Петдесет и девет "нови" (непознати) свята са открити недалеч от Слънчевата система, но от тях най-малко четири имат условия, които биха могли да поддържат живота такъв, какъвто човек го познава.

Това е равносметката от пет години работа на проекта CARMENES, в който над 200 изследователи от 11 германски и испански институции наблюдават звездите, най-близки до Слънчевата система.

Данните им, публикувани в доклад от миналата седмица, са от инструмента, който дава името на проекта - спектрометър в 3.5-метровия телескоп в Алмерия, Южна Испания, работещ както с видимата, така и с инфрачервената светлина от обектите. Земеподобни (т.е. скалисти) планети с условия, в които е възможно да има течна вода (и следователно - живот), са основна цел на проекта.

Сред откритията от последните години са и споменатите две планетарни системи около звездите Teegarden и GJ 1002 - с по две планети с маса, подобна на тази на Земята, и обикалящи около червено джудже.

Условията на тях изследователите описват така: "Ако имаха вода, тя можеше да е течна." Освен че са скалисти, те са на подходящо разстояние от звездата си, в резултат на което нито биха замръзнали, нито биха изгорели.

За мащабите на Вселената те са и "близки": едната е едва на 12.5 светлинни години, другата - на едва 16.

Технологията на наблюдение е коренно различна от използваната например от космическия телескоп "Джеймс Уеб" и не позволява анализ на състава на атмосферата (на планетите, които имат такава), но с нея може да се изчислява маса и да се правят изводи за температура.

Търсенето става с техника за измерване на радиална скорост в звездите с точност, която според изследователите достига един метър в секунда - скоростта, с която обикновено вървят хората. Тази техника дава възможност и за намиране на малки планети около звезди с ниска маса.

Този проект е и първият, при който се използва радиална скорост за изследване на червените джуджета, които светят по-слабо и са по-хладни от Слънцето. Изследвани оттогава са и 17 известни планети редом с 59-те открити от уреда.

Дотук са използвани данни от 750 нощи на наблюдение, а работата според учените едва започва.

Друг извод от наблюденията в последните няколко години е, че обикновено малките звезди по-често имат малки планети около себе си; гигантските са рядкост. Около червените джуджета (какъвто е и случаят със Слънчевата система, макар и звездата да е от друг тип) обикновено се въртят и повече планети. Звездите от типа на Слънцето имат средно по една планета.