"Проследяване на енергийните сделки" разкрива различията в енергийната готовност в ЕС

Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) обяви началото на "Проследяване на енергийните сделки", което предоставя индивидуални енергийни профили на всяка държава - членка на ЕС.
Неоправданото военно нападение на Русия срещу Украйна и превръщането на газовите доставки в оръжие провокираха безпрецедентна енергийна криза за ЕС и неговите 27 държави членки, отбелязват от ЕСВП. Това подтикна европейските държави да предприемат бързи действия за диверсифициране на своите вериги за доставки в голям мащаб и в много случаи подкопа ангажиментите, поети на големи събития.
Въпреки че членовете на ЕС са заявили амбицията си да увеличат своята енергийна устойчивост, особено чрез съвместни покупки на газ, много от тях също сключват индивидуални сделки, за да си осигурят доставките.
За да помогне за представянето на по-ясна картина за това как усилията за диверсификация на всяка държава биха могли да оформят енергийната политика на ЕС в дългосрочен план - особено въздействието, което те биха могли да окажат върху ангажиментите на блока по отношение на климата - водещият европейски мозъчен тръст за външна политика, Европейският съвет за външни отношения (ЕСВП), днес стартира "Проследяване на енергийните сделки".
Този централизиран ресурс предоставя на създателите на политики, журналистите и широката общественост подробности за индивидуалните и колективно защитени енергийни споразумения, сключени в рамките на ЕС-27 от януари 2022 г. насам.
Проследяването обрисува поразителна картина на енергийни договори, включващи ЕС и неговите държави членки, като се основава на работата на мрежата на ЕСВП от 27 сътрудници изследователи, данни на Евростат за крайното потребление на енергия през 2020 г. и прогнозите на "Брьогел" за внос на газ през 2021 г. |
Основните общоевропейски констатации включват:
Европейците все повече обръщат поглед към Близкия изток и Северна Африка в опитите си да диверсифицират доставките. Партньорствата с производители в Катар, Обединените арабски емирства, Алжир, Либия и Египет, както и Ангола, Демократична република Конго и Намибия са широко доказани в рамките на блока. Няколко от тези сделки ще изискват нова инфраструктура като терминали за втечнен природен газ (ВПГ) или нови тръбопроводи.
Тези връзки обаче биха могли да ограничат пространството за маневриране на ЕС, що се отнася до опасенията за човешките права в страните доставчици.
Налице е също изграждане на по-силни връзки между Съединените щати и ЕС. В по-широк план
Европейската комисия сключи договор, според който САЩ ще увеличат износа си на втечнен природен газ за пазара на ЕС с най-малко 15 млрд. кубически метра тази година.

В очакване на по-лошо Еврокомисията предложи таван на цената на газа
Около половината от договорите, сключени в ЕС-27, са насочени към чиста енергия. Енергийните компоненти на сделките обаче са с различна степен на задълбоченост - от проучване на възобновяеми енергийни източници до развитие на подходяща инфраструктура и до директен внос на чиста енергия.
В рамките на ЕС нараства осъзнаването, че държавите членки трябва да избягват конкуренцията помежду си и вместо това да преследват колективни споразумения с доставчици.
Европейската комисия играе важна роля в преговорите като един от най-добрите посредници на сделки за ЕС, посочени в проучването.
Основните констатации на държавите членки включват:
Германия, която беше в центъра на европейската енергийна криза, сключи девет сделки в областта на енергетиката, включително някои, които може да нарушат ангажимента ѝ от срещата за климата COP 26 за прекратяване на подкрепата за изкопаеми горива.
Италия, бившият втори по големина вносител на руски газ в ЕС, също направи значителни стъпки за диверсификация на доставките.
Въпреки че има най-висок дял в света на ядрена енергия за битово потребление на електроенергия, Франция е обезпокоена от ембаргото върху петрола и газа.
Полша и нейното водено от "Право и справедливост" правителство е в челните редици на инициативи за диверсификация, далеч от зависимостта от Русия.
Напредък е отбелязан и в две от трите страни, които се възползват от освобождаването на ЕС от вноса на руски петрол. Докато продължават да внасят петрол чрез тръбопровода "Дружба", те диверсифицираха останалия си внос на енергия далеч от Русия.
Чешката република се опитва да получи втечнен природен газ от САЩ и Катар и повече тръбопроводен газ от Норвегия. Освен това е пренасочила доставките на доставчици към своята атомна електроцентрала в Темелин.
В Словакия правителството планира да намали зависимостта си от вноса на руска енергия с две трети.
Унгария е единствена в Европа в поддържането - и дори разширяването - на своите енергийни връзки с Русия. Тя стои сама в Европа със своята стратегия за поддържане на зависимост от енергията, идваща от Русия. Унгарското правителство предприе стъпки за увеличаване на доставките на руски газ чрез "Газпром" и служи като постоянна пречка пред усилията на ЕС да санкционира вноса на руска енергия в блока.
ЕСВП и неговите партньорски организации ще наблюдават и актуализират "Проследяването на енергийни сделки" през следващите месеци, за да включат нови енергийни договори, подписани от държавите членки и институциите на ЕС.