Какво се случи и какво не през 2022
Понякога това, което не се случва, е най-важното.
До вечерта на 25 февруари тази година, ден след като руските танкове преминаха в Украйна при най-голямата военна атака в Европа след Втората световна война, войските на Москва достигнаха покрайнините на Киев.
На фона на артилерийския огън в далечината украинското министерство на отбраната призова жителите да правят коктейли "Молотов", за да отблъснат нашествениците. Президентът Володимир Зеленски се засне със свои сътрудници по улиците на града, заричайки се да защитава независимостта на страната си, припомня "Ройтерс". "Тази вечер те ще започнат щурм", каза Зеленски. "Всички ние трябва да разберем какво ни очаква. Трябва да издържим тази нощ."
Нападението така и не дойде и 10 месеца по-късно "специалната военна операция" на Москва е затънала, пише "Ройтерс". На някои места е в отстъпление. Мнозина в Москва очакваха руските военни да победят, да свалят правителството на Зеленски и да установят приятелски настроен към Русия режим.
Руските сили продължават да контролират огромни части от източната и южната част на Украйна и най-малко 40 хил. цивилни са убити, а 14 милиона са разселени. Но украинските сили, подсилени от западно оръжие за милиарди долари, редовно доказват, че са по-умели и по-ефективни от руснаците, чийто боен дух пада.
Голямата изненада поднесе не само народът на Украйна. Режимът на Путин със сигурност не е очаквал демократичният свят - от ЕС и САЩ до Япония, Южна Корея и Австралия - да се сплоти толкова бързо. Ако е разчитал на разцепление, публични разправии и безсилие, той се е излъгал. Европа показа невиждана солидарност, бързи действия и осем вълни на санкции с цел изолиране на Русия от световни финанси, ресурси и дори от небето над страните от ЕС. Унгария остана единствената по-видимо проруска страна в ЕС, но опозицията ѝ по-скоро забави, отколкото да предотврати хода на събитията. България - при цялото пропутинско говорене и поведение на управляващи и парламентарни партии вътре в страната - гласува с партньорите.
Виктор Орбан спечели в началото на април още по-категорично поредните парламентарни избори, яхвайки вълната на антиовенната реторика. Но в месеците след това той затъна в още по-дълбока международна изолация и изгуби подкрепата дори от Полша, на практика Вишеградската група на практика залезе. Икономическите и фискалните ходове на Будапеща, където не отстъпиха от щедрите социални разходи, с които спечелиха изборите, доведе до срив на форинта и толкова спорна лихвена политика, заради която се оказа, че банките едва ли не трябва да плащат, за да отпускат заеми. Популярността на модела на Орбан в Източна Европа сериозно се пропука и залиня.
Междувременно в Съединените щати републиканците и някои експерти прогнозираха червена вълна на междинните избори през ноември, на които поначало партията на действащия президент губи подкрепа. Републиканската партия спечели контрола над Камарата на представителите, но победата там беше слаба с мнозинство от по-малко от 10 места. Партията не само не успя да си върне Сената, но и загуби няколко надпревари за губернатори. Платформата за голямото завръщане в изборната надпревара на Доналд Тръмп не се появи.
Американците изненадаха всички - включително себе си - с проявата на разум и устойчиви институции срещу поредната вълна популисти. Засега.
В икономиката повечето от големите централни банки по света изчакаха до март, за да започнат да повишават лихвените проценти. Европейската централна банка не помръдна до юли. Според критици забавянето е позволило инфлацията да скочи. Това ще се окаже ли скъпо в дългосрочен план? Може ли Фед да предпази икономиката на САЩ от рецесия?
| Отговорите ще станат по-ясни през 2023 г. Има ранни признаци, че инфлацията може да е достигнала своя връх в някои икономики, но растежът също намалява. В няколко страни, сред които Великобритания, перспективите остават мрачни. |
На преговорите за климата на ООН в Египет страните се съгласиха да създадат фонд за подпомагане на бедните нации, застрашени от климатични бедствия, но не успяха да договорят планове за по-бързо намаляване на емисиите. Междувременно рекордните горещи вълни в Китай, наводненията в Пакистан и Европа и срутването на ледници в Индия, Италия и Чили напомняха колко бързо се променя климатът на планетата.
Това беше и годината, в която избухнаха протести в Иран след смъртта на 22-годишната Махса Амини, която беше арестувана за носене на "неподходящо" покривало на главата. Очевидци казаха, че е била бита, но иранските власти отричат това. Протестите, водени предимно от жени, се разпространиха в цялата страна. Колкото по-дълго продължават, толкова по-голяма заплаха ще представляват за 43-годишната ислямска революция.
Какво друго се случи през 2022 г.? Щатският долар скочи, Илън Мъск купи "Туитър". Това беше годината, в която Латинска Америка се наклони наляво, най-накрая дойде прекратяване на огъня в гражданската война в Етиопия и Северна Корея изстрелваше ракета след ракета. И това беше годината, в която Великобритания загуби кралица, получи крал и видя трима министър-председатели на "Даунинг стрийт".
И накрая, голяма част от света излезе от COVID, поне социално, ако не епидемиологично. Голямото изключение беше Китай, чиято политика за нулев COVID предизвика протести и размирици към края на годината. През октомври на провеждания два пъти на десетилетие конгрес на комунистическата партия президентът Си Цзинпин затегна властта си и спечели трети мандат, прекъсвайки скорошната партийна традиция президентите да изкарват само два мандата. Може ли нулевият COVID да разклати статуквото?
