Думите на мъж с коледна шапка - пастор, но и актьор в известен исторически филм отпреди десет години - разсмиват другите двама духовници, които разказват край малка църква в Улай, Северозападен Тайван, за живота си, за проблемите на страната и за голямата, надвиснала сянка от брега на азиатския континент.

Почти половин век по-рано, през 1975 г., бившият държавен секретар Хенри Кисинджър чува (и разказва в книгата си "За Китай") следните думи за Тайван от тогавашния лидер на Китайската народна република Мао Дзедун: "По-добре е за него да е във ваши ръце. Ако вие ми го върнете сега, аз няма да го искам, защото той не е за искане. Там има огромна банда контрареволюционери. След сто години ще го искаме и ще се борим за него." Кисинджър изразява съмнение и чува: "Трудно е да се каже. Пет години, десет, дванайсет, сто. (...) И когато отида на небето, за да видя Бог, ще му кажа, че е по-добре Тайван засега да остане под грижите на Съединените щати."

Днес Китай показва друго лице. След посещение на председателя на американската Камара на представителите Нанси Пелоси през тази година Пекин повтаря, че Тайван е част от Китай и че отказва да изключи употребата на сила, за да си го върне.

През 2020 г. изпрати над 80 бойни самолета около острова. През 2021 г. вдигна 972. Тази година само до септември надхвърлиха 1000, според тайванския външен министър Джоузеф У - 2700 към 9 декември.

През август за пръв път Тайван изстреля и ракети над Тайпе. Дронове полетяха над най-близките до КНР тайвански острови. Кораби пресякоха медианната линия в Тайванския проток, откъдето миналата година преминаха 88% от най-големите контейнерни кораби в света, а с маневрите си Пекин загатна как би изглеждала евентуална морска блокада.

За КНР Тайван е част от Китай, а съдбата му - вътрешнополитически въпрос с потенциал за конфликт, ако островът обяви независимост.

Нито един от четиримата на масата обаче не е "китаец" като доминиращия на континента етнос хан, движил историята на острова в последните 75 години. История, която изправя едни срещу други Китай и САЩ - но и Европа - докато центърът на тежестта в световната геополитика продължава да се прехвърля към Азия, независимо от войната в Украйна. А тя също утвърди разбирането на острова: Тайван ще трябва да се защитава.

Тайван, какъвто го видя група журналисти от медии в Северна и Източна Европа - сред които и "Дневник" - е различен от описваното в китайския политически дискурс. Но и в европейския.

Конфликтът около Тайван - рисков и за глобалната икономика, и за бъдещето на демокрацията - не може да се реши като футболен мач: Република Китай (както официално се нарича) и Китайската народна република са неразривно свързани.

Разговорите на "Дневник" и други европейски медии с политици, военни, изследователи, журналисти, публични фигури и други тайванци показаха, че островът може да в е окото на бурята между САЩ и Китай, но в цветовете, с които тази буря обагря небето на геополитиката, има много нюанси.

В "окото на бурята" обичайно е тихо. Тайпе не е изключение.

Градът с 2.6 млн. души население изглежда като обичайния, вечно буден азиатски мегаполис с бурен нощен живот и с детски предавания по времето на българския праймтайм (в едно от тях ученици се надпреварват да познават колко струват зеленчуците). Със своите 508 метра небостъргачът "Тайпе 101" се извисява над града. Сутрин рояци от разноцветни мотори профучават първи, когато светофарът покаже зелено, а забързани младежи, някои в костюми, се редят пред павилиони за напитки, кифлички с месо или триъгълни сандвичи на път към работа.

Зад това спокойствие прозира промяната, която назрява от десетилетия.

За десет дни в Тайван отношенията с Китай и САЩ бяха водещи новини във вестниците и теми на коментари в телевизионните студиа. Хиляди тайванци се записаха на курсове по гражданска отбрана. Тайпе ограничи възможността за технологичен обмен с Пекин. Започнаха дебати за увеличаване на военната служба от четири месеца на година (или две).

Вечерта преди срещата с У в общински социален център в покрайнините на столицата цареше оживление: залата с размерите на физкултурен салон бе пълна с доброволци, обучавани на първа помощ от организацията Forward Alliance; други като KUMA Academy, финансирана и от прочут тайвански бизнесмен, инвестират и в подготовката за информационна война.

Този интерес рязко нарасна през изминалите месеци. Трима доброволци, с които "Дневник" разговаря, изтъкнаха нуждата да могат да реагират при бедствия и аварии като причина да са в залата; попитани обаче дали Китай е фактор в решението им, те отговарят утвърдително.

Визитата на Нанси Пелоси не бе единственият фактор, отприщил тези притеснения.

При това "вероятността Съединените щати да се намесят при атака на Китай драматично се увеличи - със сигурност по времето на [президента Джо] Байдън, и то в различни институции, които вярват, че Тайван заслужава да бъде защитаван", каза представителят на американския мозъчен тръст в отговор на въпрос на "Дневник" какво точно би направил Вашингтон при атака срещу Тайван. "В каква форма - предстои да се види."

