Вид пред криза: качеството на спермата се влошава все по-рязко
Репродуктивната криза е съвсем реална заплаха пред човечеството: качеството на спермата на хомо сапиенс е спаднало наполовина в последните петдесет години.
Данните, публикувани в сп. Human Reproduction Update, се отнасят за периода от 1973 г., откогато датират и първите изследвания. Дори този почти половин век данни показва недвусмислено: процесът се ускорява и до десетилетие може да се очакват проблеми с плодовитостта.
Един от проблемите пред изследователите: докладът показва нуждата от мерки за справяне с проблема, но точните причини, на които трябва да се обърне внимание, остават неизвестни.
Рязък спад за кратък период
Данните сочат, че средната концентрация на сперматозоиди при еякулация е спаднала от приблизително 101.2 милиона на милилитър до 49 млн. на милилитър между 1973 и 2018 г. - спад от 51.6%. Общото средно количество при еякулация спада: от 335.7 млн. към 1973 г. на 126.6 млн. през 2018-а.
| Според наличната изследователска информация проблем с плодовитостта може да има при концентрация от 40 млн. на милилитър. |
Изследване на същия екип, за което бе съобщено през 2017 г., установи, че концентрацията на сперматозоиди е намаляла с над 50% през последните 40 години. Данните обаче се отнасяха основно за западноевропейски държави, Северна Америка и Австралия. Актуалните данни са от 53 страни и сочат, че проблемът е глобален: обхваща и Африка, и Азия, и Централна и Южна Америка.
| От 1972 г. досега концентрацията спада средно с 1.16% годишно. Ако се обхванат само статистиките от 2000 г. насам обаче, спадът е с 2.64% годишно. Регистрираното към 1985 г. ускоряване е 1.31%; към 1995-а - 1.90 на сто. |
"Мисля, че това е още един сигнал, че нещо не е наред със земното кълбо и че трябва да направим нещо по въпроса", казва за "Гардиън" проф. Хагай Ливайн, водещ автор на изследването от Еврейския университет в Ерусалим. Призовава да се вземат мерки, преди кризата да е станала необратима.
"Не знаем дали ще продължи" ускоряването на спада, което е и най-тревожният момент от данните, казва за "Ел паис" Хайме Мендиола, съавтор на изследването от университета в Мурсия. При това ниските нива не се отразяват само на плодовитостта, а може да имат и последици за общото мъжко здраве, предупреждава екипът.
Причините: лесни за обобщаване, трудни за посочване
Не всички разглеждат резултатите еднозначно. То има ограничения като например факта, че не се разглеждат други маркери за качество отвъд броя сперматозоиди на милилитър. Някои отчитат, че броенето на сперматозоиди е трудно; Ливайн обаче отбелязва, че тенденцията, очертана от числата, е видима с просто око.
Учените същевременно не обясняват какво точно стои зад тенденцията. Имат хипотези: например това, че химикали, засягащи ендокринната система, или други фактори на околната среда могат да влияят на плода в утробата. Известни са и други потенциални фактори: пушене, пиене, затлъстяване, лош начин на хранене. Обратно, според тях здравословният живот може да увеличи количеството. Трудно е обаче да се посочат водещите причини, като се изследва всеки фактор по отделно.
Според проф. Мендиола, предвид жизненоважното значение на зародишната фаза за развитието на тестисите, може да се твърди, че кризата назрява от десетилетия.
"Гардиън" цитира експерта по мъжко репродуктивно здраве проф. Ричард Шарп от Единбургския университет с думите:
Не е проблем само за двойките, които се опитват да имат деца. Огромен проблем е и за обществото през следващите 50 години, тъй като ще има все по-малко и по-малко млади хора които да работят и да подкрепят нарастващия брой възрастни хора.