Сърбия и Косово се договарят на равни права да работят за куп бъдещи споразумения, от икономиката и правосъдието до спорта, разбират, че едната страна не може да представлява другата и се ръководят от принципа на равноправието.

Това е същината на предложението за нормализация между Сърбия и Косово, добило в последно време известност като "френско-германското споразумение" и обсъждано от двете балкански държави.

Проект на документа публикува изданието "Нова" в момент, когато сръбският президент Александър Вучич се готви за срещи в Париж с френския си колега Еманюел Макрон и специалния пратеник за Западните Балкани Мирослав Лайчак.

По време на тази среща Вучич, в напрегнати дни между Белград и Прищина заради изтегляне на сърбите от националните институции и структури на Косово, повтори, че е ред на другата страна да изпълнява задължения по съществуващите договори. Вучич има предвид ангажимента, поет с т. нар. Брюкселско споразумение от Косово, да се създаде Сдружението на сръбските общини (ЗСО) - форма на самоуправление за сърбите.

Президентът обяви, че отказал пътувания до Египет и Катар, за да работи в продължение на два дни по решаването на спорните въпроси с Косово. Това става дни след като той видимо подкрепи, въпреки досегашната си съпротива, решението за излизане на сърбите от институциите в Косово, като го нарече "историческа, тектонична промяна". ЛИНК

Отказ от блокиране на Косово срещу напредък в ЕС

За френско-германското предложение писа албанско издание, но съдържанието му не е оповестявано публично. Европейската комисия е изразявала поддръжка за този проект.

Вучич бе заявявал, че дори от самата идея го "боли глава", имайки предвид хипотезата да не се признава формално Косово, но да се отвори пътят му към членство в ООН и други организации. Той обаче даде да се разбере, че "това е цялата идея": в замяна на отстъпката Сърбия би получила "бързо влизане в ЕС и вероятно значима икономическа полза".

Белград и Прищина всъщност станаха едновременно страни по споразумение и миналата седмица - на срещата на върха на Берлинския процес. Тогава премиерите Ана Бърналич и Албин Курти подписаха документите, с които станаха две от шестте страни на Западните Балкани, взаимно признаващи личните си карти, университетските си дипломи и професионалните си квалификации.

В документа, по членове, е описано какво ще и няма да правят двете страни:

1. "Ще развиват нормални, добросъседски отношения", основаващи се на еднакви права.

2. Ръководят се от общия стремеж към еврочленство.

3. В съответствие с подписаното и от двете страни Споразумение за стабилизиране и асоцииране с Европейския съюз ще уреждат мирно всички спорове помежду си и ще се въздържат от употреба на сила. Границата между тях няма да се променя, ще се зачита териториалната цялост на съседа.

4. Изхождат от предпоставката, че нито една от тях не може да представлява друга в международен план и да действа от нейно име.

5. Ще насърчават мирните отношения на Западните Балкани.

6. Ще действат, водени от взаимно уважение към компетенциите на другата страна.

7. Ще са готови да регулират "практични и хуманитарни" въпроси в процеса на нормализация и "ще сключват споразумения за целите на развитието и напредъка" в редица области - икономика, наука и технологии, транспорт, правосъдие, поща и телекомуникации, здравеопазване, култура, спорт, околна среда.

8. Разменят постоянни мисии към централата на съответното правителство ("практичните въпроси" около процеса предстои да се уточнят отделно).

9. Приемат, че споразумението не се отразява на двустранни и многостранни международни договори, които са подписали.