С изказванията си по-късно Съединените щати потвърдиха думите му; те дори не бяха предназначени за камерите и микрофоните. "Имате партньор, от когото целият свят се притеснява, каза Херцог на среща с ултраортодоксална партия. Казах му го. Това наистина не е за публикуване. Не искам да създавам проблеми."

Всички в Израел разбраха за кого говори Херцог. Ръководителят на "Оцма йехудит" ("Еврейска сила") Итамар Бен-Гвир се смята за ключова фигура в успеха на Нетаняху. Той и съюзниците му в крайнодесния лагер обаче създават и опасности, които може да затруднят преговорите след иначе комфортната победа на десния му блок, и да го изправят пред радикални искания, поставящи под въпрос характера на еврейската държава.

Бен-Гвир иска да е министър на вътрешната сигурност - осъден за поддръжка на терористична организация през 2007 г. и за политиките около светите места в Ерусалим. Той е заявявал, че иска ново министерство да насърчава емиграцията на "врагове" и "нелоялни" на държавата. Ще опита да прокара и закони, с които да стане възможна смъртната присъда за "терористи".

Иска и промяна в статуквото на Храмовия хълм, където е и третото най-свято място за мюсюлманите, джамията "Ал Акса" и където евреите могат да отидат, но не и да се молят. Бен-Гвир настоява това да се промени; Херцог предупреди, че и по този въпрос ще има промени. Бен-Гвир се надява също така "Оцма йехудит" да получи образователното министерство и в училищата програмата да е по-малко светска - за сметка на еврейската история и еврейското наследство.

Не по-малко радикални обаче са исканията на основния съюзник на Бен-Гвир, от чиято листа последният стана част. Бецалел Смотрич, ръководителят на Религиозната ционистка партия, иска финансовото (или отбранителното) министерство, но и фактическо анексиране на окупирания от Израел Западен бряг: чрез премахване на Гражданската администрация към израелската армия, която ги управлява, и прехвърляне на компетенции към министерствата в бъдещото правителство. Желае и да улесни изграждането на селища в Западния бряг, като опрости бюрократичните процедури.

Смотрич има и друга идея: да се забрани футболът на шабат (който започва в петък по залез и завършва в събота по същото време), защото било недемократично, неспортсменско и нееврейско. Светски партии нарекоха плановете му опит за налагане на "теокрация" в Израел.

Тези искания са отправяни от Смотрич няколко пъти; сега, когато Нетаняху зависи от ултрарелигиозните повече от друг път през последните години, и то от влизането му във властта, подобни условия обаче са ключови в хода на сложните преговори - в които Смотрич и Бен-Гвир не са единствените ултрарелигиозни, които търсят място в кабинета на Нетаняху. В. "Таймс ъв Израел" писа преди дни, че Смотрич, изглежда, няма да получи министерството на отбраната, но Арие Дери от "Шас" (друга ултраортодоксална формация), вероятно може да получи вътрешното - позиция, която неколкократно е заемал в последните три десетилетия. Няма сигурни позиции, нито елементи от програмата, защото, както сочат данни на изданието, преговорите не вървят по план.

Смотрич и Бен-Гвир дадоха да се разбере, че заедно с другите в десния блок няма лесно да се съгласят на коалиция с Нетаняху: те отхвърлиха предложение, в което разпределението на постове бе неприемливо за тях, а политиките, според "Ликуд" на Нетаняху, трябваше да се договорят, след като кабинетът встъпи в длъжност. Бен-Гвир и Смотрич обявиха още в началото на преговорите, че не биха влезли в коалиция поотделно (макар че преговарят поотделно, както и другите религоизни партии - "Шас", от която е Дери, и "Обединен юдаизъм на тората").

Бен-Гвир едновременно с това се опита да смекчи посланията си, като добави пред президента Херцог: "Не казваме, че Храмовият хълм не е свещен за други, но трябва да помним, че Храмовият хълм е паметта ни, историята ни." "Аарец" отиде далеч в оценката си за него: нарече го "пироман номер 1". За риска на Смотрич да бъде дадено министерството на отбраната пише, че може да е опасно и за армията, и за службите.

Друга партия в коалицията му, "Ноам", пък е известна със съпротивата си срещу ЛГБТ общността и настоява Израел да върне възможността за "терапия" за промяна на сексуалните предпочитания; някои светски националистически партии я обвиняват и че се опитва да насочи властите към принципа на "расовата чистота".

Показателна за настроенията на "света" - или поне на САЩ, за които говори Херцог, бе реакцията на Съединените щати, след като Бен-Гвир отиде на помен на екстремиста равин Меир Кахане - фигура, в която и неговата "Оцма йехудит", и Религиозната ционистка партия на Смотрич виждат корените си.

Бен-Гвир опита да се дистанцира от Кахане поне отчасти и това не се хареса нито на поддръжниците му, нито на Вашингтон. На възпоменателната церемония бе освиркан, след като обясни, че днес се съгласява "по-малко" за някои неща с равина и че той бил различен насаме от образа си с публично качество. "Не е тайна, че днес не съм равин Кахане и не подкрепям депортацията на всички араби. Но ще работя за депортирането на терористи от Израел, за еврейския характер на държавата, за (еврейските селища в Западния бряг - бел. ред.) и еврейската идентичност."

Въпреки това дори фактът, че отиде на церемонията, а и спомена Кахане с добро, бе достатъчен, за да предизвика гнева на САЩ.

Очаквана или не, такава остра критика към израелски политик, който ще стане министър в следващото правителство, бе необичайна, поне що се отнася до Израел.