Кои са най-очакваните теми на световната среща за климата COP27 в Египет
Конференцията на ООН за климата следващата седмица има много неща за обсъждане - от финансирането на прехода към чиста енергия до опазването на горите и осигуряването на бъдещето на градовете по света. Но някои усилия ще получат повече внимание от други, пише "Ройтерс".
Ето някои от най-очакваните теми на климатичната среща COP27, която ще се проведе в периода 6-18 ноември в египетския курорт Шарм ел-Шейх.
Бъдещето на изкопаемите горива
Страните на миналогодишните преговори за климата COP26 се договориха за първи път да "ограничат поетапно" производството на въглища и да намалят други субсидии за изкопаеми горива. Доброволни странични договорки също похвалиха планове за ограничаване на финансирането на изкопаеми горива и за ограничаване на затоплящите планетата емисии на метан, главно от индустриите за изкопаеми горива и селското стопанство.
Ала енергийните неволи, причинени от войната в Украйна, накараха няколко страни членки на Европейския съюз да отворят отново или да удължат живота на въглищните централи и да се осланят на доставки на втечнен природен газ (LNG). Междувременно Китай продължава да одобрява нови въглищни мини, а Виетнам и Индонезия се стремят да увеличат производството на въглища.
Безпокойството за климатичните промени по света намалява, макар и заплахата да нараства
Отстъплението на големите икономики от обещанията им да се откажат от изкопаеми горива накара някои страни, особено в Африка, да призоват за официално признаване, че трябва да им бъде позволено да разработват своите залежи от изкопаеми горива. Това вероятно ще бъде очевидно във встъпителните изявления на африканските лидери на COP27.
Загуби и щети
Като домакин на COP27 Египет постави във фокуса въпроса за "загубите и щетите", или компенсациите за загуби от свързани с климата бедствия. Обсъждан от години, въпросът никога не е бил част от официалния дневен ред на преговорите на ООН, тъй като богатите страни се съпротивляваха на създаването на механизъм за финансиране, който би могъл да предложи отговорност за исторически щети върху климата.
Разочаровани от неизпълнени минали обещания на богатите страни за климатично финансиране, развиващите се страни тази година са обединени в искането за създаване на фонд за загуби и щети. САЩ и Европейският съюз показаха по-голяма готовност за провеждане на сериозна дискусия, но остават предпазливи за създаването на фонд.
Преди COP27 Вашингтон каза, че фокусът трябва да бъде върху намирането на друго финансиране за климата, което може да се използва за компенсация, както и върху реформирането на мултилатералните банки за развитие, за да реагират по-добре на климатичната криза.
Адаптация
Богатите страни все още не са изпълнили обещанието си да предоставят 100 млрд. долара годишно за финансиране във връзка с климата. През 2019 г. бяха дадени едва 80 млрд. долара. Въпреки това преговорите ще се занимават с повишаване на тази годишна цел от 100 млрд. долара от 2025 г.
Към днешна дата около една четвърт от това финансиране е отишло за проекти за адаптиране на общностите към по-топъл свят. Бедните страни и уязвими от климата искат да гарантират, че делът, изразходван за адаптация, ще бъде удвоен не по-късно от 2025 г. - обещание, дадено на миналогодишните преговори за климата на ООН в шотландския град Глазгоу. Това все още е малко по-малко от това, което експертите казват, че е необходимо: доклад на Службата за търговия и развитие на ООН изчислява, че разходите за адаптиране в развиващите се страни ще възлязат на 300 млрд. долара през 2030 г.
Банки за развитие
Високопоставени лица призоваха за основен ремонт на международните финансови институции. На годишните срещи на Световната банка миналия месец САЩ и Германия призоваха за "фундаментална реформа" на банката, за да отговори на предизвикателствата, включително климатичните промени в глобален мащаб, а не страна по страна.
В плановете на страните за справяне с климатичните промени има "огромни пропуски"
Някои реформатори искат повече безвъзмездни средства и облекчени заеми, което би предотвратило по-бедните страни да плащат високи лихви.
Специалният пратеник на САЩ за климата Джон Кери каза в реч миналия месец, че реформите ще бъдат от решаващо значение за "справяне с кризата в този момент" и че имало предложения, които могат "да отключат няколкостотин милиарда долара в допълнителен кредитен капацитет без изискващ нов акционерен капитал" и без риск от понижаване на кредитния рейтинг.
Удържане на глобалното затопляне до 1.5 градуса
На COP26 страните обещаха да "преразгледат и укрепят" своите национални климатични планове, наречени "национално определени приноси", до края на тази година, за да гарантират, че те са приведени в съответствие с целта, заложена в Парижкото споразумение за климата за предотвратяване на затопляне на планетата над 1.5 градуса в сравнение със средната температура на планетата отпреди индустриалната епоха. Но "обобщаващ доклад" на ООН за национално определените приноси, представен тази година, показва, че само 24 страни от 194 са актуализирали своите планове.
Може да има някакъв нов импулс в Египет. Новото правителство на Австралия подсили обещанието си да намали емисиите с 43% не по-късно от 2030 г., значително подобрение от целта на страната от 2015 г. за 26-28% под нивата от 2005 г. към 2030 г. Чили, Мексико, Турция и Виетнам също се очаква да обявят нови планове.
Междувременно избирането на Луис Инасио "Лула" да Силва в Бразилия за президент в неделя подкрепя световните усилия за прекратяване на обезлесяването.
