Берлин посреща Балканите с послание за по-бърза евроинтеграция
Взаимно признаване на личните карти, на университетските дипломи и професионалните квалификации: лидерите на Западните Балкани пристигат с амбициозен списък от споразумения на срещата на върха на Берлинския процес. Тя е важна и за канцлера Олаф Шолц, който ги посреща с надеждата да утвърди сближаването между региона и Европа в контекста на войната в Украйна.
Срещата в Берлин е кулминация на различни събития на ниво министри в процес, замислен през 2014 г. по време на управлението на Ангела Меркел за хармонизиране с Европейския съюз, към който и шестте държави (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора) се стремят, и за регионална интеграция помежду им с помощта на общи проекти.
На срещата, както обикновено, ще участват и представители на Великобритания и международни финансови институции, а освен регионалното сътрудничество и изграждането на общ пазар на дневен ред очаквано ще е и сигурността на енергийните доставки. България ще бъде представлявана от служебния премиер Гълъб Донев според съобщение на Министерския съвет. От Европейския съюз ще бъдат представени още Чехия (ротационен председател на съвета), Австрия, Гърция, Италия, Полша, Словения, Франция и Хърватия.
Подписването на споменатите споразумения бе предизвестено тази седмица след различни кръгове на преговори, чийто домакин е специалният представител на Германия за Западните Балкани Мануел Зарацин.
Помощ за разширяване или алтернатива
Берлинският процес е с нееднозначна репутация. За Германия и водещите го европейски страни (от които стана част и България) той е средство за помощ на Западните Балкани по пътя им към евроинтеграцията. В балканските столици той понякога се възприема като алтернатива с нееднозначни резултати, която не сближава участниците.
Сърбия, Северна Македония и Албания започнаха за градят паралелни на Берлинския процес структури като т.нар. Мини Шенген, който миналата година прерасна в инициативата "Отворени Балкани". Критици твърдят, че споразуменията за регионална интеграция, опростяване на бюрокрация и взаимно признаване на документи между участниците копират идеи, вече представяни на ниво Берлински процес и в регионални организации. В края на последния си мандат като канцлер Ангела Меркел даде да се разбере, че не възприема новия проект като приоритет.
| "Отворени Балкани" същевременно се подхранваше от разочарованието на държави от региона, че пред интеграцията им се появяват нови препятствия. Скопие прие протегнатата ръка на Белград и Тирана за този проект тъкмо когато френско вето я остави без преговори с ЕС през 2019 г., а ключови стъпки бяха осъществени около българското. |
От заявките преди срещата следва, че визията на Берлин се е променила: на региона трябва да се дават ясни знаци, че европейската перспектива не е далечна, а е въпрос на множество стъпки, за които, ако ги направят, страните в региона ще бъдат възнаградени.
Геополитическият момент
Важна в това уравнение за Германия е и войната в Украйна. От Берлин преди дни дойде и препоръка към Белград да избере между Запада и източните си партньори предвид "геополитическите развития".
"Интеграцията на региона в ЕС доби по-голяма спешност след войната на Русия в Украйна", казва за Анадолската агенция германски дипломат. По думите му Шолц е посветен на ускоряването на евроинтеграцията за всички тези държави предвид факта, че "стратегията на Русия е да манипулира разломите на Западните Балкани". Подобряване на сътрудничеството между държавите в региона, от една страна, и сближаването им ЕС, от друга, става по-важно.
В тези думи няма изненада: Шолц вече е заявявал желание шестте страни да се присъединят за малко над десетилетие. Преди месеци той изключи и ускоряването на процедурата за приемане на Украйна в ЕС като нечестна към прекаралите години в усилия (някои - основно в чакане) Западни Балкани.
Присъединяването на тези страни действително отнема време: Сърбия и Черна гора са кандидати вече десетилетие, Северна Македония и Албания все още не могат да започнат преговори (отчасти заради спора на София и Скопие, в резултат на който Северна Македония ще трябва да промени конституцията си), за Босна статут на кандидат бе предложен от Европейската комисия едва миналия месец. За Косово този статут е още по-далеч.