След първоначалния шок от земетресението от 6 февруари първите коментари за щетите бяха предпазливи с нотка на сдържан оптимизъм, че икономика за близо 1 трилион долара би трябвало да се справи с последиците.

Във вторник вече беше ясно, че това е бедствие без прецедент в района от десетилетия насам и 19-та по големина икономика в света ще бъде изправена пред разходи за десетки или дори стотици милиарди долари. Борсовият индекс BIST 100 (XU100) бе изгубил 10% спрямо затварянето на търговията в петък.

В сряда за броени минути след отварянето на търговията пропадането на борсата в Истанбул достигна 16% и тя затвори за пет дни - до 15 февруари. Последният път, когато в икономиката с размерите на Саудитска Арабия или Нидерландия бе предприет подобен драстичен ход, беше през 1999 г. - отново заради земетресение, ударило най-големия град на страната и отнело живота на близо 17 хил. души.

Брокери пуснаха онлайн петиция регулаторът да анулира всички операции и сделки от понеделник насам. За броени часове тя събра над 10 хиляди подписа.

В четвъртък вече бе ясно, че:

Ще се справи ли президенът Реджеп Тайип Ердоган с огромното предизвикателство, след като популярността му намаляваше още преди да удари катастрофата? Инвеститори и анализатори казват от няколко години, че Турция е изправена пред остра криза на разходите за живот, раздухвана, според тях, от "неконвенционалната" финансова и икономическа политика на правителството и централната банка, където Ердоган смени няколко управители.

Държавата едва ли ще намери вътрешни резерви за възстановяване от разрухата, което ще отнеме много години. Разрухата е не само по жилища, но и предприятия, пътища, летища, пристанища, тръбопроводи. Не е изключено да се свият чувствително приходите от туризъм заради уплашени от гледката чужденци, които ще трябва да съжителстват по курортите с настанени в местните хотели турци, останали без покрив. Това означава да се търсят средства навън - от чуждестранна помощ, заеми или инвестиции в момент, когато икономическата и външната политика на Анкара накара инвеститорите да са особено предпазливи.

Едни от първите икономически прогнози даде алгоритъмът на Геофизическия институт на САЩ, изчислил в понеделник, че бедствието ще струва 2% от БВП на Турция. Това са близо 20 млрд. долара, но сравнението със земетресението от 1999 г. навежда на мисълта, че сумата ще е чувствително по-голяма.

Сега е ударена най-силно провинция Газиантеп, смятана за иономическия център на Южна Турция, създаваща около 4% от индустриалната продукция (металургия, цимент и др) и 6% от текстила. Тук живеят и работят над 2.1 млн. души и след земетресението много от тях са мъртви, ранени или евакуирани в други части на Турция. В 10-те засегнати провинции се създават 15% от земеделската продукция и 9% от промишлената.

Ключови ще се окажат пораженията - особено по инфраструктурата - в съседните провинции Кахраманмараш, Хатай и Адана.

И все пак не бива да се забравя, че Югоизточният регион представлява 9.3% от националния БВП и скромните 8.5% от износа. Когато трусът удари през 1999 г. до Истанбул, пострада икономическото сърце на страната, поради което сравняването с онова бедствие не е съвсем коректно в икономически план

МВФ прогнозира преди труса ръст на турския БВП от около 3%. Турските власти говореха за 5-5.5%, но в национална валута. При прилагане на дефлатор заради вече традиционно високата инфлация този резултат води до нивото на МВФ. Толкова може да се окаже резултатът в края на 2023 г. и след като се включат щетите от труса, тъй като изливането на милиарди долари за реконструкция (ако са от порядъка на 5-7% от БВП, това вече е оптимистичен сценарий) би трябвало да има компенсиращ загубите ефект. Петролопроводите скоро ще заработят нормално, износът към основни партньори- също, доколкото може.

При променената ситуация е по-вероятно централната банка ще продължи с "ердономиката": да отпусне паричната политика, да поддържа ниски лихви (9% или по-малко), т.е. по-достъпни заеми, да се толерира по-голям бюджетен дефицит (до труса бе прогнозиран на ниво 3.5% от БВП при 5% годишен растеж на икономиката)

Има още един много важен момент - всичко това се разиграва във финалните месеци преди изборите, очаквани за 14 май. Как Реджеп Тайип Ердоган се справя с хуманитарната криза - а началото не е убедително дори по собствените му думи - вече е част от предизборната борба. Засега спасяването на животи измести назад теми като сигурността и инфлацията, но не е известно колко дълго ще е така.

Копф има предвид изборите в Турция през 2002 г., които се случиха три години след земетресение до Истанбул. Тогавашното коалиционно правителство беше решително свалено, тъй като гласоподавателите смятаха, че реакцията му на бедствието (и последвалата финансова криза) е лоша и че е отговорно за някои от строителните практики, допринесли за броя на жертвите. Този път правителството на Ердоган е изправено пред подобен риск, но реагира бързо не само като обеща подкрепа и посети засегнатия регион, но и по отношение на финансовите пазари.

Ерик Майерсон, старши икономист в Handelsbanken, каза, че гласоподавателите сега трябва да видят тази сила на държавата, от която се нуждаят в кризисни моменти. "Ако някога е имало ситуация, при която цялата централизирана власт, която Ердоган е натрупал през годините, може да бъде използвана за добро, това е тази. "Но ако той обърка нещо с първата реакция на бедствието, това може да е капката, от която ще прелее чашата."