През 2023 г. икономиките по света ще започнат да преминават към военновременен режим, което ще обърне назад процеса на глобализация и държавите ще се ръководят от това да са автономни и да печелят от собствените си ресурси и възможности, а не от производители и пазари на другия край на света.

Страни, които не са съюзници на САЩ и са притеснени от начина, по който Вашингтон използва долара, напускат системата Бретънууд, изградена след Втората световна война (вкл. Международния валутен фонд) и преминават към нова резервна валута.

Това са част от "скандалните прогнози" на датската "Саксо банк" (Saxo Bank), които вече повече от десетилетие тя публикува в края на всяка година. С тях анализаторите ѝ провокират мисленето към наглед невъзможни сценарии, но като се позовават на процеси, които са наблюдавали да се оформят и засилват през отиващата си година.

Ето част от десетте прогнози:

Всеки истински икономически и политически съюз трябва да класира националната сигурност като един от своите най-високи приоритети, особено когато войната надвисва на самите граници на този съюз.

Инвазията на Русия в Украйна доведе до най-голямата "гореща война" в Европа от 1945 г. насам, но през 2023 г. може да има спиране на сраженията. Междинните избори в САЩ през 2022 г. увеличиха десните популисти от републиканска партия в Конгреса, бившият президент Доналд Тръмп обяви своята кандидатура за президент през 2024 г. и не е изключено това да увеличи риска САЩ да оттеглят стария си ангажимент към Европа.

През 2023 г. става по-ясно отвсякога, че Европа трябва постави националната сигурност сред най-високите си приоритети и да приведе в ред отбранителната страна на ЕС, за да е по-малко зависим от все по-променливия политически цикъл в САЩ. В драматичен ход през 2023 г. всички членки на ЕС се придвижват към създаване на въоръжени сили на ЕС преди 2028 г. с цел сформиране на напълно екипирани и годни за разполагане оперативни сили по суша, море, въздух и космос, които да бъдат финансирани с 10 трилиона евро разходи в следващите 20 години.

Преди 2025 г. може да има сили на ЕС за бързо разгръщане с участието на над 20 държави членки. За да се финансират новите въоръжени сили на ЕС, се емитират облигации на ЕС, които ще бъдат финансирани въз основа на БВП на всяка страна членка. Това се отразява драстично пазара на държавен дълг на ЕС, което води до силно възстановяване на еврото благодарение на масивния тласък на инвестициите. Военнопромишленият комплекс ще е един от най-печелившите.

Изправено пред силната опозиция от страна на левия алианс NUPES и крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен, правителството на Франция няма друг избор, освен да приеме важни закони и бюджета за 2023 г. чрез специален указ - задействайки член 49.3 от конституцията.

Президентът Еманюел Макрон спечели втори мандат през май 2022 г., но през юни 2022 г. неговата партия и съюзниците му загубиха пълното си мнозинство в парламента, но заобикалянето на депутатите не може продължително да бъде начин за управление в една демокрация. При почти парализиран парламент той разбира, че в следващите четири години няма да може да прокара знаковата си пенсионна реформа и следвайки примера на Шарл де Гол от 1969 г., Макрон неочаквано подава оставка в началото на 2023 г. и се оттегля от политиката.

Вътрешно той не се отказа от идеята да се върне на власт, надявайки се, че неговите поддръжници и мълчаливото мнозинство ще го помолят да го направи, когато Франция изпадне в политическа бъркотия. Вероятността Льо Пен да влезе в Елисейския дворец смайва цяла Франция и Европа и създава най-новото екзистенциално предизвикателство към проекта ЕС и неговите разклатени институционални основи.

През 2023 г. тандемът между премиера Риши Сунак и финансовия министър Джеръми Хънт води политика на повишени данъци, намалени разходи и трупане на държавен дълг, която в крайна сметка вкарва страната в тежка рецесия с висока безработица и сваля популярността на торите до нечувано ниски нива.

Сред протести с искане за предсрочни избори социологическите проучвания дори в Англия и Уелс показват, че хората започват да преосмислят решението за Брекзит. Сунак най-накрая се поддава и насрочва избори с идея торите да се явят на тях с нов профил. Лидерът на лейбъристите Кийр Стармър се кандидатира с платформа за необвързаност по въпроса за Брекзит, но подкрепя втори референдум за повторно присъединяване към ЕС. Расте популярността на либералдемократите, тъй като настояват за нов референдум. Лейбъристко правителство поема властта през третото тримесечие, като обещава референдум за UnBrexit на 1 ноември 2023 г. Гласуването за ReJoin печели.

Друга от "шокиращите" прогнози допуска някоя държава да се откаже до 2030 г. от производството на месо. Това ще започне с рязко увеличаване облагането на месото от 2025 г. и пълно спиране на местното производство пет години по-късно. Преминава се към подобрените технологии за изкуствени меса с растителен произход и дори по-хуманните, с по-малко емисии интензивни технологии за лабораторно отгледано месо. Причината е, че в момента над една трета от зърното в света отива за животински храни, 80% от обработваемите земи се използват за пасища, а един доклад сочи, че за нулеви емисии към 2050 г. трябва консумацията на месо средно в ОИСР да бъде намалена от около 70 кг на 24 кг на човек годишно

Поскъпването на енергията, цифровизацията, оттеглянето на транспорта от изкопаемите горива и сравнително бавното навлизане на възобновяемите енергоизточници стоят зад друга от прогнозите на "Саксо банк". Според нея технологични гиганти и милиардери се включват в Third Stone - проект за над 1 трилион долара, търсещ как съществуващи и бъдещи авангардни технологии се интегрират в съхраняване и пренос на енергия. Резултатите ще идват по-бързо благодарение използването на изкуствен интелект и вероятно ще са най-видими при масовото навлизане на електромобилите.