Отношението на САЩ не е еднозначно. Миналата седмица американският Конгрес обсъди законопроект с 10 млрд. военна помощ за Тайван до 2027 г. Пентагонът предложи и още системи "Пейтриът" на Тайпе. САЩ обаче признават само КНР ("политиката за един Китай") и традиционно не коментират ще защитят ли Тайван, ако Китай нападне. Изрично наричат Тайван "партньор", не и "съюзник", но му предоставят оръжия за самозащита.

Партиите на острова традиционно имат англоезични съкращения и служители за връзка със САЩ, но изтъкват: Тайван трябва да мисли как да се справи сам.

Колко уверен е министър У, че САЩ биха се намесили в такъв сценарий? "Това е грижа на тайванците, заявява. Но ще ни трябват оръжия, тренировка, учения, диалог за сигурност и координация с други партньори със сходна нагласа."

Всички представители на Тайван и САЩ, с които "Дневник" разговаря официално и неофициално по темата в Тайпе и Прага, бяха предпазливи в коментара си поне колкото У.

Какво мислят пасторите в Улай, един от специалните райони за коренните народи на Тайван? Разделени са: през вековете коренното население се е сблъскало с най-много нашественици. "Тайванците не се страхуват от Китай, Си няма да нападне", казва пастор Юмин Хаюнг. Изтъква естествените предимства: "Бог ни е разположил в океана, за да се защитаваме." На това Силан Пайес, който ръководи седемте църкви на Улай, възразява, намествайки маската си:

Украйна и визитата на Пелоси обаче бяха само поводът за напрежението, не и причината.

Промяната е като бомба със закъснител в историята на Тайван.

Островът е "китайски" едва от XVII век - времето, когато пристигат западни заселници (португалци, холандци, испанци), но и се ускорява миграцията от континента и смесването с коренните народи. Императорът в Пекин се намесва на острова почти случайно след серия набези към континента. Формално го анексира през 1683 г.; в следващите 204 години Тайван е префектура, още 7 е самоуправляваща се провинция, докато военно поражение през 1895 г. не го превръща в първата японска колония.

През 1945 г. при капитулацията на Япония във Втората световна война суверенитетът на Тайван остава неясен. В края на 40-те години там бягат между 1 и 2 млн. души - последователи на националистите, които губят войната с комунистите в континентален Китай.

С разгрома им през 1949 г. Република Китай става Народна република Китай.

Не и на Тайван. Там са "контрареволюционерите" (както Мао нарича националистите пред Кисинджър). Известният генерал Чан Кайшъ създава (подкрепян от САЩ) авторитарен режим, чието право на съществуване Китай оспорва, макар КНР никога да не е включвала Тайван в състава си.

След смъртта на Чан Кайшъ през 1975 г. доминиралата с желязна ръка партия "Гоминдан" (днес представяща се пред света със съкращението KMT) остава на власт; през следващите десетилетия обаче тази хватка отслабва. Изгряват граждански движения. Страната се демократизира; започва смяната на властта с новия полюс, настояващ за по-независима от Китай политика - Демократичната прогресивна партия (DPP), която се заиграва и с обявяването на независимост. DPP е на власт в момента, от нея е и външният министър У.

Тези илюзии ще рухнат.

Политическата му сила иска да се запазят (и използват) мостовете с Китай, за да се избегне още страдание, въпреки "огромния натиск" Тайван да избере страна. "Не става дума за това да говорим с Китай за обединение. Няма да крадем работата на Бог."

Колко са обаче тайванците, които искат "работата на Бог" да завърши с обединение? Малко, ако се съди по международно признатото проучване на Центъра за изследване на изборите към Националния университет "Чънчи" в Тайпе: едва 1.3% искат възможно най-бързо обединение, 5.2% - запазване на статуквото в посока към обединение. Почти 57% искат безсрочно статукво или решаване на въпроса по-късно.

Повечето обаче не искат и независимост - едва 5% искат тя да дойде възможно най-скоро, стъпки към нея искат една четвърт от тайванците.

През лятото, попитан от "Дневник" дали Пекин взема предвид нагласите на тайванците в политиката си към острова, китайският посланик не отговори.

Тези нагласи не са постоянни: през 2018 г. почти 16% са склонни на бързо или постепенно обединение. След това започва резкият спад.

Защо 2018 г., какво се случи тогава?

Китай традиционно гледа с по-голямо недоверие към DPP (нещо, което KMT често изтъква в своя полза) и се стреми към сближаване с националистите. Пред президент от KMT е предложен на Тайван хонконгския модел на обединение: "Една държава, две системи", при който специалният регион има широка автономия с граждански и политически свободи, различни от континенталната част. Авторитарният завой, след като Си Цзинпин става президент в Пекин, обаче е сред причините за масови студентски протести през 2014 г., осуетили знаково търговско споразумение с Тайван (предложено също при KMT); от него в политиката си пробива път и трета, по-малка партия, която открито се стреми към независимост тук и сега.

През 2019 г. обаче избухнаха протестите на милиони жители на Хонконг, потушени от Китай и довели до отмяната на много от демократичните привилегии в автономната територия. Те обърнаха течението и за авторитетни фигури в бизнеса като основателя на една от двете водещи корпорации за чипове, UMC, да се откажат от поддръжката на диалога с Китай.

Това бижу не са чиповете.