2022 г.: годината, в която Русия рязко ускори глобална енергийна криза

За енергийната индустрия 2022 г. ще бъде запомнена като годината, в която руската инвазия в Украйна ускори глобалната енергийна криза. Инвазията и последвалите западни санкции добавиха натиск върху доставките на петрол и газ, които и без това бяха под напрежение от бързото икономическо възстановяване от пандемията.
Най-големите световни енергийни компании преодоляха прибързаното оттегляне от Русия и отписаха активи за десетки милиарди долари. Европейските страни се бориха да се уверят, че могат да запазят градовете си осветени, предприятията си - работещи, и да няма измръзнали до смърт хора, разказва "Ройтерс".
Но най-мрачните прогнози не се сбъднаха.
Днес на нидерландската борса за природен газ - основен ценообразуващ фактор в Европа - газът по договори за доставка след един месец (TTF) струваше под 900 евро за хиляда куб. м, т.е. колкото в средата на лятото. Газовите хранилища в ЕС са пълни средно над 83%. Причината е топлото начало на зимата, забавянето темпа на икономически растеж, но и месеците на подготовка за нея. Завръщане към предишните цени и състояние обаче няма да има.
Годината ще бъде запомнена с това, че цените на природния газ достигнаха многогодишни върхове, а петролът - близо 140 долара за барел, което не е далеч от рекорда за всички времена, стимулирайки инфлационна спирала след пандемията, която предизвика криза на разходите за живот в много страни.
Инвазията и последвалите западни санкции доведоха и до прекъсване на отношенията на доставки, които съществуваха от десетилетия.
Големите световни икономики се бориха да намерят източници на енергия, използвайки всичко, което можеха да намерят. Правителствата ускориха внедряването на слънчева и вятърна енергия, но също така и покупките на въглища. Целите, свързани с изменението на климата, останаха на заден план.
Властите похарчиха милиарди долари, за да подкрепят големи комунални услуги като германската Uniper. Южна Африка преживя най-тежките си прекъсвания на тока в историята. Шри Ланка, с недостиг на чуждестранни парични резерви, просто остана без горива.
Инвазията на Русия в Украйна накара европейските страни да преоценят отношенията си с руските доставчици, които отдавна бяха основен доставчик на природен газ на континента.
Понеже режимът на Владимир Путин използва всички възможни приходи за финансиране на агресията си, западните държави подготвиха и започнаха да прилагат таван на цените на руския петрол, а от следващата година може да бъде задействан таван на цените на газа. Междувременно се инвестира повече във втечнен природен газ (LNG), за да се посрещнат енергийните нужди.
Санкциите вече имат ефект, понеже потреблението на руски газ в ЕС намаля с близо 20% за 11-те месеца на годината. За заместване на този основен вносител на руски газ са нужни не само нови пазари, но и инвестиране на милиарди долари в нови дълги газопроводи, чието строителство би отнело поне десетилетие. Русия не успява да замести западния пазар с алтернативи като Китай, Индия или Турция и петролът сорт "Уралс" превозван с танкери, се търгува в момента под прага от 60 долара за барел, въведен от 5 декември. Спадът на износа през терминалите от Балтийско море е над 50 процента. Фирми от страни извън тези, наложили ембарго, внимават как търгуват, за да не попаднат под вторични санкции и се възползват да настояват за цени и под 50 долара за барел. |
"Свидетели сме на прекратяване на успешно 50-годишно партньорство за газ между Русия и Европа", каза Майкъл Стопард, специален съветник и глобален газов анализатор в S&P Global Commodity Insights, цитиран от "Ройтерс" "Това води до повторно пренареждане на търсенето и предлагането и това ще отнеме време. Ще страдаме от това до 2023 г. и след това."
В много страни мерките се движат едновременно в различни посоки. Полша, един от най-категоричните привърженици на скъсване на енергийните връзки с Москва, е най-бързо развиващият се пазар в Европа по отношение на добавянето на термопомпи. В същото време правилата за ограничаване на смога бяха отложени и жителите все повече изгарят каквито могат материали - от остатъци от обработката на лигнитни въглища да боклук, за да отопляват домовете си. В Клодзко, град с 28 000 жители в югозападна Полша, хората събират отпадиците за гориво, каза кметът Михал Пишко.
Бъркотията не е свършила. Големите индустриализирани икономики ще се борят с ограниченията на предлагането и през 2023 г., ако не и години след това.
Правителствата в Съединените щати и Европа открито се насочиха към подкрепа на т.нар. friendshoring - стратегически доставки от съюзниците, независимо от вероятната по-висока цена, и засилиха използването на пакети от данъци и помощи за разработване на ядрени, слънчеви, вятърни и водородни ресурси. Техните ходове не са само конкретен отговор на Русия, но и са предназначени да противодействат на Китай чрез разработване на ресурси за компенсиране на господството на тази страна в производството на слънчеви панели и добива на ключови материали за батерии.
"Това ще се разглежда като основополагаща година или наистина като начало на напълно нова система", каза Франческо Стараче, главен изпълнителен директор на италианската Enel, една от най-големите енергийни компании в света. "За 2022 г. и част от 2023 г. всички ще кажем, че се дадоха началото на всички последващи неща. Това е година на нарушаване на навиците и много, много ясна промяна."
С наближаването на края на годината разходите за природен газ и горивото за отопление намаляват, тъй като икономическата активност намалява. Но хората все още се борят и може да продължат още известно време, тъй като ограниченото предлагане причинява нови ценови шокове.
"Отоплявам само стаята, в която съм, и бих пуснал парното само за час. И тогава седя с пуловер, шапка и палто", каза Рут Йохани, безработна в Ковънтри, Англия, която не може да си позволи да отоплява цялата си къща през зимата.