Тайван срещу Китай: скритият сблъсък на два свята
В Тайван политиците, които обсъждат Китай, често говорят за Бог - с надежда и упование. В Чехия, когато говорят за Тайван, някои от тях споменават панди и панголини. Със същите чувства.
Двойка от застрашения от изчезване вид пристигна тази пролет от Тайпе в зоопарка в Прага, който първоначално очакваше панди от Китай. Поне такива бяха надеждите след партньорството между Прага и Шанхай, подписано през 2016 г. Резултатите от него обаче не оправдаха очакванията: досегашният кмет Зденек Хжиб отмени побратимяването с Шанхай и подписа ново - с Тайпе, през 2020 г.
Пред журналисти от европейски медии, сред които и "Дневник", Хжиб увери, че спорът не е за панди, а за принципи, но и за неизпълнени обещания за инвестиции.
Чехия е само един пример в отдръпването от Китай и проявяването на интерес към Тайван в региона. Източна Европа може да се окаже неподготвена да намести в себе си зъбните колела в тайванската икономика, които движат световната. Връзките с Тайван и желанието му да отвърне подобаващо на интереса обаче показват скритата мрежа от отношения, която предстои да се развива.
Източна Европа е само парче от пъзела на особения път на Тайван - път, който Китай не признава и на който все по-решително се противопоставя, тъй като смята острова за китайски. Намеква, че ще действа решително, ако Тайван обяви независимост. Но ще го направи ли Тайпе изобщо?
Животът и демокрацията в Тайван, които "Дневник" обсъди в серия срещи с политици, военни, изследователи, журналисти, публични фигури и други тайванци по време на посещение на острова в първите седмици на декември, са скрито оръжие в ръцете на острова. Те не са съвършени, но докато Тайван разполага с тях, Китай не би могъл да получи от него това, което иска.
Надеждите едва ли ще се оправдаят
По улиците в столицата Прага не се веят тайвански знамена (затова пък могат да се видят украински), но сътрудничеството с побратимената столица Тайпе процъфтява след решението на кмета Хжиб.
По думите му тепърва предстои работа с Тайван: научноизследователска дейност, изкуствен интелект, иновации, околна среда. Тайпе има икономическо и културно представителство в Прага. Там е и производителят на електроника Foxconn, втория по големина износител в Чехия със 7000 работни места. Заводът е отпреди споразумението между градовете; след него обаче Тайпе сключва споразумения с Прага във високотехнологичния обмен, доставя роботи за лабораторно оборудване за гимназиите, подкрепя проект за кампус за кръгова икономика.
Човешките права са много повече от това да имаш панди в зоопарка.
Председателят на чешкия сенат Милош Вистърчил посети Тайван миналата година въпреки предупрежденията от политическия елит (включително от президента Милош Земан).
След разочарованието от несбъднатите китайски инвестиции в рамките на инициативата 16+1, а и насред натягането на гайките в Китай, интересът към Тайван нарасна и в съседните Полша и Словакия, както и в Литва. Последната отвори тайванско представителство миналата година и вбеси Китай (особено защото в името се споменава "Тайван). По време на посещението на журналистите в Тайпе бе пристигнала голяма полска делегация.
Всички тези държави се надяваха, след вълна от слухове, на нова инвестиция - този път от гиганта в чиповете TSMC, който обяви планове да вложи 40 млрд. долара в завод в Аризона. "Където и да отида в Европа, искат инвестиции на TSMC", каза на европейските журналисти тайванският външният министър Джоузеф У. В Тайпе той даде да се разбере, че подобен сценарий може да се окаже нереалистичен, но и че търси подходящи форми на сътрудничество с Източна Европа - в здравето, високите технологии, климата, иновациите. Нещо повече, TSMC, според публикации в различни медии, вече преговаря първият ѝ европейски завод да е в Германия.
Идеология или прагматизъм са зад интереса към Тайван? Независимо от причините, резултатът са искрените, непринудени симпатии на тайванците към Източна Европа, уверяват дипломати от континента в Тайпе. Журналист от Storm Media, с когото "Дневник" разговаря, сподели това наблюдение; каза и че новините от региона се превръщат във фокус на работата му.
Мрежа от контакти
Само 14 държави признават Тайван: от Есватини в Африка и Гватемала в Латинска Америка до Науру в Океания. Ватиканът е единствената европейска. Към Тайпе има обвинения, че осигурява връзки с някои от тях, като си ги купува.
Поглед към другите дипломатическите мисии в Тайван (представителства и търговски бюра, дава друга картина): такива имат:
- Съединените щати и Русия
- над половината членки на ЕС
- латиноамериканските сили Мексико, Бразилия и Аржентина
- Индия, лидерите в Близкия изток, Източна и Югоизточна Азия
- дори Нигерия, най-големият (и все по-силно зависим) търговски партньор на Китай в Африка.
