Финансирането за борба с климатичните промени не включва градовете, а това е критично важно
С Парижкото споразумение за климата, което влезе в сила през 2016 г., страните се договориха да намалят емисиите си от парникови газове и да работят заедно за адаптиране към последиците от климатичните промени. За да действа в съответствие с това и да систематизира индивидуалните си ангажименти, всяка страна представи свой т. нар. национално определен принос.
Те ясно описват климатичните действия, които страните възнамеряват да предприемат, за да ограничат глобалното затопляне до под 2 градуса в сравнение с нивата отпреди индустриалната епоха. Първите национално определени приноси бяха официално представени през 2020 г. Те трябва да бъдат актуализирани на всеки пет години.
| Въз основа на оценките на разходите от 51 африкански страни, които представиха своите планове през 2020 г., финансовата тежест за постигане на техните приноси е около 2.8 трлн. долара до 2030 г. Същите африкански правителства обещаха кумулативно да допринесат с около 264 млрд. долара от тази сума от собствените си държавни бюджети. Това означава, че липсващата празнина е цели 2.5 трлн. долара. |
Откъде ще дойдат тези пари?
Част от отговора е финансирането във връзка с климата. Това се обсъжда като част от преговорите по Парижкото споразумение и беше ключова тема на климатичната конференция COP27 в египетския курорт Шарм ел-Шейх.
Това финансиране може да идва от различни източници - публични, частни или други. Но то е специално предназначено за дейности и инвестиции, свързани със смекчаване или адаптиране към последиците от климатичните промени.
| Сегашната архитектура на институциите и фондовете, които предоставят финансиране във връзка с климата, обаче не е проектирана да работи на субнационално ниво. Следователно градовете по целия свят не са включвани. Това положение се отнася още повече за африканските градове, тъй като Африка е както най-бързо урбанизиращият се континент в света, така и сред най-уязвимите от климатичните промени. И въпреки това континентът получава най-оскъдните финансови потоци във връзка с климата като цяло. Това се изтъква в статия на икономиста Астрид Хаас за платформата The Conversation. |
Африка губи, нейните градове още повече
Изчисления показват, че глобалните финансови потоци по отношение на климата за 2019 г. са били 622 млрд. долара. Това е значително под световните нужди. А най-ниският дял от тези потоци, около 3%, достигат до африканския континент.
За сравнение, 43.6% са насочени към Източна Азия и островните държави в Тихия океан. При все това Африка допринася най-малко за световните емисии на парникови газове. А е най-уязвима от въздействията на климатичните промени като цяло.
Този оскъден дял е още по-концентриран в рамките на континента. Изчислено е, че 40% от климатичното финансиране е отишло само в пет страни. Това са Египет, Мароко, Нигерия, Етиопия и Кения.
Градовете получават само малка част от тези пари. Причината е, че световната архитектура за климатично финансиране е пристрастна към националните и регионалните институции. Това не позволява на градовете да имат лесен достъп до него.
Например данните за 2019 г. от Африка показват, че най-големият източник на климатично финансиране са многонационални институции за финансиране на развитието. Те са отпуснали около 11.5 млрд. долара. Ала тези институции имат най-вече задача да работят на национално равнище. Те не могат да дават заеми директно на градове.
Същото е и за специализираните многонационални фондове за климата, като например Зеления фонд за климата. Фондът е най-големият специализиран източник на климатично финансиране. Но повечето от субектите, акредитирани към него, са национални, регионални или международни.
Освен това фондът няма механизъм за директно отпускане на заеми на субнационални субекти.
Второто ограничение за градовете е свързано с обстоятелството, че климатичното финансиране е доминирано от заеми. За Африка заемите представляват около 57% от общите финансови потоци през 2019 г. Въпреки това повечето градове в Африка нямат достъп до заеми заради законодателни ограничения и ниска кредитоспособност.
| Заемите са насочени предимно към дейности, които могат да генерират възвръщаемост. Това означава, че финансирането е силно пристрастно към дейности за смекчаване, тъй като те обикновено генерират по-добра възвръщаемост от тези за адаптация. Като такова, финансирането за смекчаване на последиците съставлява около две трети от общите потоци. |
Заемите вероятно ще изключат финансирането на много от обществените услуги и инфраструктури, които градовете трябва да предоставят. Те може да не генерират икономическата възвръщаемост, необходима за привличане на тази форма на финансиране.
И накрая, секторно, едва около 4.5% от общите финансови потоци за климата в Африка през 2019 г. са отишли за справяне с големия и нарастващ инфраструктурен дефицит.
Това е особено тревожно за бързо разрастващите се африкански градове, тъй като сегашните градове се нуждаят от трансформация. А две трети от градовете в Африка тепърва ще бъдат изграждани между сега и 2050 г. Освен това инфраструктурата ще трябва да бъде изградена по начин, който гарантира, че е устойчива на последиците от климатичните промени.
Първоначалната инвестиция за това може да бъде малко по-скъпа, според някои оценки приблизително 3% от общите строителни разходи. Ала бъдещите ползи биха могли да бъдат до четири пъти по-големи от тези инвестиционни разходи.
Бъдещето
Градовете са на фронтовата линия за справяне с част от най-тежките последици от климатичните промени. Те също така са в челните редици за постигането на ниски емисии и устойчиво на климата бъдеще. В световен мащаб градовете генерират приблизително 70% от въглеродните емисии.
Само увеличаване на наличното финансиране за Африка обаче няма да е достатъчно. Финансирането трябва да намери своя път към градовете.
Някои решения включват гарантиране, че многонационалните банки за развитие и фондовете за климата могат да разработят специални механизми за местно финансиране, които им позволяват директно да посрещат нуждите на градовете.
На национално равнище правителствата също ще трябва да свършат повече работа, за да гарантират, че техните национално определени приноси пряко отразяват градските приоритети и че те получават необходимото специално внимание и финансиране.
На градско равнище градовете трябва спешно да работят за подобряване на кредитоспособността си, така че когато законодателството позволява, те да са във финансова позиция да вземат заеми.
Както бившият генерален секретар на ООН Бан Ки-мун предупреди: "Борбата ни за глобална устойчивост ще бъде спечелена или загубена в градовете." Това е и причината да е толкова важно да има достатъчно пари за подкрепа на тази борба.