Когато през май правителството на Кирил Петков преговаряше с европейските институции България да бъде изключена от петролното ембарго на ЕС срещу Русия, това беше поискано с мотива да се осигурят горива за българския пазар и да се намалят цените за българските потребители.

София получи отсрочка до края на 2024 г. от забраната за внос на петрол и петролни продукти от Русия, която влиза в сила за останалите европейски държави на 5 декември за суровия петрол и на 5 февруари за петролните продукти.

Служебното правителство обаче обяви, че обмисля възможност да разреши продажбата на продукцията на рафинерията край Бургас, която е собственост на "Лукойл" за други европейски държави или трети страни. За това беше отново изтъкнат стремежът за намаляване на цените за вътрешния пазар.

Изненадващата инициатива породи съмнения дали България не се готви да използва добрата воля на европейските правителства, да продължи да получава руски петрол, когато останалите рафинерии трябва да му намерят алтернативи, за да заобиколи санкциите.

Според решението цялата продукция на "Нефтохим", произведена с руски суров петрол трябва да се реализира на вътрешния пазар, за да се спазят санкциите в частта им за условията за прилагане на изключенията за България и още няколко държави, които нямат излаз на море и могат да получават петрол само по нефтопровода от съветската епоха - "Дружба".

Вече след изборите "Продължаваме промяната" предложи и как да се приложи изключението, така че цените на бензините и други нефтопродукти да паднат, като се създаде механизъм за контрол и се обложи свръхпечалбата на рафинерията в България.

В края на октомври служебното правителство даде знак, че работи по прилагането на шестия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна, с който се въвежда забрана за вноса на руски суров петрол и петролни продукти. Енергийният министър Росен Христов съобщи, че правителството се готви да отмени решението за забрана за износ на продукцията от рафинерията на "Лукойл", тъй като това ще да повиши цените на горивата на вътрешния пазар, а и няма как да се спре търговията на европейския пазар.

Анонсът предизвика реакцията на Европейската комисия, която е задължена да следи за спазването на европейското законодателство и решения. Неин говорител обърна внимание, че целта на "българското" изключение да се даде възможност на София да се снабдява, а не да продава внесения руски петрол на други държави, в ЕС или извън него.

В отговор на въпрос на "Дневник" говорителят на Европейската комисия за данъчното облагане и митниците отговори, че

За разлика от България и Хърватия, дерогациите, дадени на държавите, които нямат излаз на море, нито алтернативни петролопроводи, освен руския, са обвързани с повече условия:

Държавите - Унгария, Словакия и Чехия, нямат краен срок (за разлика от България до края на 2024 г. и Хърватия - до края на 2023 г.), но са задължени "да предприемат всички необходими мерки за получаване на алтернативни доставки възможно най-бързо". Европейската комисия, от своя страна, трябва да им съдейства за това.

Решението на ЕС за въвеждане на шестия санкционен пакет срещу Русия изрично посочва, че препродажбата на внесено по тръбопровод гориво не може да се препродава на други държави, но не прави такава уговорка за изключенията за България и Хърватия, които го получават с танкери, а не по суша:

Дори начинаещите знаят, че документите съществуват в тяхната цялост и че отделните им части нямат самостоятелна стойност.

В случая решението на Съвета 2022/884 изрично посочва:

Досега служебното правителство избягва да спомене, че освен решението за въвеждането на санкциите от шестия пакет, съществуват насоки за прилагането им, издадени от Европейската комисия. Това е нормална и честа практика, при която Комисията тълкува едно или друго - свое или на Съвета - решения, за да гарантира координирани и еднопосочни действия във всички европейски държави по тяхно искане.

Предвид правомощията на държавите членки да прилагат и да контролират приложението на общите решения, насоките на Еврокомисията имат препоръчителен, но не задължителен характер за националните власти.

Според насоките за шестия пакет, които имат обем от общо около 300, въпросите, по които националните власти са искали тълкуване, са стотици.

В насоките за приложение Европейската комисия изрично казва, че националните власти и европейските фирми "трябва да проведат подходяща надлежна проверка" преди да купят стоки от санкционния списък от други държави, "които се ползват от предвидените изключения в член 3m, параграф 3, буква г) (внос на суров петрол по тръбопровод) или от специфичните дерогации, посочени в параграфи 5 и 6 (за България) и (Хърватия)".

Според насоките обект на забрана е и руският петрол, транспортиран заедно с петрол от друг произход по смесен начин, освен ако може да се докаже точният дял на продукта, който не е с руски произход. Тогава този дял може да бъде допусната в Съюза.

Според икономиста Мартин Димитров, който е и депутат от "Демократична България", служебното правителство трябва да отправи изрично запитване до Европейската комисия преди да премине към осъществяване на намерението си да отмени забраната за препродажбата на продукцията на "Лукойл"/"Нефтохим" след 5 декември, за да провери дали няма да наруши санкциите.

Той обаче е убеден, че "дерогацията е териториална и се отнася до българското потребление", а не евентуална препродажба в ЕС или другаде.

Димитров е задал парламентарни въпроси към премиера Гълъб Донев и енергийния министър Росен Христов за плановете и за мотивите на правителството да се препродава продукцията извън България през преходния период на действие на изключението.

Кадиев заема противоположна позиция - че за България няма забрана да изнася преработени продукти и дори суров петрол. За него правителството има право да позволи на фирмата, внасяща руски петрол, да препродава в чужбина петролни продукти. Той казва, че едва около 30% от продукцията на "Нефтохим" остава в България.

Ако се забрани износът, всички фиксирани разходи по амортизацията на рафинерията, заплати, охрана и др ще трябвало да бъдат прехвърлени върху дела за българския пазар, което ще вдигне цената за местните потребители. Според Кадиев, ако това се случи, "Лукойл" ще намали производството в рафинерията само до количествата, които може да продаде в България - около 250 хил. т на месец при 700 хил. тона, произвеждани преди санкциите.

Кадиев смята, че формулировката на българската дерогация не е резултат от грешка или пропуск, а е директно следствие от войната в Украйна.

Според мен този текст е възможно умишлено да е бил оставен така, за да може да има износ и към Украйна, добавя той.

Мартин Димитров е твърде убеден, че ако всички произвеждани от рафинерията горива остават на българския пазар, цените ще паднат, като се позовава на пазарния принцип за търсенето и предлагането. Ако бъде допуснато износът да продължи, цените щели да следват досегашната тенденция.

За Георги Кадиев решението за цените отчасти зависи и от "Лукойл", с която в момента правителството води преговори. Ако компанията приеме допълнителното облагане на печалбата, което правителството иска да въведе, разликата може да се върне при крайните потребители при сегашната схема, когато те получават отстъпка в бензиностанциите. Ако това не бъде постигнато, компанията, собственик на рафинерията, може да вдигне огледално на такъв "данък" цените на продуктите си и така потребителите няма да усетят никаква разлика.