Китайски изследователи твърдят, че са успели да ползват проби от лунен реголит в източник на ракетно гориво и кислород, при това с автоматизирана (неизискваща човешка намеса) система.

Ако експериментите им издържат проверката на времето, това е нов потенциален фактор за преобразяване на бъдещите космически изследвания и усилията да се използват ресурси на място и да се зареди гориво за обратното пътуване.

Реголитът се образува от разнородни по състав частици натрошени скали, прах и други, покриващи Земята, Луната, Марс, астероиди и други. На Луната появата му е основно резултат от гравитационно натрупване на отломки, получили се при сблъсък с други обекти. "Лунната почва" представлява реголит, формиран от разпадането на базалтови скали и анортозит. С други думи, на естествения спътник на Земята реголитът е в изобилие.

Изследователите открили, че пробите от лунната почва могат да действат като катализатор за превръщането на въглероден диоксид и вода в метан (на който залагат за някои свои проекти космически агенции и компании като "Спейс Екс") и кислород. Въглеродният диоксид може да се набавя и от телата на астронавтите, и от околната среда (корабът на НАСА LCROSS потвърди през 2009 г. съществуването на това съединение на Луната).

Работата им е описана в статия, публикувана в National Science Review.

Изследователят уточнява, че предвид "ограничените човешки ресурси" извън Земята се предлага използване на "роботизираната система за извършване на цялата настройка на системата за електрокаталично преобразуване на въглероден диоксид". Това би подобрило шанс да се осъществяват по-продължителни изследвания на лунната повърхност в близко бъдеще. Въпреки плановете за постоянно човешко присъствие най-малкото в изследователска станция на и около Луната не се знае кога това би било постижимо, нито дали ще има достатъчно хора, които да могат да отговарят за тази дейност.

Резултатите сочат, че процесът може да бъде завършен с помощта на системи без екипаж, дори да няма астронавти: между пилотираните и непилотираните системи няма голяма разлика, а това предполага, че е много възможно системата да се пресъздаде на различни места извън Земята.

Екипът използва проби от китайската мисия "Чанъе-4", кацнала през декември 2020 г. във Вътрешна Монголия. Тогава на Земята бе върната лунна почва за пръв път от 1916 г. насам.

Учените уточняват, че могат да използват лунната почва като катализатор. Това позволява превръщането на въглеродния диоксид в метан и кислород.

Има обаче и голямо препятствие: да се втечни въглероден диоксид, е всичко друго, но не и лесно предвид мразовитата атмосфера на Луната. Кондензирането на газа изисква значително количество топлина.

Авторите не са съпоставяли работата си с предимствата и недостатъците на "по-традиционния" процес хидролиза (с който се разделя водата за получаване на кислород), тъй като това не е предмет на изследването, но водата е нужна за поддържане на живота в много по-голяма степен от въглеродния диоксид, пише Universe Today.