Политическата безизходица в Израел може да приключи, но може да се задълбочи с петите поредни избори от пролетта на 2019 г. насам.

Петнайсет месеца след като спря да бъде премиер за пръв път от 12 години, Бенямин Нетаняху се бори за политическото си завръщане, но то не му е гарантирано.

Противопоставянето на силите е такова, че засега не гарантира изход от политическата криза. Вотът по-скоро изглежда като поредния (според някои - последния) референдум "за" или "против" една политическа фигура.

Два последователни безплодни опита за съставяне на правителство ппрез 2019 г. приключиха, след като партиите в кнесета не събраха мнозинство - а в Израел това е сложен процес, която отнема дълго време. Задънената улица обаче съвпадна с възхода на Бени Ганц - бившия начабник-щаб на армията, чиято тогавашна партия "Синьо и бяло" дори стана първа политическа сила през септември 2019 г. - дори само защото милиони израелци искаха алтернатива на дотогавашния премиер Бенямин Нетаняху и дясната му партия "Ликуд".

През 2020 г., насред коронавирусната пандемия, засегнала тежко Израел, Нетаняху и Ганц обаче си стигнаха ръцете за правителство на единството и се съгласиха да са премиери на ротационен принцип: Нетаняху да се оттегли след 18 месеца. Политически игри около приемането на бюджета обаче сложиха край на кабинета и стопиха подкрепата на Ганц, зарекъл се преди изборите, че няма да работи с Нетаняху.

Сегашният премиер центрист Яир Лапид и крайнодесният Нафтали Бенет прекратиха продължилата 12 години ера на Нетаняху и блока около "Ликуд" през пролетта на 2021 г. Това стана със сложна коалиция от осем партии - от либерали и леви до консерватори, националисти и ислямисти - обединена около желанието за промяна.

Тя се обедини и около самия Лапид, който търпеливо разговаря с всяка партия и се споразумя непричислилият се към никой от двата блока ("за" или "против" Нетаняху) Нафтали Бенет и партията му "Ямина". С едва шест места тя се превърна в балансьор, а Лапид се съгласи с Бенет да подели премиерския пост на ротационен принцип.

Той трябваше да поеме премиерския пост от Бенет, а последният - да стане външен министър през септември 2023 г. Вместо това коалицията не издържа и година, а Бенет и Лапид се договориха да разпуснат кнесета през лятото на тази година и да извършат ротацията няколко месеца преди изборите. Те направиха и пробив с иначе рутинно действие, позабравено в предходните три години: коалицията прие първия бюджет на Израел от 2018 г. насам.

През годината на съществуване на коалицията отношенията в нея не бяха лесни, а мнозинството бе на косъм - включително заради случаи на напрежение между евреи и араби (например покрай безредиците и израелските операции, последвани от убийството на палестинската журналистка Ширийн Абу Акле).

Законът, който би удължил с пет години прилагането на израелското законодателство в израелските селища в Западния бряг, бе последната капка: Бенет, страстен привърженик на селищата, влезе в конфликт с част от депутатите араби, които отказаха да го подкрепят. След разговори Бенет и Лапид подготвиха законопроект за разпускане на кнесета преди 30 юни, когато законът изтича; това временно удължава действието му.

Нетаняху няма сериозна преднина пред Лапид в проучванията. "Ликуд" вероятно ще е най-голямата партия в парламента, но подкрепата за нея - както е обичайно в Израел - няма да е толкова значима, че да ѝ дава лесна възможност за правителство, още по-малко - за решителна победа. Нетаняху се надява да подкрепа от десния блог - с ултранационалисти и и религиозни.

Това прави мнозинството на 73-годишния бивш премиер възможно, но не и гарантирано. То бе такова и при предходните четири предсрочни вота.

Бившият журналист Яир Лапид, на 58 години, ще е начело на втората политически сила според повечето проучвания. Неговата партия "Йеш атид" ("Има бъдеще") има по-малък шанс да събере мнозинство от "Ликуд", чийто блок би могъл да получи 61 от 120 места в кнесета.

Алтернатива е работа с Ганц, чийто дясноцентристки съюз "Национално единство" ("Синьо и бяло" на Ганц и "Нова надежда" на бившия правосъден министър и съюзник на Нетаняху Гидеон Саар) е потенциален коалиционен партньор. Те работиха заедно и в досегашното правителство, в което Ганц е министър на отбраната.

В крайна сметка и тези избори са в голяма степен "за" или "против" Нетаняху - управлявал по-дълго от всеки израелски премиер, но и обвинен в корупция и злоупотреба с доверие. Нетаняху изтъква международните си връзки и т. нар. Авраамови споразумения за нормализация с четири арабски държави, подписани по времето на администрацията на Доналд Тръмп в Съединените щати.

Нетаняху сам гледа на себе си като "г-н Сигурност" (макар и Лапид да успя да излезе от една криза за краткото си управление - конфликта с "Ислямски джихад" в Газа). Той напада Лапид заради появилото се известно напрежение с Русия, откакто той дойде на власт. Допусна и отказ от международното споразумение за делимитиране на морската граница с Ливан, което Лапид изтъкна като пробив (по него се преговаряше безуспешно години наред).

Ако Нетаняху получи първия мандат (президентът Ицкаах Херцог сам избира на кого да го даде на базата на препоръки между партиите), ще има 28 дни да го осъществи. При неуспех той ще отиде у Яир Лапид, а при втори провал - при който успее да събере мнозинство в кнесета. Нетаняху пет пъти успешно е съставял правителство, пет пъти се е провалял (четири от тях - в последните три години).

Отвъд нееднозначната парламентарна конфигурация, която се очаква отново да е изпитание за съставянето на правителство, има и други подводни камъни.

Един от тях е националистът Итамар Бен-Гвир, който многократно (включително около най-опасните безредици) допринесе за разпалзване на напрежението между евреи и араби и който може да е балансьорът в кабинета на Нетаняху (ако той успее да го постави). Бен-Гвир вече е осъждан за подбуждане към расизъм и подкрепа за група в черен терористичен списък на Израел и САЩ. Твърди, че от 2007 г., когато това стана, се е променил, а крайнодесният, свързан с него блок (Религиозна ционистка партия/"Оцма йехудит" или "Еврейска сила"), воден от Бецалел Смотрич, може да е трета политическа сила.

Бен-Гвир неотдавна каза на палестинците: "Тук ние сме хазяите, помнете. Аз съм вашият хазяин." Може да е предпочитан избор за много млади израелци в година на насилие, отнела живота на 170 палестинци и 20 израелци: атаките рязко зачестиха още през пролетта.

Арабите в Израел, които са една пета от населението, може - при висока активност - по-скоро да помогнат на Лапид; по негово време за пръв път арабска партия влезе във властта. Така с гласовете си (или отказа да ги пуснат) арабите могат да наклонят везните в определена посока.