За света Тайван, признат или не, е реалност, с която той се съобразява.
Мрежата от контакти се допълва от инвестиционните показатели: 5 млрд. долара, вложени от Тайпе, за първото полугодие на 2022 г., без инвестициите в Китай, и над 9 млн., влезли на острова от света, отново без КНР. Многократно е описвана и незаменимостта на Тайван в чиповете.
Добрите връзки не са просто опит да се купи влияние с инвестиции и партньорства (или с панголини); те са въпрос на оцеляване. В Тайпе смятат, че колкото повече са съюзниците, толкова силно е противодействието на Пекин, който опитва да го изолира. Едно от най-мощните си оръжия обаче тайванците виждат в себе си.
За него загатна председателят на тайванския парламент Ю Си-кун, който, помолен да коментира нажежилата страстите в Пекин визита на американския му колега Нанси Пелоси в Тайпе през август, обясни:
Който критикува Пелоси, не разбира, че председателят на парламента на една свободна страна може да иска да посети друга.
Много държави наричат себе си демокрации. Тайван има основание.
Демокрацията като спасение
Допреди няколко десетилетия е авторитарен и еднопартиен режим като Китай, доминиран от избягали от континента националисти. По това време елитът на управляващата "Гоминдан" (КМТ) остро се противопоставя на Китай, но както "Дневник" описа в първата част на статията, обединението, за което говори Пекин, не може напълно да се изключи.
Сто години обсебеност: как Китай превръща Тайван в център на света
Тайван започва да се демократизира, а КМТ допуска, че докато Китай се отваря в света, това може да стане и с него. През 2000 г. обаче на острова се случва нещо немислимо за Пекин: спечелилият президентските избори мирно предава властта, и то на друга партия.
Двайсет и две години по-късно Тайван е 20-и в рейтинга на "Фрийдъм хаус" за политически права - втори след Япония в Азия. По граждански свободи е 22-ри, но изпреварва Япония, и то с демокрация, много по-млада от японската: епизодът, в който тя се разгръща, започва след българския в края на студената война.
За тази демокрация тайванците говорят с гордост. "Най-ценното за демокрацията на Тайван е, че може да смениш политиците, да ги критикуваш. Много е свободно. Можеш да критикуваш президента Цай и няма да отидеш в затвора. Свободното слово е едно от най-хубавите неща в Тайван", каза пасторът Силан Пайес, с когото "Дневник" и другите европейски журналисти разговаряха в Улай, Северозападен Тайван, през декември. В едночасовия разговор този представител на коренните народи (които нямат етническа и генетична връзка с китайците) не спести трудностите пред общността си, нито критики към властта.
Ако нещо раздели пътищата на Китай и Тайван, това е демократизацията, пишат Кери Браун и Кали У Цу-хуи в изследването си The Trouble with Taiwan: History, the United States and a Rising China.
Ставайки демокрация, Тайван успя да сложи може би най-силната бариера между себе си и политиката на континента... Демократизацията е решителна демонстрация на самоидентифициране и самостоятелност. В този случай островът казва, че иска да намери своя път и да се разграничи.
Авторите продължават с разбирането, че влизането на Тайван в лагера на демокрациите недвусмислено увеличава залога за Запада, ако друга - и то работеща - демокрация бъде нападната. То, с други думи, е и стратегически императив, и въпрос на оцеляване.
Като другаде по света демокрацията не е съвършена. Според някои критици разговорът за равносметката от авторитарното минало върви бавно. Чуват се обвинения в корупция. Медиите, макар и свободни, са поляризирани и силно партийно пристрастни, а и не са изключение от азиатската корпоративна култура с дълги работни дни, довеждащи до прегаряне.
Гласуването е възможно едва над 21-годишна възраст, а опит това да се промени на референдум претърпя провал. Това е изпитание за държава, която загуби един процент от населението си през 2021 г. и която е сред най-бързо застаряващите в света.
Въпреки това дори в неофициални разговори с експерти и дипломати въпросите на "Дневник" какво всъщност не е наред с нея отвъд бляскавите ѝ описания като работещ модел за Азия (особено предвид контраста с Китайската народна република) водят до изреждане основно на споменатите проблеми.
| Проблемът пред Тайван е, че ако Китай иска мирно обединение, трябва да дискредитира тайванските институции. "Либералната демокрация на Тайван е най-силната преграда. Обединяването няма никаква подкрепа сред хората. Може би идеята е да се оспори моделът на демокрация", казва базиран в Тайпе събеседник от американски мозъчен тръст, близък до една от партиите в Съединените щати. Постоянни дезинформационни атаки трябва да поставят под въпрос функционира ли правителството на тайванците и ако да, дали е в тяхна полза. Само през 2022 г. тайванците са се сблъскали с 200 млн. публикации в социалните мрежи, идващи от Китай и съдържащи невярна информация, казва Кети Чен, вицепрезидент на фондацията Taiwan Foundation for Democracy в офиса си в центъра на столицата. |
Управляващата Демократична прогресивна партия DPP вижда в това поведение тактика, за да бъде принудена на преговаря, но държи особен коз в играта на нерви с Китай: гъвкавостта. Част от манифеста на партията е концепцията за обявяване на независимост. Двусмислените послания, отправяни от управляващите - включително когато са в опозиция - обаче не водят до използване на това оръжие. Причината: не това иска обществото. Засега.
