съосновател на група, наречена Коалиция за многообразен Харвард, която подкрепя позитивната дискриминация. И по този начин цветнокожите продължават да бъдат блокирани от властови позиции."
| Целта на Блум е Върховният съд да отмени собствените си прецеденти, позволяващи расата да бъде фактор при прием. |
Блум загуби в предишно дело, в което оспорваше отчитащия расата прием на студенти. Съдът отсъди с 4 на 3 гласа през 2016 г. срещу бяла жена, която той нае като ищец, съдеща Тексаския университет, след като ѝ бил отказан прием. Консервативният съдия Антъни Кенеди осигури решаващия вот. Оттогава съдът стана по-десен. Самият Кенеди се пенсионира през 2018 г.
Ключовото решение от 1978 г.
От дома си в Саут Томастън, Мейн, Блум организира 14-годишна правна кампания за оспорване на позитивната дискриминация при приема в колежи и университети.
Върховният съд за първи път потвърди подобна позитивна дискриминация в ключово решение от 1978 г., постановявайки, че расата може да се разглежда като един от няколко фактора, заедно с академични и извънучилищни критерии, но расовите квоти са забранени. Съдът потвърди тази позиция през 2003 г.
През 2008 г. Блум нае Абигейл Фишър, дъщеря на стар приятел, и чрез първата си група, "Проект за честно представителство", помогна за финансирането на нейния иск в Тексаския университет, който доведе до решението от 2016 г., определено от него като "сериозно разочарование".
Дотогава Блум се беше прехвърлил към следващото поколение случаи, като през 2014 г. създаде "Студенти за справедлив прием" и насочи вниманието си към Харвард и UNC. В тези съдебни дела се обвиняват UNC в дискриминация срещу бели и американски кандидати от азиатски произход, а Харвард в дискриминация срещу американци от азиатски произход.
Професорът от Boston University School of Law Джонатан Файнголд коментира, че Блум е бил "открит", като е казал, че този път има нужда от ищци от азиатски произход, за да съди университетите, което му позволява да твърди, че "положителната дискриминация противопоставя цветнокожите студенти един срещу друг".
| Блум е събрал повече от 8 милиона долара от 2015 г. до 2020 г. за "Студенти за справедлив прием", повечето от които отиват за покриване на юридически такси. Големи суми идват от консервативни поддръжници, включително DonorsTrust и Searle Freedom Trust. По думите на Блум 5 хил. по-малки дарители също са допринесли. |
"Студенти за справедлив прием" заяви, че има 20 хил. членове. Но неговите критици твърдят, че това изобщо не е истинско членско сдружение. Членовете на "Студенти за справедлив прием" не са били ищци и не са свидетелствали в съда по делата срещу Харвард и UNC, тъй като групата е загубила в по-нисшите съдилища. През януари Върховният съд се съгласи да разгледа жалбите, подкрепени от Блум и в двата случая.
В делото срещу Харвард университетът е обвинен в нарушаване на дял VI от Закона за гражданските права от 1964 г., който забранява дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата или национален произход по всяка програма или дейност, получаваща федерална финансова помощ.
В процеса срещу UNC университетът е обвинен в нарушаване на гаранцията за равна защита съгласно закона в 14-ата поправка на конституцията на САЩ. Блум и неговите поддръжници твърдят, че 14-ата поправка забранява на правителствени организации, включително държавни университети като UNC, да третират хората по различен начин заради раса.
За Блум потенциалните победи над Харвард и UNC може да не са последната дума в борбата срещу расовите предпочитания при приема на студенти.
"Това може да е началото на края, каза Блум. По-вероятно е да е краят на началото."