Трагедия от грешки: побой и празник вкараха София и Скопие в познат коловоз
Когато вътрешният министър и ръководителят на контраразузнаването на една държава отпътуват за друга, за да се обсъдят чествания на важна и за двете годишнина в събота, на която се очакват гости, отправящи радикални, понякога откровено груби и изпълнени с омраза послания, думата "провокация" лесно идва на ум.
Честванията на 151-годишнината от рождението на Гоце Делчев, който би трябвало да обединява София и Скопие, отново разделиха: заради побой над македонски гражданин, обявил се за българин, но и заради поредните коментари от определени партии, събрали привърженици в Скопие, че "Македония е българска".
Български граждани се готвят да пътуват с автобуси, "активисти" от Северна Македония - за национални блокади. Политици и от двете страни на границата подклаждат напрежение, дори когато не звучат агресивно.
Политическите елити в Северна Македония и България на моменти се държат така, сякаш не забелязват сложната обстановка в съседната държава, не премерват реакциите си и се превръщат във взаимни заложници на трудните си вътрешнополитически дебати.
Какви събития и процеси поведоха двете страни към провокациите, а всяка от тях си дава вид, че не ги забелязва? Отговорът показва, че София и Скопие повтарят едни и същи грешки.
София: избори
Задават ли се избори, Скопие влиза в дневния ред на София. Ветото за европреговори дойде месеци преди вота от април 2021 г., с него - и консолидацията на "българската позиция". Напрежението съпътстваше всички предсрочни избори след това, макар и без да е водеща тема.
Този вот не е изключение. Миналия месец евродепутатът Ангел Джамбазки и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов посетиха с привърженици Скопие за 95-ата годишнина от смъртта на революционерката Мара Бунева и с думите си по време и след честванията предизвикаха лавина от реакции в македонското общество.
Те разтърсиха властите в Скопие, докато опитват да съберат мнозинство за конституционните промени, заложени в споразумението със София (и ЕС) от миналата година.
Побоят над Християн Пендиков, секретар на клуб "Цар Борис Трети" в Охрид, наля масло в огъня. В българското публично пространство отекна репликата: "Не те е срам да се пишеш българин!", отправена към него от биячите, и представата за Пендиков, със спукани прешлени и ребра и счупена кост, транспортиран в София. Трима бяха задържани, четвъртият избяга.
Случаят насочи вниманието и към годишнината на Гоце Делчев. Тъкмо около нея реагира македонският президент Стево Пендаровски, като предложи евродепутат и други да не бъдат допускани в страната за честванията на рождението на Гоце Делчев. Това бе задочен отговор на акцията на Джамбазки и Костадинов за годишнината от смъртта на Мара Бунева. Радикални и ксенофобски партии като "Левица" отправяха такива искания в дните, след като думите на Джамбазки разразиха политическа буря.
Македонският вътрешен министър Оливер Спасовски предупреди: "МВР категорично няма да допусне унижение на македонския народ и държава, поне не от някого, който идва отвън."
Бившият зам. външен министър Любомир Кючуков заяви в интервю за "24 часа", че подобна реакция в Скопие на поведението на български политици е разбираема.
Ако политически лидер от съседна страна дойде в София и публично обяви, че България няма право на съществуване и принадлежи на неговата държава, това основателно би се възприело като провокация.
Скопие: риск от избори
Македонските институции първоначално оказваха съдействие на българските. Външният министър Буяр Османи пристигна в София при Пендиков, който впрочем е македонски гражданин (но не и български; молбата му бе в процес на разглеждане към момента на побоя). От колегата си, служебния министър Николай Милков, Османи чу, че трябва да се каже "не":
На възраждането на тези черни традиции, които се свързват исторически с Македония - на палежи, на стрелби, на насилие над хора. Такива неща въобще нямат място в Европа.
Османи реагира единствено с призив да спрат провокациите и от България и си навлече гнева на ВМРО-ДПМНЕ. Тя не спира натиска върху правителството на социалдемократите на Ковачевски и Демократичния съюз за интеграция (ДУИ, от която е Османи) по различни линии: дори със слухове, че предстои режим на тока заради недостиг на въглища.
Този натиск продължи дни след побоя над Пендиков. Зам.-председателят Александър Николовски бе сред отправилите искания към кабинета за "връщане на достойнството", тъй като от години с всички отстъпки македонците не спирали да бъдат унижавани.
