Нов списък с "неприятелски купувачи"? Има руски указ за петрола, но и много въпроси
Указът, с който президентът Владимир Путин забрани на 27 декември да се продава руски петрол на компании и физически лица от страни, въвели от 5 декември ценови таван, предизвика повече въпроси, отколкото да даде отговори. Един от тези въпроси е дали предстои публикуването на нов списък с т.нар. неприятелски спрямо Русия държави и купувачи.
Първите оценки на документа показват, че той е с рамков характер и възлага на правителството да изготви подробностите до влизането му в сила от 1 февруари 2023 г. "за всички етапи на доставките до крайния получател". В текста дори не е посочен прагът от 60 долара за барел, определен от САЩ, ЕС и Г-7 плюс Австралия, за превозите с танкери, над който се забранява всякаква дейност по тяхното използване, обслужване, финансиране, застраховане и т.н. Това е донякъде обяснимо с това, че 60 долара не е твърдо фиксиран праг, а ще се преглежда всеки два месеца, започвайки от януари 2023 г.. Показателят ще се променя така, че да е поне 5% под текущата експортна цена на Urals.
Забраната на Путин не е тотална, защото е само за 5 месеца (до 1 юли 2023 г.), ограниченията за петролни продукти ще се определят допълнително и допуска изключения за износ след специално разрешение на президента.
- Ключов момент е фразата, че санкцията ще действа спрямо договорите, "в които пряко или косвено се предвижда използването на механизъм за фиксиране на пределна цена".
- Няма териториално ограничение до конкретни държави.
- Няма изрично посочени руски наказания за нарушаването.
В следващите осем седмици правителството трябва да приеме решения, определящи как действа механизмът, какъв е редът за мониторинг на спазването му от енергийното министерство, кои продукти точно влизат в забранителния списък... Министерствата на енергетиката и на финансите трябва да подготвят разяснения как ще се прилага всичко това.
В Москва са наясно, че забраната не цели сваляне цената на руския петрол за въвелите тавана, тъй като и без това те са минимални в момента, а изключение е направено само за България и Хърватия (Унгария, Словакия и Чехия се снабдяват по петролопровод, за който санкцията от 5 декември не действа). Целта е да се държи цената достатъчно ниска, за да свие приходите на Путин за финансиране на войната му, но достатъчно над себестойността на добива, за да не се откаже Москва от световен износ и така да предизвика петролен шок. Това засяга вносители като Китай, Индия, Турция и България до края на 2024 г., които може да се възползват да искат по-изгодна цена. В момента и без това сортът Urals е доста под прага от 60 долара за барел.
Един от трите обсъждани варианта, за които писаха руски и западни медии, е бил въвеждането на максимално допустима отстъпка (другият е бил за пълна забрана за износ за конкретни държави). Но източник на в."Ведомости" казва: "Няма нужда в отговор на тавана да въвеждаме под, за да наказваме някого. В такъв случай ще засегнем и наши партньори, които може да се сметнат за изоставени от нас." Според него пазарът сам ще определи колко голям да е спредът спрямо Brent, който в рамките на няколко месеца трябва да намери баланс.
Пред същото московско издание руски адвокат допуска появата на два нови списъка. Първият може да е с държави, и то не само "неприятелски", а във втория може да попаднат юридически лица, за които е установено, че са купили или опитват да купуват нефт по пределната за Запада цена или под нея.
Въпросните фирми, казва Сергей Гландин, може да са от цялата верига за продажба, превоз, услуги по износа. Не е изключено да бъде изрично обхванат със забрана и реекспортът.
Колегата му Егор Филин коментира, че юридическият механизъм за прилагане указа на Путин в момента изглежда много сложен за петролния пазар и по-скоро ще предизвика усложняване на това как той функционира, а не реална директна забрана за износ на руски петрол. Ако с нарушаването му се занимава руска компания например, то в Наказателния кодекс няма друг текст за преследването ѝ за контрабанда на суровини.
| Още един проблем има с думите от указа "косвено" фиксиране на цена в договорите. Как ще определите юридически тази "косвеност", пита Филин. Световният пазар е достатъчно сложно устроен, за да се проследи крайният поръчител на покупката, и използваната от Путин формулировка само стимулира брокери, юристи и адвокати да намерят нови законови механизми да продължат търговията. Методичните указания на ЕС и САЩ не изискват в договорите за покупка на руски петрол изрично да се вписва ценови таван - информация, достъпна за търговци, брокери и отчасти за търговските банки. Писма с конкретно споменаване на тавана трябва да предоставят участници без достъп до тези данни, а това са застрахователи, презастрахователи и корабни компании, обяснява деловото издание The Bell. |
Екатерина Макеева, трети специалист по санкции, с когото "Ведомости" разговаря, обръща внимание на това, че описването на "неприятелски държави" не върши работа, тъй като купувачите може да са от Китай или от Евроазиатската икономическа общност около Русия.
С указа си Путин се опитва да защити икономиката от бавно задушаване, коментира The Bell, но тепърва ще се види дали и как ще заработи механизмът по него. В първата седмица около и след 5 декември морският износ на Русия рухна почти наполовина, но това вероятно е временен технически ефект и реагиране на друг фактор на световния пазар.
Въпреки това само при сегашната разлика в цените между Brent и Urals и очакваното намаляване на добива на петрол в Русия бюджетът, на който може да разчита Путин, ще е с допълнително минус 2 трилиона рубли, изчислява изданието.