Държавите от ЕС отложиха в петък планираното гласуване следващата седмица на знаковия закон за прекратяване на продажбите на нови автомобили с бензинови и дизелови двигатели след 2035 г., след като няколко от тях дадоха в последния момент сигнал, че не могат да подкрепят решението.

Говорител на шведското председателство на ЕС съобщи, че насроченото за 7 март гласуване, което е последното преди окончателното приемане на законодателството, няма да се проведе. Не е определена и нова дата, като се съобщава само, че страните от ЕС ще се върнат към темата "своевременно".

Забраната на двигателите, излъчващи СО2 емисии, е част от Зелената сделка - водещата инициатива на Европейската комисия. С нея ЕС се ангажира да направи въглеродно неутрална икономиката си до 2050 г. и ограничаването на емисиите от автомобилния транспорт, са една от целите на ЕС.

След месеци преговори между Европейския парламент, Комисията и държавите-членки, миналата година беше постигнато съгласие от 2035 г. всички нови автомобили, продавани на европейския пазар да бъдат с нулеви емисии на CO2, което на практика прави невъзможно продажбата на автомобили с двигател с вътрешно горене от тази дата.

Ройтерс пише, че решаващи за отлагането на приемането на законодателството са били възражения от Германия, която е водещ производител на автомобили в Европа.

Миналата седмица Италия обяви, че ще спре влизането в сила на решението, тъй като смята, че "изборът на електричество не трябва да бъде единственият начин за постигане на нулеви емисии в преходната фаза".

Германският министър на транспорта Фолкер Висинг тази седмица каза, че използването на синтетични горива трябва да остане възможно след крайния срок до 2035 г. и призова Европейската комисия да представи предложение как да стане това.

Необвързващ раздел от законодателството на ЕС гласи, че Комисията ще направи предложение за това как превозни средства, работещи с CO2 неутрални горива, могат да се продават след 2035 г., ако това е в съответствие с целите за климата. Но германското министерство на транспорта иска по-ясни гаранции, пише Ройтерс.

Синтетичните горива, известни още като електрогорива са вид заместващо гориво. Те се произвеждат с помощта на уловен въглероден диоксид или въглероден оксид, заедно с водород, получен от устойчиви източници на електроенергия като вятърна, слънчева и ядрена енергия.

Полша също е гласувала против насрочването на последното гласуване, а България се е въздържала, съобщиха източници след заседанието на посланиците на европейските държави в Брюксел в петък.

Опитът да се блокира или промени политика на ЕС толкова късно в законодателния процес е необичаен, посочва Ройтерс.

Германските либерали, които са част от управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц, отдавна се застъпват за неутрални по отношение на климата синтетични горива, известни още като електронни горива, като твърди, че използването им би позволило продължаване на употребата на двигателите с вътрешно горене. Но министерството на околната среда в Берлин се ръководи от Зелените, които смятат, че Германия трябва да се придържа към сделката, постигната от европейските институции, и да не се отказва в последния момент.

Ако коалиционното правителство на Германия не може да постигне съгласие по позиция, то ще трябва да се въздържи, което, заедно с известна съпротива от Италия и някои източноевропейски страни, може да постави под въпрос цялата забрана на ЕС, съобщава Ройтерс.