"Ние знаем най-добре"? За Ердоган следващите дни може да са решаващи

Жандармерията е по улиците. Роднини ровят в развалините там, където няма спасители; някои биват спирани от полицията. Жителите без домове не знаят къде ще отидат: над 365 хил. сгради са повредени след земетресението с магнитуд 7.8 по Рихтер, над 112 хил. или са се срутили, или са необитаеми. За оцелелите се изграждат цели палаткови градове.
Звучи ли познато? Така изглежда опустошителното земетресение в Турция, видяно в галерията на "Дейли сабах", но не през 2022, а през 1999 г.
Тогава 17 хил. души загиват след труса в Измит, на 90 км от Истанбул. И тогава шокът повдига въпроса за качеството на строителството. Две години по-късно Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган идва на власт.
Земетресението от началото на века не изчерпва списъка с проблеми в страната, които доведоха Ердоган на власт, макар реакцията на държавата да допринесе. Две десетилетия по-късно, когато той е президент, а изборите (вероятно) са след три месеца, новото бедствие - отнело живота на над 33 хил. души в Турция и Сирия - обаче е тежко изпитание и за страната, и за дългогодишния ѝ лидер.
Той ще трябва да докаже, че може да се справи и с този проблем на турците. Ако се съди по първите реакции, задачата ще е много трудна.
Политика от самото начало
Към средата на седмицата Ердоган все още действаше с разбирането, че изборите в Турция си остават на 14 май - след 3 месеца - независимо от земетресенията, написа агенция "Блумбърг", като цитира запознати с плановете му събеседници.
Някои наблюдатели (например Селим Кору от турската неправителствена организация TEPAV) все пак очакват отлагане на вота. Ако датата остане 14 май - решението трябва да се вземе до седмици - вотът ще се състои седмица след като изтече извънредното положение, обявено за 90 дни в засегнатите 10 провинции.
Как ще подходи Ердоган към тези провинции е важно - в Кахраманмараш, Газиантеп, Адъяман и други засегнати жителите подкрепиха основно управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на парламентарните избори през 2018 г. и лично Ердоган - на президентските. През 2019 г. обаче градове като Адана преминаха в ръцете на опозицията на местните избори, в които ПСР изгуби контрола над повечето големи градове. Провинциите Адана и Газиантеп по това време бяха сред десетте най-богати в Турция; днес, след труса, бъдещето им е неизвестно.
В Кахраманмараш вотът остава трайно в подкрепа на ПСР и Ердоган посети този областен център (междувременно "Туитър", често отдушник на гнева срещу политики в Турция, се оказа блокиран).

Обеща да възстанови домовете на засегнатите до една година (макар че тъкмо бързото строителство според някои експерти отчасти обяснява високата смъртност).
Политиката се намеси още в избора на събеседници. Ердоган призова хората да не вярват на "провокатори", заплашващи "единството". Опозицията съобщи, че той не се обадил на кметовете на онези градове, които тя спечели през 2019 г. Делегация на несвързани с властта политици, сред които кметът на Истанбул (и потенциален съперник на Ердоган) Екрем Имамоглу, пристигна в Хатай, но обвини властите, че нейни членове не са били допуснати до срещи за планиране на реакцията. Лидерът на основната опозиционна сила, Републиканската народна партия (РНП), посети засегнатите райони през изминалите дни, а след това във видеообръщение каза, че след бедствието е нужен съвсем нов ред: "Смяната на властта не е достатъчна."
Може и да не е достатъчно
Всяка крачка на Ердоган, правителството му и целия държавен апарат ще бъде наблюдавана под лупа: редом с отчаянието по улиците на засегнатите градове се увеличи и гневът. Сигнали за това напрежение дойдоха от екипите, пратени от Австрия и Германия - спасители спряха работа заради сблъсъци на турци.
Броят на участващите в спасителни и хуманитарни операции се увеличи десет пъти за седмица (141 хил. по данни от събота). Към тях трябва да се добавят и 25 хил. военни. Търсят се временни решения за над 1 млн. души без дом, над сто хиляди получиха помощ в болници. За "Файненшъл таймс" Емре Пекер, директор за Европа в мозъчния тръст Eurasia Group, казва, че добрата първоначална реакция на земетресението - предвид мащабните на засегнатите райони с размерите на България - може да помогне на президента на изборите, ако този подход се запази. Има и други оценки: Селим Кору например отбелязва, че "хората са нещастни, а когато са нещастни, обикновено гласуват за промяна".
Гневът същевременно се усещаше още в първите дни, преди власт и опозиция да покажат първите признаци на политизиране: близки на затрупаните по развалини в някои градове обясняваха над ден след трагедията, че при тях спасители дори не са пристигали, в някои случаи с дни нямало достатъчно добро оборудване, нито храна за оцелелите; някои трябвало да разчистват с ръце отломки в търсене на оцелели.