В този момент бе неизвестно ще има ли избори и в Северна Македония. Депутати и от СДСМ, и от ДУИ, показваха недоволство, а според някои изчисления мнозинството бе изгубено (и остават 60 от 120 депутати). За целта СДСМ покани Алианса на албанците, противник на ДУИ, и започна сложни преговори с двете партии, със СДСМ и с друга малка албанска партия, "Алтернатива", спасила мнозинството през 2021 г. Лидерът на алианса Арбън Таравари предупреди:
Ако не станем част от властта, отиваме на избори.
Както ще припомнят други искания на Таравари, България използва Северна Македония предизборно, но и в Скопие политическите сили ползват София за интересите си.
София: дипломацията отстъпи
Българската дипломация реагира предпазливо. Впоследствие посланик Ангел Ангелов бе извикан за консултации - остър сигнал в дипломацията.
В Северна Македония (но и някои в България) определиха жеста като непремерен. Към момента, в който решението бе обявено, посланик Ангелов бе пристигнал в София, придружавайки Пендиков, а от редица политически партии се чуваха призиви за остра реакция на насилието.
Впоследствие България върна посланик Ангелов, когато той бе част от делегацията на Демерджиев и Тончев. Решението бе наречено "израз на желанието на българската страна за намиране на подход за деескалация на напрежението в двустранните отношения".
Учудване в Скопие имаше както от решението на България да бъде прехвърлен Пендиков в българска болница, така и от обяснението, че той ще остане в страната, докато не получат уверения за безопасността му. Пендиков не е български гражданин; това, в комбинация с обрисуването му (справедливо или не) като обикновен престъпник и дори доскорошен македонист в македонските медии, обяснява и много критични коментари на публични фигури в Скопие.
Скопие: омаловажаване
Македонски медии побързаха да окачествят Пендиков като бивш наркодилър, твърд поддръжник на ВМРО-ДПМНЕ, протестирал срещу смяна на името, "новоизпечен българин".
Ситуацията се усложни от твърдения, разпространявани сред македонски журналисти, че биячите му имали български паспорти. По неофициална информация само избягалият от полицията, Илия Спасески, има такъв. Според СДСМ всички били или членове, или симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ, както се посочи в изявление на партията (македонското вътрешно министерство не отговори на въпросите на "Дневник"). Според тази хипотеза и извършителите, и жертвата са свързани с една и съща партия.
"Биячите и битият от инцидента в Охрид са от една и съща групировка", заяви и вътрешният министър Оливер Спасовски. Обвърза ставащото с "хибридна война" и "по-голям сценарий на безотговорни политици", отрече полицията и здравните власти да не са реагирали на време (Пендиков твърди, че в болницата го отпратили у дома със счупена челюст). Спасовски увери, че властите се били погрижили за прехвърлянето на Пендиков към специализирана болница, и в тази ситуация прехвърлянето му във ВМА е "част от замислен сценарий".
Ще си свършим работата. Не бива да се поддаваме на провокации от която и да било страна, която ще наруши междудържавните отношения, която ще наруши пътя ни към ЕС. Макар да смятам, че сериозно държавата трябва да реагира и да отговори на всяка провокация и вреда на македонския народ и македонската държава.
В България думите на Спасовски бързо бяха разтълкувани като омаловажаване на случая: напрежението вече се покачваше. Това стана и с коментарите на Пендаровски, който изрази "изненадата" си, че случаят се политизирал и в съмненията, че Пендиков бил бит "само заради това".
| Македонският елит знае, че отношението към българите в Северна Македония предизвиква негативни емоции в България така, както българските теми - в собствената му страна. Всички коментари, поставящи под съмнение първоначално обявената версия, наляха вода в мелницата на ВМРО, "Възраждане" и други, говорещи за агресията на македонската държава над българите. Въпросът дори не бе каква е "истината", а какви послания иска да предаде македонската държава. |
Размяната на реплики върна разговора за ветото на България за Северна Македония (което не може да бъде "върнато"), подхванат и от министър Милков, и от свързвани (в Скопие) с твърдостта в българската политика фигури като лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов. Нападките срещу Пендиков, дори да се докаже, че са основателни, подхраниха тези нагласи.
Скопие: конституцията
Македонската борба за разширяване на мнозинството е мотивирана и от въпроса за конституцията и нуждата от вписване на българската общност в нея.
