Ардърн, която скоро ще е бивш министър-председател, след като в четвъртък обяви оставката си, каза, че решението да се оттегли е дошло по време на отрезвяващо лято в южното полукълбо. А предвид предстоящите избори през октомври, тя не вижда необходимост да отлага оттеглянето си.

В неделя събранието на нейната Лейбъристка партия ще гласува за нов лидер и ако всичко върви по план, тя ще бъде освободена от поста до 7 февруари - бърз край на зашеметяващата кариера на бившия касиер в ресторант за риба и пържени картофки в малкия новозеландски град Моринсвил.

Слизането на Ардърн от международната политическа сцена - където тя будеше възхищението на милиони по света заради своята прогресивна политика - е почти толкова бързо, колкото беше и драматичното ѝ изкачване до премиерския пост през 2017 г., само три месеца след като беше избрана да ръководи Лейбъристката партия.

По това време тя беше само на 37 години, сравнително млад играч на световната сцена и такъв, който лесно можеше да бъде подминат, бидейки жена, ръководеща отдалечена страна с население от около пет милиона души.

Детето сега е на 4 години, а майка му е по-уморена от всякога.

Тя се сблъска с множество кризи, включително най-тежката терористична атака в историята на страната, смъртоносно изригване на вулкан и световна пандемия - всичко това по време на първия ѝ мандат на поста.

По време на управлението си Ардърн показа, че е възможно да се жонглира между младо семейство и взискателна роля - и сега тя показва, че когато силите са изчерпани и няма какво повече да се даде, е добре човек да се откаже.

Според някои експерти постоянните нападки срещу нея, заплахите за живота ѝ и перспективата нещата да се влошат в месеците преди тежките избори вероятно са допринесли за решението на Ардърн.

Що се отнася до смъртните случаи от COVID, Нова Зеландия премина сравнително леко през това, губейки по-малко от 2500 живота, отчасти заради бързите действия на Ардърн за затваряне на границите на страната, когато коронавирусът се разпространяваше по света през март 2020 г.

Но продължителните локдауни доведоха до тревожни сцени в столицата на страната Уелингтън миналия март, когато протестиращи, лагеруващи седмици наред пред парламента, подпалиха палатки, матраци и столове. Има информация, че през октомври офисът на Ардърн е бил нападнат, докато тя е пътувала до Антарктида, което е засилило страховете за нейната безопасност, според местните медии.

Ардърн не спомена заплахите по време на речта за оставката си в четвъртък и подчерта, че не напуска поста, защото е "трудно".

Ардърн може и да е била оценена на световната сцена за привнасянето на човечност и емпатия към ролята си, но у дома растящите разходи за живот, недостигът на жилища и икономическите тревоги накараха някои хора да се запитат дали нейното правителство не може да направи повече, за да облекчи проблемите.

Но Ардърн заяви, че решението ѝ няма нищо общо с желанието да избегне загуба на изборите през октомври. "Не напускам, защото мисля, че не можем да спечелим изборите, а защото вярвам, че можем и ще го направим и трябва да се опрем на нови рамена за това предизвикателство", подчерта тя.

При обявяването на оставката си Ардърн каза още: "Знам, че ще има много дискусии след това решение по въпроса каква е така наречената "истинска причина". Мога да ви кажа, че тя е това, което споделям днес."

И още: "Едно е да водиш страната си в мирно време, друго е да я ръководиш в криза. Тези събития (...) бяха натоварващи заради тежестта и интензивността. Никога не е имало момент, в който да се чувстваме така, сякаш просто управляваме."

Тя обаче посочи, че тези пет години и половина на премиерския пост са били най-изпълващите в живота ѝ.

По време на предизборната си кампания за премиерския пост преди пет години и половина Джасинда Ардърн се радваше на огромна симпатия на сънародниците си, припомня БТА. Медиите говореха дори за истинска вълна на добронамереност към нея, която бяха нарекли "Джасиндамания".

През 2017 г. тя бе сравнявана с французина Еманюел Макрон и с канадеца Джъстин Трюдо, другите двама млади лидери, чиято звезда по онова време започна да изгрява на международната сцена.

През 2020 г. тя постигна отново голяма победа на изборите.

Но нещата впоследствие не се развиха според очакванията и в последните години популярността на Ардърн намаля поради различни причини. Икономическата ситуация в страната се влоши, COVID пандемията и мерките за борба с нея, предприети от кабинета на Ардърн, първо бяха хвалени, но после критикувани. Доверието в правителството намаля като цяло. А консервативната опозиция съумя да се възроди.

И не на последно място, премиерът бе подложена и на голям стрес, от което произтекоха и гафове. През декември например, по време на ожесточена размяна на реплики в парламента с лидера на опозицията Дейвид Сеймур, микрофоните документираха нейното измърморване: "Какъв арогантен глупак." Това породи възмущение.

Наложи се Ардърн да прибегне до самоирония, за да се измъкне от неловката ситуация. Тя предложи на търг стенограмата от пленарното заседание, на което тя бе изрекла обидата, а парите от търга дари за фонд за борба с онкологичните заболявания.