Напрежение, протести, блокади - докато Косово като "най-млада държава" в Европа пораства, такива събития в Сърбия и по границата между двете не са изненадващи, защото се повтарят периодично, откакто Прищина обяви независимост от Белград преди 15 години.

Докато Косово отбелязва днес годишнината обаче, поводът за това напрежение е различен: възможността, ако тази независимост не бъде призната, то поне част от начините, по които се изявява, да бъдат приети от Белград тихомълком.

Това поражда гняв в Сърбия, но и в Косово, защото Западът оказва натиск и върху двете държави. Предстои политическите им елити да решат дали компромис да доведе до промяната, която ще подобри перспективата за икономическото им развитие и ще открие нови възможности пред тях.

Етническото напрежение ескалира през 80-те години на миналия век в хода на разпадането на Югославия. През 70-те тогавашната провинция Косово и Метохия бе получила автономия - включително в образованието. Малко преди края на студената война тя бе отнета.

Нужно бе десетилетие, но след него косовската война стана последната в хода на разпадането на Югославия. През март 1999 г. се стигна и до бомбардировки от НАТО срещу Сърбия в опит тя да бъде убедена да се изтегли от Косово - територия с площ едва една десета от българската. Сърбия и жителите ѝ възприемат Косово като духовно сърце с много православни светини - например манастири - на територията му. Десет процента от жителите са етнически сърби.

През 2008 г. Косово обяви независимост след десетилетие под администрацията на ООН. Най-младата държава в Европа - призната от почти половината членки на ООН, но не и от пет на Европейския съюз (Испания, Румъния, Словакия, Гърция и Кипър), е и държава с много ресурси, но и висока безработица (около 30%) и сериозни проблеми с корупцията и организираната престъпност, независимостта на правосъдието и слабите институции според американската фондация "Фрийдъм хаус".

Старият елит, доминиран от бивши командири от Армията за освобождение на Косово, изгуби властта в началото на десетилетието. Правителството на бившия активист Албин Курти, станал политик на радикална (но след това смекчила посланията си) партия, "Самоопределение", бе свалено, но по-късно се върна на власт с по-голямо мнозинство. Не се промени кампанията на Сърбия срещу членството на Косово в международни организации, още по-малко - формалното схващане, че новата държава е бивша провинция. Без значение, че през юли 2010 г. Международният съд на ООН изрази становище, според което обявяването на независимост не противоречи на международното право.

Общественото мнение в Сърбия често е против компромис с Косово и това включва и голяма част от опозицията срещу президента Александър Вучич. За проевропейските партии темата е трудна, защото много от тях подхождат към тези нагласи внимателно, но знаят, че само при уреждане на косовския въпрос Сърбия има шанс да се присъедини към Европейския съюз, за който кандидатства вече десетилетие (отскоро кандидат е и Косово).

Като проевропейски се представя и Вучич, макар да настоява на важните за Белград отношения с Пекин и Москва (впрочем и с Вашингтон, а механизмите за взаимодействие между Сърбия и НАТО се увеличиха през годините) и да казва, че разбира евроинтеграцията като единствен възможен път за страната.

Преди месеци Франция и Германия отправиха предложение, с което Сърбия и Косово, без директно да се признават взаимно, ще нормализират отношенията помежду си: Белград няма да спира Прищина по пътя към ООН, Съвета на Европа и други, а Прищина (както и Белград) ще изпълнява всички досега подписани споразумения като част от брюкселския диалог между двете. Болезнената тема за Косово е едно от тях: то трябва да създаде Асоциацията на сръбските общини, структура за автономия, която обаче съд отхвърли като противоконституционна, а косовските власти в момента смятат за заплаха.

САЩ (които застанаха зад споразумението) и ЕС търсят начин да убедят Косово да създаде асоциацията, провеждат срещи, за да убедят и двете страни. Засега те не дават резултат. "Асоциацията на сръбските общини е апартейд", каза Курти в интервю за "Дойче веле". Настоя и че предложението не е окончателно, а Прищина го приема само по принцип.

От своя страна в Белград Вучич подготвя почвата за промяната, но представянето на сегашното състояние на преговорите в сръбския парламент предизвика бурни реакции; част от опозицията го нарече предател. На протест срещу президента крайнодесни дори поискаха сваляне на сегашната власт, ако отношенията с Косово се подобрят. Поне трима са задържани за подстрекаване към преврат; поне един е свързан с руската частна военна компания "Вагнер".

Независимо от това напрежение засега и Белград приема плана по принцип.

Че натискът нараства, е видимо и от коментарите на държавния секретар Антъни Блинкен. В изявление на сайта на Държавния департамент той посочва, че двете страни ги очакват "трудни компромиси" в името на "сигурността и благоденствието на Сърбия и всички жители на Западните Балкани" (изрично се споменават жителите на Сърбия, а не Косово, защото думите са в обръщението му за националния празник на страната).