Побоят над Пендиков съвпадна с подготовката на партиите да преговарят за необходимите промени в преамбюла на основния закон. За да минат поправките, са необходими две трети (80) от депутатите и Алиансът на албанците няма да е достатъчен, но ще даде повече тежест на управляващите. Ще намали и броя на депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, които би се наложило да гласуват с "да".
ВМРО-ДПМНЕ настоява, че няма да подкрепи "френското предложение", а и поведе мащабни протести срещу него миналата година, които (парадоксално) се превърнаха в най-острия публичен изблик на антибългарски настроения в страната, и то след като София вече бе гласувала с "да".
Скопие се надпреварва с времето. Конституционната процедура трябва да приключи до ноември - това е планът, още от миналата година. Заявеният срок съвпада с края на скрининга на македонското законодателство от ЕС. Половин година по-късно има редовни избори; засега ВМРО-ДПМНЕ води в проучванията.
Управляващите опитват да овладеят и усещането за силния натиск, на който са подложени далеч не само от България. Посланикът на ЕС Дейвид Гиър повтори в средата на януари, че Северна Македония е "задължена" да впише българите:
Ако конституционните промени не се проведат, ще се стигне до застой в процеса, а какво би се случило след това, не мога да кажа.
Миналата година събеседник на "Дневник", запознат отблизо с мисленето на властта, окачестви осъждания от България закон за клубовете като част от политическия пазарлък: властта подкрепя втвърдяване на тона за имената на българските клубове, опозицията смекчава позицията за конституционните поправки.
Не на последно място, в разговорите за конституцията Ковачевски е изправен пред костелив орех: комбинацията между ВМРО-ДПМНЕ и преобладаващия македонски публичен дискурс, в който България за няколко години успя да се превърне в най-голям враг и в който всяко остро послание от нея, основателно или не, се възприема като провокация.
София и Скопие: старите нагласи и грешки
Цялата тази смес от факти, интереси и обстоятелства втвърди болезнени тенденции в двете общества. Българските политици подхранваха впечатление за неглижиране на престъпление (било недоказано) от омраза срещу българин, година и половина след като дори от най-високата трибуна на президентството в София се насаждаха твърдения, че срещу българите в Северна Македония се водел "възродителен процес" (били те недоказуеми). Скопие, без да иска, им помогна.
Докато говореше за "възродителен процес" в Скопие, Радев изреди конкретни стъпки за край на ветото
Не македонската държава стои зад побоя на Пендиков; български и македонски политици обаче заедно допринесоха за нагласата, че Скопие не прави нищо, за да направи средата по-безопасна. Да не се накажат виновниците и да се допускат още подобни инциденти, не е в интерес на македонското правителство, поставило си три задачи: оцеляване, намиране на конституционно мнозинство и стабилизиране на икономиката. Спор с България от подобен характер е последното, от което Скопие се нуждае.
Парадоксално голямата крачка, която би променила климата и би създала по-добра защита на българите (вписването в конституцията) зависи изцяло от партия, която полага усилия да се представи като най-голям противник на подобряването на отношенията с България в сегашния му вид.
Македонската опозиция поведе протест срещу български клуб с "провокативното" име "Цар Борис Трети"
Скопие подцени българската реакция за Пендиков. И двете столици подцениха способността в двете държави изказвания на отделни политици и активисти да се обвързват с цялото "съседно" общество. Както каза за "Дневник" македонският социолог Димитър Николовски, изпълнителен директор на "Евротинк", миналата година:
Кои са най-познатите българи в Македония? Божидар Димитров, Красимир Каракачанов, Ангел Джамбазки. През тях гледаме България.
И България подцени чувствителността на македонците за имената на клубовете, които очаквано будят полемика в съседната държава. "Факт е, че македонското общество е индоктринирано антибългарско", каза бившият премиер Любчо Георгиевски в разговор с "Дневник".
Както отбеляза и Кючуков в скорошното интервю за "24 часа":
Наименуването на културни институции на македонски граждани в Северна Македония с имена на български исторически личности, свързани с участието на България през Втората световна война на страната на хитлеристка Германия, не спомага за развитието на позитивни двустранни отношения - точно обратното, това е повод за допълнително напрежение и атаки срещу българите в РСМ.
И при много по-опасни конфликти от българско-македонския, когато напрежението се покачи и се разрази, нова буря, няма значение кой е "започнал първи". Важното е някой да спре.