Крахът на екосистемата е неизбежен, ако не спре загубата на дива природа
Постоянното унищожаване на дива природа може внезапно да се превърне в пълен крах на екосистемата, установиха учени, изучаващи най-голямото масово измиране на видове в историята на Земята, пише "Гардиън".
Мнозина учени смятат, че огромните сегашни загуби на биоразнообразие са началото на ново масово измиране. Ала новото проучване показва, че пълният крах на екосистемата е "неизбежен", ако загубите не бъдат обърнати, изтъкнаха учените.
Измирането на видове Перм-Триас, известно като "Голямото умиране", е станало преди 252 млн. години. Задвижено е от глобално затопляне в резултат на огромни вулканични изригвания, като е бил унищожен 95% от живота на Земята.
Взривоопасна смес: цените и климатът ще са проблемите на десетилетието
Днес обаче видове изчезват дори по-бързо, отколкото при което и да е от предишните пет масови измирания, които са засягали планетата. Дива природа се унищожава чрез изличаване на природни местообитания за земеделие и разработване на мини, замърсяване и прекомерен лов. Човечеството е зависимо от здрави глобални екосистеми за чист въздух и вода, както и за храна.
Новото изследване проучва подробно морски вкаменелости, открити в Китай отпреди, по време и след Голямото умиране. Здравите екосистеми зависят от сложното взаимодействие на растения, хищници и плячка, като всяка група от подобни видове играе уникална роля.
Учените са установили, че половината видове са изчезнали без почти никаква промяна в цялостното функциониране на екосистемата, тъй като някакви същества все още са били останали във всяка роля. След като последният вид във всяка роля е започнал да изчезва, екосистемата бързо е рухнала.
"Екосистемите са били тласнати до повратна точка, от която не са могли да се възстановят", обяснява д-р Юанген Хуан от Китайския университет по геонауки и водещ автор на изследването, като подчертава: "Понастоящем губим видове с по-бързи темпове, отколкото при всяко от миналите масови измирания на Земята. Вероятно се намираме в първия етап на още едно, по-тежко масово измиране. Не можем да предвидим повратната точка, която ще изпрати екосистемите в пълен крах, но това е неизбежен резултат, ако не обърнем загубата на биоразнообразие."
Въглеродни бомби по света и у нас
В изследването, публикувано в списанието Current Biology, са били проучени вкаменелости от южната част на Китай, която е била плитко море по време на масовото измиране Перм-Триас. Екипът е пресъздал древната морска среда, използвайки симулирани хранителни мрежи, за да представи екосистемата преди, по време и след измирането.
| Голямото умиране е било причинено от вулканични изригвания, които са изхвърлили въглероден диоксид в атмосферата, което е довело до климатични условия, подобни на тези, причинени днес от изгарянето на изкопаеми горива, т.е. глобално затопляне, окисляване на океана и загуба на кислород в моретата. |
В първия етап на измирането са останали достатъчен брой видове, за да изпълняват основни функции, уточнява д-р Питър Рупнарин от Калифорнийската академия на науките. "Ала когато по-късно са настъпили екологични смущения като глобално затопляне или окиселяване на океана, са липсвали екосистеми, които са подсилвали съпротивата, което е довело до внезапен екологичен крах. Това е станало около 60 000 години след първоначалния срив на биоразнообразието", пояснява той.
Как една влажна зона е полезна за биоразнообразието
От своя страна проф. Майкъл Бентън от Бристолския университет и част от екипа посочва: "Местата на вкаменелостите в Китай са идеални за този вид изследване, защото имаме нужда от изобилие от вкаменелости, за да можем да реконструираме хранителни мрежи. Освен това скалните последователности могат да бъдат датирани много точно, тъй че можем да проследим стъпка по стъпка през цялата криза, когато животът в океаните е бил убит от топлинен шок, окисляване на океана и загуба на кислород от морското дъно."
| Изследователите заключават, че "срив на биоразнообразието може да е предвестник на по-опустошителен крах на екосистемата". По думите им работата е показала, че усилията за опазване днес трябва да се съсредоточат не само върху видовете, но и върху всички различни роли, които те играят. |
Учените са взели под внимание въпроса дали промяна в условията на околната среда може да е причинила втория етап на измирането - крахът, но го смятат за малко вероятно. Те също така отбелязаха, че са необходими допълнителни изследвания, за да се повторят техните открития по целия свят.