Срещата за климата: светът търси спасение от "колективното самоубийство"

Срещата за климата: светът търси спасение от "колективното самоубийство"

Срещата за климата: светът търси спасение от "колективното самоубийство"
Reuters
Преди година по това време Западът поиска от африканските страни да се откажат от изкопаемите горива; днес Германия не просто се връща към въглищата, а очаква от Африка да произвежда още газ. Климатичната политика бе във фокуса на американския президент Джо Байдън, но администрацията му поведе кампания да се увеличи добивът на петрол.
В сянката на войната в Украйна световните лидери и други представители на 193 държави се събират в Египет за поредния опит да говорят за справянето с климатичните промени. Разговорът се затруднява от факта, че за поредна година думи не са последвани от дела: едва 26 от 193 страни, приели да засилят кламитичните си политики, са направили нещо по въпроса.
Трудно е войната в Украйна да се разглежда като единствената причина Западът да преосмисли енергийното си бъдеще; всяка година във формата Conference of the Parties (COP) се чуват критики за забавени действия, които вещаят климатичен апокалипсис за планетата. През всичките 27 години на срещи има някои знакови споразумения - като Парижкото, с което държавите обещават да ограничат глобалното затопляне до доста под 1.5 градуса спрямо доиндустриалните нива.
И на COP27 в Шарм ел Шейх, която започва днес, трябва да има климатичен пакт, заявява в интервю за "Гардиън" генералният секретар на ООН Антониу Гутериш преди срещата. В противен случаай "ще сме обречени", обяснява той в момент, когато разломът между развиващи се и развити страни се задълбочава.
Едновременно с това войната в Украйна оставя силен отпечатък - заради причинената енергийна криза и задълбочаващите се икономически трудности в много държави. Да се говори за зелена енергия и намаляване на емисии в такива условия, е трудно.

Развитите страни обаче не успяха нито да намалят емисиите си със скоростта, с която обещаваха, нито да съберат парите за развиващите се, които обещаваха, заяви Гутериш, като изтъкна климатичното неравенство като водещ проблем. "Няма начин да избегнем катастрофална ситуация, ако двете не могат да установят исторически пакт", каза той, след като вече си навлече критики заради предупрежденията, че "светът е заплашен от "колективно самоубийство" заради климата.
Очакват се силни послания от островни държави, застрашени от покачването на морското равнище, и други от Африка и Азия, които са силно уязвими заради ефектите на киматичните промени. "Уязвима" едновременно с това е и Европа, както сочи публикуван тази седмица доклад.
Ще се работи и по детайлите от прилагането на Парижкото споразумение; всички държави би трябвало да представят и обновените национални планове за това как ще го изпълнят, които да съдържат по-амбициозни цели от досегашните.
Ще се разгледат и възможностите да се изпълнят някои от ангажиментите, поети от редица държави миналата година на COP26 в Глазгоу - например мерките за борба с обезлесяването и климатичното финансиране. Ще се работи и по поето в Париж през 2015 г. обещание: да се заделят 100 млрд. долара за развиващите се страни между 2020 и 2025 г. всяка година. Целта остава далеч, а "историческият пакт", за който говори Гутериш, включва според него именно въпроса как парите ще стигнат до развиващите се страни.
Някои доклади предупреждават: каквито и мерки да се вземат, вече ще е трудно да се овладеят някои от най-опасните ефекти на климатичните промени. При сегашните политики затоплянето на средната температура до края на века далеч няма да е под 1.5 градуса по Целзий, а ще достигне 1.8 градуса. Дори ако поетите в последните години обещания се изпълнят, затоплянето само ще бъде ограничено до 2.4-2.6 градуса. С други думи, необходими са по-амбициозни мерки, независимо, че досегашните в голяма степен не са изпълнени.