Бившият папа Бенедикт XVI почина в събота в манастира Mater Ecclesiae във Ватикана, съобщи говорител на Светия престол, цитиран от "Ройтерс".

Преди няколко дена папа Франциск съобщи, че Бенедикт е много болен и призова вярващите да се молят за него.

95-годишният Бенедикт беше първият папа от 600 години насам, който абдикира, оставяйки след себе си една католическа църква, разтърсвана от скандали за сексуално насилие, затънала в лошо управление и поляризирана между консерватори и прогресисти, отбелязва "Ройтерс".

Бенедикт, първият германски папа от 1000 години, имаше добри отношения със своя наследник, папа Франциск, но продължаващото му присъствие във Ватикана, след като се оттегли през 2013 г., допълнително поляризира Църквата идеологически.

Консерваторите, разтревожени от прогресивните действия на Франциск, гледаха на Бенедикт като на пазител на традицията. Няколко пъти той трябваше да каже на почитателите си чрез посетители: "Има един папа и това е Франциск".

Бенедикт многократно се извини за неуспеха на Църквата да изкорени сексуалното насилие над деца от духовници и въпреки че той беше първият папа, който предприе сериозни действия срещу насилието, усилията му не успяха да спрат бързия спад в посещаемостта на църквите на Запад, особено в Европа.

През 2022 г. независим доклад в родната му Германия твърди, че Бенедикт не е предприел действия в четири случая на злоупотреба, когато е бил архиепископ на Мюнхен между 1977-1982 г.

Разтърсен от доклада, той призна в емоционално лично писмо, че са допуснати грешки и поиска прошка. Неговите адвокати твърдят в подробно опровержение, че той не е пряко виновен.

Седалището в "Свети Петър" беше обявено за вакантно на 28 февруари 2013 г., когато Бенедикт се настани в папската лятна резиденция южно от Рим, а кардинали от цял свят се събраха във Ватикана, за да изберат негов приемник.

Преди официално да се оттегли, Бенедикт и неговите помощници едностранно избраха титлата "почетен папа" и решиха, че той ще продължи да носи бяло расо, макар и леко модифицирано.

Някои в Църквата се възпротивиха, като казаха, че той е оставил вързани ръце на наследника си. Те казаха, че е трябвало да се върне като кардинал или свещеник, облечен в червено или черно.

След избирането на папа Франциск на 13 март Бенедикт се премества в преустроен манастир на територията на Ватикана, за да прекара последните си години в молитва, четене, свирене на пиано и приемане на приятели.

Въпреки че каза, че ще остане "скрит от света", Бенедикт не изпълни това обещание и след пенсиониране понякога предизвикваше противоречия и объркване чрез своите писания.

В есе за църковно списание в Германия през 2019 г. той обвини за кризата, свързана със злоупотреби с деца от страна на свещеници, ефекта от сексуалната революция от 60-те години на миналия век, това, което той нарече хомосексуални клики в семинариите и общ срив на морала.

Объркването около ролята на Бенедикт достигна връх през януари 2020 г. заради степента на участието му в книга, написана от консервативен кардинал, в която някои видяха опит да се повлияе на документ, който папа Франциск подготвяше.

В крайна сметка Франциск освободи архиепископ Георг Гансвайн, секретар на Бенедикт, от висш пост във Ватикана. Ролята на Гансвайн като посредник между Бенедикт и кардинала беше неясна, като мнозина вярваха, че той е подвел Бенедикт, кардинала или и двамата.

Епизодът предизвика призиви от страна на някои служители на Ватикана за ясни правила за статута на всеки бъдещ папа, който абдикира.

През 2012 г. изтекли документи разкриха корупция, интриги и вражди във Ватикана.

Случаят "Ватилийкс" доведе до ареста на неговия иконом Паоло Габриеле, който беше осъден за предаване на секретни документи на журналист. По-късно Бенедикт го помилва. Габриеле получи работа в болница, собственост на Ватикана, и почина през 2020 г.

Медиите спекулират, че сагата може да го е притиснала да се оттегли. Бенедикт настоя, че го прави, защото вече не може да понесе цялата тежест на папството, включително уморителните международни пътувания, изисквани от работата.

В едно интервю, публикувано през 2016 г., той призна недостатъците си, но не определи папството си като провал.

Той е роден като Йозеф Алойзиус Ратцингер на 16 април 1927 г. в южногерманското село Марктъл, близо до Австрия.

Като тийнейджър е насилствено записан в "Хитлеровата младеж" по време на Втората световна война и за кратко е държан от съюзниците като военнопленник, но никога не е бил член на нацистката партия.

Ратцингер става свещеник през 1951 г. и привлича вниманието като либерален богословски съветник на Втория ватикански събор, който започва през 1962 г. и води до дълбока реформа на Църквата.

Въпреки това, марксизмът и атеизмът на студентските протести през 1968 г. в Европа го подтикват да стане по-консервативен, за да защити вярата срещу нарастващия секуларизъм.

След като е бил преподавател по теология и след това архиепископ на Мюнхен, Ратцингер е назначен през 1981 г. да оглави Конгрегацията за доктрината на вярата (CDF), службата наследник на Инквизицията, където той печели прозвището "Божият ротвайлер".

Той и папа Йоан Павел се съгласяват, че традиционната доктрина трябва да бъде възстановена в Църквата след период на експериментиране.