Документът, който според върховния външнополитически представител Жозеп Борел Сърбия и Косово са приели по принцип снощи, предполага положение, много близко до взаимното признаване.

Предстои работа по него - включително по пътната му карта, спомената в края - в следващите седмици; възможно е президентът Александър Вучич и премиерът Албин Курти да се срещнат в Северна Македония други месец в търсене на компромис.

Темата е трудна в Сърбия, защото президентът Александър Вучич е обвиняван от опозицията в готовност да предаде Косово, което Белград продължава да смята за своя провинция 15 години след обявяването на независимост. Част от опозицията е националистическа и проруска, но и умерени политици са предпазливи заради обществената чувствителност към темата.

Тя обаче е трудна и за Косово: незаписано в документа с името си, но загатнато в един от членовете му и подразбиращо се от края му, изискване е да бъде създадена структура за автономия на сърбите в страната - нещо, което Прищина смята за официализиране на паралелна, подчинена на Белград власт на етническа основа и дори "втора Република Сръбска". Прищина освен това отказва да признае Сърбия, ако не получи същото: откакто се върна на власт, Курти настоява за реципрочност в отношенията.

Сърбия и Косово ще се водят от принципи на ООН като "уважение към независимостта, автономията, териториалната цялост (и) правото на самоопределение". За разрешаване на конфликти ще се въздържат от употреба на сила.

Никоя страна не бива да се опитва да представлява другата в международната сфера или да действа от нейно име; след това уточнение се посочва, че "Сърбия няма да възразява срещу членството на Косово в никоя международна организация". Такава кампания Белград водеше с години срещу влизането на Косово в ООН или Съвета на Европа; този месец Вучич даде знак, че това може да остане в миналото.

Приема се, че документът е само крачка към диалог за "правно обвързваща всеобхватна нормализация" и задълбочаване на сътрудничеството в икономиката, науката и технологиите, транспорта, свързаността, съдебната система и правоохранителната сфера, пощите, телекомуникациите, здравеопазването, културата, религията, спорта и други. Възможно е да се работи по "общи проекти", финансирани от "ЕС и други дарители".

И в момента Белград участва в публичния живот на косовските сърби, включително с паралелни институционални структури, а и лидерите им пътуват до Белград за консултации.

От Косово ще се изисква да се признае и "статутът на Сръбската православна църква" и да се допусне "силно ниво на защита за сръбските обекти на религиозно и културно наследство, в унисон със съществуващите европейски модели".