С изненадващо единодушие - макар и с гласовете на едва малко над половината депутати - македонският парламент гласува снощи преминалите през ускорена процедура законови промени, с които трябва да се спре "фашизмът", прокарван през политически и други организации.

Това означава, че клубове със спорни за македонското общество имена като отворените от македонски българи "Ванчо Михайлов" (Битоля) и "Цар Борис Трети" (Охрид) имат три месеца за смяна на имената си. Ако не я предприемат, ще бъдат заличени.

Според вносителите от опозицията законът ще защити антифашисткото минало и "историческата истина" в страната. От клубовете, които са засегнати, определят събитията като дискриминация спрямо българите; друга общност съобщи преди дни, че още една организация опитала да даде историческо име на клуба си, "Цар Фердинанд", но получила отказ.

Това не са първите сдружения на българи в Северна Македония: от десетина само отварянето на последните две предизвика недоволство заради начина, по който се възприемат в страната и Ванчо Михайлов, и цар Борис Трети.

Според измененията "се забранява основаване на организация, ако програмата, целите, дейностите и действието ѝ са насочени към насилствено подриване на конституционния ред на Република (Северна) Македония, подтикване към военна агресия и разгаряне на национална, расова, верска омраза (...) разпространяване или поддръжка, подтикване или одобрение за фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх".

Пряко засяга двата клуба забраната да се употребяват като име или съкращение "имена, фамилии, прякори, псевдоними, съкращения и инициали на хора, които по какъвто и да било начин са свързани с расова, верска, национална, етническа или друга непърпимост, нетолерантност, омраза, геноцид, разпространение или поддръжка на фашизма, нацизма, националсоциализма или Третия райх".

Ако името е на историческа личност, трябва да бъде дадено съгласие и от правосъдното министерство, след положително становище на Комисията за употреба на имената на исторически личности.

Проектът бе предложен от основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ (чийто лидер Християн Мицкоски посети открит в Благоевград клуб с името на Никола Вапцаров миналата седмица) след напрежение около откриването на "Цар Борис Трети" тази есен и демонстрация, организирана от тази и още една, по-малка партия.

Текстът обаче не просто се оказа подкрепен от социалдемократите, основния коалиционен партньор; във вота не участваха депутати на Демократичния съюз за интеграция (ДУИ), най-голямата партия в албанския етнически блок, която опитваше да стои встрани от дебата. Това стана независимо от очакванията те да гласуват "против" или да се въздържат. Резерви бе изразявал и външният министър Буяр Османи, който призова промените да нямат ретроактивно действие и да обхващат само нови организации. Османи спешно поиска излизане от "порочния кръг на отношенията", в който, "съзнателно или не", се създава напрежение между София и Скопие с различни решения и коментари (той бе критичен и към отварянето на несвързания с македонската държава "културен клуб" в Благоевград).

Македонски медии отбелязаха, че вотът е необичаен пример за единство на партиите по политически теми.

Това единство на управляващата коалиция се показва дни преди очаквана среща на лидерите на политическите партии, на която премиерът Димитър Ковачевски се надява да обсъди плановете за конституционни промени за включване на българите в македонския основен закон на страната.

Вписването им е необходимо условие, за да може Северна Македония да достигне до същинското начало на преговорите за членство в Европейския съюз, съгласно предложението на Френското председателство за изход от спора с България, подкрепено от парламентите и в София, и в Скопие това лято. То не може да стане без широка подкрепа от парламентарните партии, тъй като изисква две трети мнозинство, с други думи - и гласовете на депутати от ВМРО-ДПМНЕ.

В Северна Македония се чуват гласове за изчакване, но и други - за ускоряване на работата по конституционните промени така, че работата по тях да е завършена още преди края на скрининга, започнат от ЕС преди началото на преговорите. Очаква се този етап да приключи през есента.