В Пазарджък, епицентъра на труса, Ердоган почти не взаимодейства с местните. По време на обиколката изтъкваше мащаба на земетресението, невиждан от десетилетия (и го нарече "бедствието на века"), призна "грешки", но по-скоро в първоначалния отговор. В петък отново каза, че реакцията се е забавила.
По-късно турски медии съобщиха, че има задържани във връзка със срутване на сгради заради земетресението. Не така изглеждаха първите коментари на Ердоган в провинция Кахраманмараш: "Става каквото става", "Това са неща в плана на съдбата". Той каза нещо подобно след експлозията в мина, при която загинаха най-малко 41 души. През 2021 г., след опустошителни горски пожари в страната, неадекватната реакция доведе до лавина от критики.

Турция разследва призивите за международна помощ заради пожарите
Негативните нагласи към властта преобладаваха много преди земетресението. Турците изразяваха в различни анкети недоволството си от властта вече над година, докато инфлацията и сриващите се стандарти на живот се свързват от някои наблюдатели с прилаганата - по настояване на Ердоган - неконвенционална монетарна политика. Докато кампанията се задава, уверенията, че станалото е "част от плана на съдбата", няма да са достатъчни.

"Най-важните избори в света": идва ли краят на Ердоган
"Ние знаем най-добре"
Ефективността на Ердоган бе едно от нещата, които му помогнаха да се задържи на власт над 20 години. Той успя да подобри икономиката в началото, да намали възможността за намеса на армията в политиката, изпълни повечето си закани за операции срещу смятани от Анкара за разклонение на ПКК организации в Сирия.
"Ердоган има определен образ, изграждан в последните 20 години - и сладък, и кисел: автократ е, но е ефективен, патриархална фигура, която почти заменя нещо, наричало се преди държавата - баща. Затова базата му го обича, а опонентите му се опасяват - гневът му е сериозен, колкото съчувствието му е истинско. Това е целият му бранд, а сега той се поставя на изпитание", казва пред "Гардиън" Сонер Чагаптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. "Забележително е, тъй като Ердоган замени друга всеобхватна, автократична държава бащица, която се срути след друго мощно земетресение от 1999 г."
След това властите започнаха да събират и данъци, фондът от които да подготви Турция по-добре за земетресения (но - с идването на Ердоган - започна и строителен бум). Преди няколко години Ердоган, попитан какво е направено със събраните милиарди, каза, че не е длъжен да се отчита за това.
Инциденти като решението на журналист от обществената телевизия да се обърне с гръб към човек, който говори за забавяне на помощта, е пример за решението на властите, описвано от Чагаптай като избор на "контрол, а не съчувствие", за това накъде да насочи общественото внимание.
Аргументът, че на Турция ѝ трябва ефективен, дори да е автократичен, лидер се разпада, ако хората казват, че държавата я няма, когато се нуждаят от нея. На базата му ще ѝ е труно да приеме автократичната част от политическата му идентичност без действителна помощ след земетресението.
Демокрация от типа "ние знаем най-добре" бе определение, дадено на системата в Турция от бившия кмет на Диарбекир Осман Байдемир. Няколко години преди да спре да заема поста, той описа така и системата на Ердоган, и предшествали го управления: не като грижа за нуждите на жителите, а като зададен "отгоре надолу" ритъм на държавните политики.
Централизацията, особено ясно усетена с прехода към президентска република през 2018 г., даде на критиците на Ердоган поводи за обвинения в подобни практики. Някои от тях казват, че армията можеше да е по-гъвкава при реакцията на труса, ако той не бе ограничавал ролята ѝ години наред. |
Сега властта ще трябва да действа с грижа за хората, докато земетресението се превръща в част от кампанията за президентските и парламентарни избори - дори да се отложат. Ердоган ще трябва да преодолее нагласи, и преди него движили турската политика. Или ще трябва да убеди турците, че знае как да реши възникналите проблеми.
Реакциите на турците след земетресението припомниха, че и преди него вотът бе непредсказуем.
"Гласувах за това правителство 20 години, а казвам на всички за гнева си", обяснява пред "Ню Йорк таймс" Микаил Гюл, петима от чиито близки са загинали в земетресението. "Никога няма да им простя." Друг събеседник в Газиантеп, чието семейство губи дома си, обяснява обаче, че макар Турция да не е издържала теста и засегнатите да се чувстват като "пациенти, оставени да умрат", виновни са други политици - не и Ердоган. "Като сграда, в която покривът е силен, а колоните са изгнили. Нямаме друг шанс освен Ердоган. Бог да му даде дълъг живот."