"Независимост"?
Колко независим е Тайван? Островът никога не се е обявявал за такъв, а Китай настойчиво го предупреждава да не го прави. Много политици в Тайпе и редица експерти смятат, че изредените досега атрибути правят Тайван независим.
Темата обаче не е на дневен ред за тайванците. Делът на желаещите обединение с коренно различната китайска система може да е спаднал до едноцифрен, но този на желаещите независимост не е много по-голям.
"Има консенсус, че Тайван е де факто независима страна, няма нужда това да се променя", казва депутатът от DPP Ло Чих-чън.
Министър У дава да се разбере, че правителството следи внимателно проучването на общественото мнение. "Основното ни заключение е, че... основното мнозинство тайванци искат статуквото. Може би в бъдеще ще искат друго, но много малко искат обединение с Китай."
Бяхме избрани с ангажимента да поддържаме статуквото. КНР никога, за нито един ден, не е стъпвала в Тайван. КНР е тази, която се опитва да промени статуквото - например като твърди, че между двете държави няма средна линия в Тайванския проток. Ако има промяна в статуквото, трябва да се реши тук, в Тайван.
Има и изключения от тази гъвкавост, малки формации, борещи се за независимост тук и сега, формации.
Тези изключения потвърждават правилото: тайванците не виждат смисъл да произнасят очевидното.
При какви условия все пак Тайван би обявил независимост? Би очаквал по-голяма западна подкрепа ли? Или би отвърнал така на китайска инвазия? Попитан от "Дневник", У не отговори:
Мандатът ни ще изтече през 2024 г. и не мога да кажа нищо отвъд това. Ако бъда назначен след това, мога да говоря. Сега позицията ни е: искаме да пазим статуквото [...] Носим отговорността да няма конфликт между Тайван и Китай.
Китай, който настоява, че всъщност Тайван руши статуквото, често обвинява DPP в подкрепа на независимост (прави го и KMT). Исторически партията действително подкрепяше тази стъпка. От първото идване на власт насам обаче посланията са двусмислени: често ядосват Китай, но никога не се стига до ясен план за независимост.
А как "тайванците ще решат" промяната на статуквото? Нито У, нито други от управляващата партия уточниха това в отговори на въпросите на "Дневник". Изборите в началото на 2024 г. наближават. Независимостта се оказва вербалното "ядрено оръжие" - другият инструмент, с който, заедно с т. нар силициев щит (идеята, че цялата концентрация на чипове прави атаката от Китай немислима), разполага страната.
Заедно и разделени
С използването на това оръжие обаче Тайван би понесъл висока цена, и то без дори да се има предвид рискът от военен конфликт.
| Континентален Китай и Хонконг заедно са най-важният му търговски партньор; Тайван на свой ред, въпреки размера си, е шестият по големина за Китай. През 2020 г. островът е изнесъл продукция за 200 млрд. долара - три пъти повече, отколкото е внесъл, четири пъти повече, отколкото е бил износът на "безграничния" приятел на Китай, Русия. Александър Хуанг от KMT каза в Тайпе, че ако Тайван не се изправяше пред авторитарно управление от другата страна на протока, естественият му водещ стратегически партньор далеч не биха били САЩ, а Китай, и той би бил абсолютният приоритет. Тайван има високотехнологични инвестиции за милиарди в Китай. От континента се нуждае от други продукти. |
Одобрените инвестиции от КНР са 17 млрд. долара за първото полугодие на тази година; за него Тайван е инвестирал - въпреки климата на напрежение - над 2 млрд. И в двете посоки се увеличават проектите, макар да намалява общата им стойност.
Двете икономики са преплетени, но при конфликт ще пострадат не само те, нито само регионът. Предвид нарастващото значение на Азия ефектите ще са осезаеми по целия свят.
Както казва лидерът на КНР Мао Дзедун на тогавашния американски държавен секретар Хенри Кисинджър през 1975 г.: "Малкият въпрос е Тайван, големият е светът."
Има и трети въпрос: доколко битката за решаване на първия ще е и битка за отговора на втория.
Повече за нагласите в Тайван и причините за конфликта с Китай четете в първата на статията.
Тази статия е резултат от пътуване, организирано за европейски журналисти от базираната в Прага фондация "Бакала" и изследователския център "Синопсис". Част от средствата са от Държавния департамент на САЩ и Министерството на външните работи на Тайван.